Пролет цветна наближава, августинче смело проговаря!

Заради алкохола ли питаш? Той се изпарява при готвенето, но пък в някои сладкиши пак с варене на крема ми е оставал като вкус, тааз не бих рискувала. Направете го без алкохол.(Аз май никога не съм и слагала на този тип яхния.)

На момчетата са им отложили ваксините, защото са били с леко зачервено гърло. Майка ми разказва, че си подават един на друг ръка да си помагат. Сложили са им един голям матрак на земята и по цял ден скачат. Но пак им избивали зъби и отказват да ядат големи парчета. И започват вече ясно да заявяват какво и кога искат. Даже видях единия да тропва с краче.... беше казармен ред, кой знае как ще ми ги предаде майка след 2 месеца. А тук как си глезят децата (това което виждам по магазини и площадки...) ще трябва още по-строг режим, за да не прихванат от местните. 

zdraveite, mnogo mi e priqtno da se vklucha v temata (makar i kusno) sigurno vsichki ste si stanali blizki i malko trudno sate priemete nov chlen (shte vi razbera). mnogo mi e interesno da vidq kak se dvijat drugrite manici na nashata vuzrast:) az imam sin roden na 19.08.2014 kazva se svetoslav leka vecher:)))

Бърз отговор - не! 
Добре дошла на Rumiiii!
Малката тези дни окупира компютъра и не ми дава да седна. Иска да пускам  песнички и гледа няколко минути, танцува си, става, но пак не дава аз да припаря. Затова нямам никакво време да пиша, успях да изчета.
ymemansi, браво за косата! Преди години като подстригах моята ми казаха, че боядисани не взимат и отиде в кофата.
Миа си е в прилепчив период от рождение. Все си мислех, че ще мине това нещо, ама не! Явно ще си е такова дете. Продължава да не говори смислено, бърбори си нещо или използва думи по грешно предназначение. Но с жестове успява да ми каже какво иска, така че се разбираме в повечето случаи. Днес баща й я хранеше и ме вика да отида да превеждам, че нещо искала, той не я разбирал и отказала да яде. 
Петрова, да са живи и здрави, пък като са еднополови с малка разлика, ще са си дружки.

Добре дошла на Rumiiii и от мен!
Аз вече се виждам в чудо с посягането - посяга ми, когато я приспивам вечер или когато искам да си тръгнем от площаките. Обяснявах, плаках наужким, плаках и наистина (защото не разбирам откъде го е научила, а и ми е обидно), баща й и обясняваше колко е лошо. Милион пъти казвахме, че така се държат само лошите деца, а ние знаем, че тя е много добро дете и не трябва да се държи така - резултат 0. Като плача само плаче с мен и пищи. Някакви идеи как да се справим с проблема?
Виждам се в чудо и с измислянето на занимавки през деня. Обикаляме 4 площадки, за да има разнообразие. Най-отдалечената е с най-подходящи за нея пързалки, но май ще отпадне от списъка, че вчера ми откраднаха телефона от там или поне скоро няма да ходя сама там. Яд ме е  на мен самата, че оставих една циганка да ме забаламоса и изпуснах количката с чантата от поглед. Ама тя като ме заговори, и аз да не се държа като човек с предразсъдъци.... Нищо, поне портомонето си е непокътнато.

martina възможло ли е да е видяла това поведение от някое друго детенце, понеже моя е в период да повтаря всичко което види. Ние доста често се сблъскваме с ужасно хапане незнам дали е от зъбките или от нещо друго. Искам да ви попитам вие излизали ли сте заедно на някоя площадка да запознаете мъниците:) лек ден ))

Здравей, Руми!

С шляпането се справям с твърдо "Не" и отместване на ръката. Като цяло забелязах, че обикновено не ме отразява като говоря(викам, карам се....), но когато го докосна ефектът е моментален. Достатъчно е само леко да дръпна ръката или да отместя детето и забраната веднага се възприема. Дано не отмине, харесва ми да ме слуша

Защо да не може винен кебап? Наскоро готвих, но нещо го пресолих и не му дадох поради тази причина.

