ЮЛСКА ТЕМА 35

  • 79 061
  • 741
# 135 23 фев. 2016, 13:54 ч.
А, тя разбра, че няма да го върнем. Вече се е примирила и не пита за него. Снощи само веднъж ме попита и искаше да излизаме да го търсим, но аз я заведох до прозореца и ѝ показах, че го няма навън и тя каза "добре" и дотам. Обаче отказва да спи. Ето, и нощес пак заспа в 23:30 и в 1 дойде при нас. Дано да е само период.

ПП. Сега май ще заспи. Стискайте палци.

Весе, как сте днес? Мадлен, а вие?
Виж целия пост
# 136 23 фев. 2016, 15:22 ч.
Период е Мъхче, ще мине.
И аз смятам, че отказването от дадено нещо става от раз. Лазар така не искаше да върши голямата работа, когато му махнах памперса. С дни не ходеше, но свикна. Добре че не слушах баща му с неговите глупости "сложи на детето памперса". То ако го слушах него Лазар още да се къпе в корито, да яде пюрета за да не се задави, да заспива с биберон, и още да си бутам количката за да не му се изморяват крачетата. Тежък случай е ММ, от най-тежките. Може отстрани да е смешно, но на мен не ми е леко. Хубавото е, че се възползвах миналата година, когато замина за Германия и сложих край на количката. Лятото бяхме близо месец при моя дядо без ММ, и там едно куче му изяде биберона (аз му го бутнах от устата нарочно). За другите неща все война съм водила. Трябва да е доволен, че още го приспиваме.
Къде се отплеснах пък и аз  ooooh! Какво ме питате - какво пиша  Joy

Лазар е добре! Като се наспи ще ходим при личната за контролен преглед. Тя ще каже със сигурност, но вече няколко дни е без температура. Кашлицата и сополите обаче продължават. Ще видим как ще процедираме.

Няколко дни се размазах от мързел. Голямо мекотело съм станала. Вярно, че работата ми е доста изморителна и имах нужда, обаче пък имах големи планове за чистене през тези дни, докато съм си в къщи заради Лазар. Баня, прозорци, шкафове. Само с намерение си останах.
Виж целия пост
# 137 23 фев. 2016, 15:26 ч.
Мъхче, ние нямаме проблем с биберона, но до преди десетина дни Марина заспиваше при нас. След това аз я пренасях и през нощта по някое време тя пак се връщаше и така до сутринта. Всяка вечер.  Свикнахме си да се приспиваме и даже спря да ми прави впечатление. И една вечер си лягаме на спалнята и след известно време тя каза, че си отива в нейното легло и наистина си отиде. Понякога нощем се връща, но понякога не. Надявам се някак си от самосебе си да се случат нещата.
Весе, Маринка още излиза с количка, поне два пъти в седмицата /казвала съм ви за „Билата“/ Laughing
Следващата седмица има четири почивни дни и разбира се навсякъде всичко е заето. А там където не е, цените са ненормални.
Одеве пуснаха по радиото Андреа Бочели и Сара Брайтман /на чиято песен танцът на фонтаните в Дубай най-много ми хареса/. Така ми се доходи пак…..
Виж целия пост
# 138 23 фев. 2016, 15:56 ч.
Охоо, Юлия се къпе в корито, вози се в количка, носи памперс, добре че наскоро махнахме биберона, защото, Весе.....  Laughing  Виж пюрета никога не е яла.

Джине, разбирам те как си мечтаеш! Сега ще гледам поне за 3-ти път Изгубени в превода и Токио  Heart Eyes
Виж целия пост
# 139 23 фев. 2016, 16:03 ч.
Весе радвам се,че Лазар се е оправил  Hug.Сега и хремата да мине и да е за последно.
Мъх ще мине и това.Време трябва.Свикнала е с биба да заспива и сега ще е трудно докато отвикне.
Скарлет,Ники няма да не се ядосвам.Скарлет знаеш прецакаха ме,но..........Ще чакам класиранията и отива в частна това е.Побърква ме това дете.Джине точно като Маринка е сега това диване.Хората навън да не ви казвам как ни гледат от неговите писъци за ВСИЧКО.Срам ме е направо.Иначе три дни го оставих да не спи на обед.Ефект никакъв.Заспива си отново късно пак трудно и отново ставане по 589 пъти на нощ.
Виж целия пост
# 140 23 фев. 2016, 16:58 ч.
Захарче, Марина врещи като в кланница…. И като и се скарам се обижда, обръща устата, започва да плаче и да ми казва, че ме обича… На мен ми става жал и не мога да остана сърдита дълго, а искам да я отуча от тези крясъци.
Пине, най-кофти ми е, че аз със месеци живях с очакване на пътуването: организирах, резервирах, всеки ден правех нещо за това. А сега, нямам някаква конкретна идея, която да развивам.
Виж целия пост
# 141 23 фев. 2016, 17:09 ч.
Да, по- добре е да чакаш нещо, макар и далечно, от колкото да няма какво да чакаш. Аз много добре те разбирам, особено за пътуване като става въпрос, но не само.  Simple Smile  Макар, че нещо съм се променила или съм в процес на промяна, която никак няма да завърши добре. Ще споделя една статия, ако на някой му се чете. Опасявам се, че преминавам към групата на ония, дето са на кея  Confused  Е, не знам това лошо ли е....