Ние имаме три площадки/паркчета - едната е до кухнята и там има удобни ниски пейчици, много обича да седи там. Другите две са от двете страни на Ботев - едната е за деца, там обикаля, играе в пясъка, пуска се по пързалката(много обича, аз много не - трябва баща му да го вдигне горе и аз да го посрещна долу и само се чудя кога ще се претрепе), взима на другите деца играчките. Другата е тип парк, има само един пясъчник и гимнастически уреди за големите, но там ходим като стане голяма лудница на детската. Има и място за кучета, там по принцип ги разхождат, та той ходи при тях. Вчера разхожда едно дребно куче, направиха цяла обиколка на парка.

За събирането като бяха по-малки диванетата сме се виждали, но сега е трудно - аз например не мога да го заведа някъде надалеч, вчера ходихме до работата ми, но тя е на 10 минути с метрото и не го броя. Като пораснат още малко сигурно ще организираме пак нещо, в Южния парк например.

Добре дошла на новата мама.
Цяла нощ сигурно сънува патета , постоянно ме будеше с възторжени викове па- па

Здравейте! Днес ни беше първи ден на ясла. Реших на 1.04 хем петък, събота и неделя да си е с нас и после от понеделник пак. 
Леко мина , без плач ( още не се е усетила но и в градината на брат си всеки ден влиза като я прибираме, та има представа Казаха, че огледала и опипала всички играчки и ги изкарали на слънчице на терасата- та два часа неусетно минали. А аз пих кафе в парка докато я изчаках и все я мислех 
Дано е здрава , а другото е лесно. Аз от понеделник съм две седмици отпуск, после баба и една седмица ще дойде и толкова мисля по адаптацията, но тя ще си покаже.

Боса Нова ме върна към нашия първи ден в яслата.....с баща му ядохме тортичка в Неделя и само ми беше в главата какво прави. Вече не е така. Много съм спокойна. Въобще Март месец много добре потръгнаха нещата, дано продължи така. Вече не страдам от желание да знам какво е правил всеки един момент там. Примирих се, че няма как да го зная. Не се ядосвам, че не получавам много подробно инфо, то вече и почти не ходя. Тази седмица само понеделник за взимането отидох. Много се уморявам от пътя, а това време мога да свърша много други полезни неща....да сготвя и пооправя в нас преди да се приберат.

Иначе и аз се пробвах да се правя, че плача като ме удари.....моя стой с ехидна усмивка и просто му става интересно да ме гледа. Малко се притеснявам както е това садистично поведение. И други деца като чуе че плачат отива да ги гледа с интерес. Хич не му става жал. Днес едно в парка така се разрева и той тича пред него да го гледа с интерес. Кумицата поне ме успокой вчера, че и нейните дъщери като се приберат от градина и ясла около 30 минути са невъзможни. Оставяла ги да си изкарат нервите и да се нареват. Явно при нас е същия ефект- защото точно около 30 минути е невъзможен. Тръшка се за всичко и е като разярен тазманииски дявол...обикаля и гледа каква беля да свърши. После става пак нормално дете, но след доста успокояване, пеене и разни подобни. Поне като знам, че и други са така ще го приемам по-спокойно, че иначе още след една минута ми идва да го напердаша, а цял ден не съм го виждала и е ужасно да се посрещаме така.

Добре дошла на новата мама .....лошото е, че темичката позамира напоследък и не знам до колко ще е полезна, но си се жалваме периодично от диването.

Давате ми надежда за яслата, явно не е така страшно винаги. Но моето е диване и както реве дори при баба си за мен...абе има време.

От няколко дни е невъзможен, сега разбирам за какво говорите. Както беше супер послушен и разбран, така се започна едно тръшкане и мнение за всичко. Излизаме с камиончето за бутане с крака- иска да кара в определна посока. Ако му я сменя- рев, ненене, блъскане...А то се налага, например към улицата не може да ходи,нито към големи нанадолнища. Ако го дърпаме с въженцето пак повтаря "ненене" и се опитва да смени посоката и се ядосва. Своите играчки дава, но види ли чужда кола/камионче, се качва. И колкото и да увещавам, че неговото е вкъщи/наблизо и това е на друго дете, не иска да слезе. Като го сваля, пак рев и ритане с крака и едва успявам да го завлека на безопасно разстояние, че да не се върне. Случва се да не иска да се облича, вчера искаше да ходи с бисквитка в ръка на площадката, не я яде, но иска да я държи. А с нея не може да се катери и дразни другите деца. Като