Скрит текст:
“Безчислена флотилия
изпратил съм в Бразилия,
а сам стоя на кея!
Ще ида ли в Бразилия,
Бразилия,
Бразилия?
Ще видя ли Бразилия,
преди да остарея?”

Р. Киплинг



Остаряването се случва рязко и отведнъж. Не е въпрос на бръчки, на отговорности или на умора. То е нещо, което те връхлита в мига, в който осъзнаеш, че не – няма да видиш Бразилия, преди да остарееш. Мята се на раменете ти, вкопчва се с увереността, че ще е там доживот и моментално ставаш с пет сантиметра по-нисък. Оттам нататък ти остава само да връщаш лентата и да си даваш сметка за флотилията, която си изпратил и за кея, на който стоиш и ще стоиш. И нещата се завъртат полека-лека по спиралата надолу. На мен ми се случи сравнително скоро.

Има хора, чиито раници винаги си стоят приготвени до вратата. Такива, които могат да зарежат всичко и да започнат отначало. Които могат да се метнат на самолет и да заминат някъде просто защото го искат. Аз не съм от тях, вече не. Аз съм от онези, дето броят самолетите от балкона си и се опитват да отгатнат накъде ли отиват. Аз съм човекът от кея.

Всъщност, исках да напиша нещо хубаво за пътуването. За това, че движението е равносилно на живот и когато човек спре, кръвта във вените застива. За любопитството, за откривателството, за това, че не можеш да минеш два пъти през една и съща река. За това, че светът все още е онова вълнуващо и пълно с приключения място, което ме чака. За това, че ще я видя тая Бразилия, мамка му. Не ми се получи. Не и днес. Утре може и да стане. Или някой ден, когато и да е.

Така или иначе, този текст не е за мен, моя кей и моята Бразилия. Той е за безпътицата на младите. Ако нямаш път на 40, винаги можеш да си построиш пристанище и да го управляваш мъдро. В крайна сметка, движението има нужда и от такива хора. Но ако нямаш път на 20, вече е много, много тъжно. И много трудно да избуташ до 40, ако си нямаш своя Бразилия.

Стихотворението на Киплинг го прочетох за първи път на 7-8 години. Тогава ми покълна бразилската мечта – не че знаех точно какво е там, но ми звучеше приказно, авантюристично и плашещо. И достатъчно силно, за да избуява с годините и да ме държи изправена като някакъв втори гръбнак. Синът ми е така с Китай. Пожелавам му да успее да го види, преди да остарее.

Много млади хора успяват и го правят – грабват си раниците, мятат се на самолета, кораба или колелото и заминават по следите на мечтата си. За разлика от нас, те са смели, решителни, приспособими и космополитни. И пак за разлика от нас, може би нямат способността да  коткат една мечта цял живот и да я галят по посока на косъма. Мечтаенето е загуба на време.  Прагматизмът им е възхитителен и все пак... сякаш нещо липсва. Нещо отвъд желанието за реализация, по-добър живот и печеленето на пари, дори отвъд чистия авантюристичен хедонизъм. Не че мечтата непременно трябва да бъде нещо възвишено, съвсем не. Просто малко безсмъртно пламъче, което да те води в тъмното, каквото и да става. Може би.

Мисля си, че с големите мечти всъщност нещата се случват по-лесно. На определен тип хора, разбира се. България не е страната на големите мечти, но, слава богу, границите са отворени. Ако наистина искаш нещо много силно, можеш да го направиш. Не тук, но някъде другаде, където и да е. Ако има нещо кофти в цялата история, това е, че България не е страната и на малките мечти. На тези, простичките – да имаш семейство, да родиш дете или - представяте ли си! - повече от едно дете, да имаш работа, която да те храни, без да е в сивата икономика или без да трепериш, че утре може да те съкратят, да знаеш, че образованието ти е ценно, да вярваш, че ще остарееш спокойно и няма да умреш като куче. Ей такива мечти, обикновени, сиви, дето им викат “житейски кръговрат”. Докато някои покоряват света, други трябва да поддържат живота, нали? Само че не ни се получава. Нито на нас, нито на децата ни.

Длъжници сме им на тия деца - “поколението на прехода”. Докато ние се стараехме да се приспособим към ситуацията, която а-ха да се оправи, пък вземе, че се скапе още повече, докато си пренареждахме социалистическите ценности в капиталистически или докато се опитвахме просто да оцелеем, децата пораснаха без вътрешен център. Оставихме ги на грижите на детската градина, училището, телевизията и чалгата, които да запълнят нуждата от нас. За себе си оставихме грижата за изхранването и спряхме дотам. Всъщност, вместо да прочета на детето си приказка, пиша този текст. Длъжник съм му. На детето, не на текста.

Ето така децата ни порастват сами, докато ние събираме пари да ги пратим в чужбина. Защото тук шанс нямат. Тук могат само да вегетират. България, както знаем, е с добри традиции в зеленчукопроизводството. Само нека зеленчуците не са децата ни, ако може. Защото не искам моето да прекара живота си в щайга на кея. За вашите не знам.

Дона 
Виж целия пост
# 142 23 фев. 2016, 18:57 ч.
Сигурност никъде няма. Особено в областта на работата. Но пък се научих да планирам и мисля за бъдещето (дори и в не най- розови краски).
Друга важна черта, според мен, е да приемаме провала и да намираме сили възможно най- бързо да се изправяме. Спорта дава голям урок тук за децата. Колкото по- рано разберат, че живота не е честен, толкова по- добре за тях. Не говоря разбира се за унижение и големи катаклизми.
Четох наскоро, че две са силите, които движат промените - любов и страх.

Моите мечти за пътуване са простички - Париж/прованс, Прага, Сърбия и Хърватска.
Виж целия пост
# 143 23 фев. 2016, 20:13 ч.
Пинке, Дона Делова ли?

И при нас не се очертават големи пътешествия скоро. Затова планирам дребнички - Перперикон, Кърджали, Доспат, Рибарица, море. За тази година май ще е толкова. А и децата все още спят безплатно по хотелите Grinning Догодина сигурно ще се свиваме още - до далечните квартали на София. Grinning
Виж целия пост
# 144 24 фев. 2016, 08:02 ч.
Да, Мъхче, тя във форума си беше само Дона.
Ха-ха, далечните квартали.... ох.  Confused 
Веднъж сме ходили на Перперикон. Не е лошо, но не беше кой знае какво. Околните хълмове повече ми харесаха от счупените камъни. И не влязохме в Кърджали, много сме прости, но ще се поправим някой ден.
Виж целия пост
# 145 24 фев. 2016, 09:07 ч.
Аз планирах пътуване до Париж, но се отказахме, защото точно тогава излезе пътуване по работа на ММ. Иначе бях намерила всичко и крайната цена беше супер приемлива....нашето пътуване ще е до БГ, то пак си е екскурзия.
Емилия е обсебена от самолетите, обожава ги. За Коледа получи голям самолет, като истински, но макет на плеймобил. Голяма игра пада с него. Имаме 3 книжки за самолетите и как работят. Но вчера беше истински фурор. Ходихме да посрещнем на летището ММ, който се връщаше от командировка и ходихме след това на една тераса от където се виждат как кацат и излитат самолетите. Е, няма такова щастие и вълнение:) Та го давам като идея за майките, които живеят в градове, където има летища. Със сигурност има и в София места откъдето да се гледат самолетите. Много им е интересно на децата Simple Smile

Еми пък си смуче палеца, ходи на гърне и мъкне с нея една дрипава кукла Яна.....ми такава си е и си я обичам.
Да ви споделя друго притеснение. Емилия е доста голяма за възрастта си - 99 см и 15кг. Пропорционална е и доктора каза, че е нормално да е по-голяма сега, ние също сме високи. Обаче непрекъснато в яслата се намира някоя майка, която да ме пита - ми тя на колко е. Аз отговарям на 2.5 и веднага се започва - ама тя е много голяма, мислех че е поне на 3-4....та аз глупачката започвам да се обяснявам, че сме ходили на лекар, какво ни е казал....вчера обаче ми писна и просто се обърнах и казах - ами да, такава е - по-голяма, не мога да я смаля! Simple Smile Чак после ми стана малко тъпо.
А да ви разкажа и за немците - родители тапири, деца тапири. Нашето Еми се радва на всички деца, дава им ръчичка, говори им....а тия седят като тапири. Не всички, но има доста от тях, които са едни такива мега спокойни....чак ме дразнят честно казано какви са пък такива! Обаче Еми е пич - с нашенска жилка, пък расте в такова общество. Надявам се да стане готина мацка, видяла много Simple Smile Но то кой не иска това за детето си Simple Smile
Виж целия пост
# 146 24 фев. 2016, 09:39 ч.
То и Юлия е 15кг, само дето е може би 96см, не е мерена скоро. Демек е по- дебелшка. Но май доста от юлските деца са по толкова, т.е. по- скоро е нормално. Германците са едри, какво се чудят толкова?!
Виж целия пост
# 147 24 фев. 2016, 09:51 ч.
Цитат на: jalina в ср, 24 фев 2016, 09:07
А да ви разкажа и за немците - родители тапири, деца тапири. Нашето Еми се радва на всички деца, дава им ръчичка, говори им....а тия седят като тапири. Не всички, но има доста от тях, които са едни такива мега спокойни....чак ме дразнят честно казано какви са пък такива! Обаче Еми е пич - с нашенска жилка, пък расте в такова общество. Надявам се да стане готина мацка, видяла много Simple Smile Но то кой не иска това за детето си Simple Smile
Не са немците, и тук голяма част от тях са такива. До човек си е.
Виктория пък уж много отворена към света, докато обаче някой не тръгне да я закача, от сорта на Лелеее, колко си красива. Тогава вече ги познава по погледа и още преди да са почнали се почва едно крещене "Не закачай детето, не ме пипай" и не млъква, а аз потъвам в дън земя от срам, и всеки път й обяснявам, че трябва да се държи прилично, че няма да я ухапят хората, просто и се радват. Обаче нашта и минава през едното и излиза през другото, следващият път пак почва с изпълненията. Embarassed
Захарче казах ти аз, остави детето на мира, успивай си го на обяд, че файда от неспане няма, ама не слушаш  Laughing сега ти се е паднало да дремваш с него на обяд. Ето за това малко ме е яд, че когато бях майчинство трябваше вместо да чистя, гладя и т.н. от което файда няма, трябваше да се наспивам на обяд с детето, сега как ми се спи на обяд, ама съм на работа, та няма как. Laughing
Виж целия пост
# 148 24 фев. 2016, 10:43 ч.
Снощи Еми кашляше много, обаче няма Т и си е супер фит. ММ каза да не ходи на ясла. Аз обаче си искам спокойствието и точно я обличах да я водя и той се прибира защото забравил нещо си. Та сега трябва да си седя с двете у дома....егасимус, бях си намислила да ходя до един магазин с намаления на зимни неща да накупя за другата зима якета....

Ми дразнят ме, аз следя тук всички таблици и ходих чак на лекар - отрязаха нищо й няма, просто е по-едричка. Обаче това си е тормоз - непрекъснато да слушам как била изглеждала прекалено голяма. Другия проблем е, че като изглежда по-голяма хората очакват (включително и ние) едно малко по-различно поведение. А тя си е почти бебе все още с всичките му бебешки неща. Ако изглеждаше по-малка щяха да имат различно отношение, но не би! Тя примерно не говори ясно, меша езиците, трудно се разбира. Хората само я гледат такава като 3-4 годишна и се чудят защо не говори. Като кажа на колко е и те започват да ми обясняват колко голяма изглеждала. Та това да ми е проблема, де Simple Smile

Момичета да кажа сега нещо, което ми тежи страшно много! Става дума за Ивет.....
Ивет не чува добре! В началото мислеха, че е от хремата, която продължава вече месеци наред. След последното изследване се оказа, че не чува добре или изобщо не реагира на определени тоналности. Чета, чета в нета и се появява навсякъде тази толкова модерна и плашеща диагноза аут....(дори не искам да я изговарям). Тя принципно е странна, но от една страна е нормално да е такава при положение, че не чува добре. От друга страна е странно, че нерва не е увреден, но реакциите й са неадекватни на определени звуци. Сега лекуваме хремата(която не мога да преборя по никакъв начин)  с други лекарства и се надявам да се оправи и всичко да е от това, но притеснението си е притеснение!
Виж целия пост
# 149 24 фев. 2016, 10:49 ч.
Жалина остави Ема, дето все си въобразяваш разни неща за нея, ами колкото висока толкова. Обаче виж Ивет, ето това наистина е проблем. На Лили, но тя напоследък се губи дъщерята имаше сходен проблем. Моят племенник също не чуваше и се наложи операция, не й слагай диагнози, ами я заведи на специалист. Защото колкото по-рано решите проблема, толкова по-добре, че при него се оказа, че заради това не можеше да проговори, ама той като не чувал, какво да говори, та до първи клас се разправяха с него, иначе пак се беше получило от недолекувана хрема, после направил отит и той не чувал, ама те не му обърнали внимание. Както и да е, при вас нямате ли УНГ? Води я при специалисти навреме. Ти с какво лекуваш хремата? Опита ли с тези капки за очи, които тук изписват?
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало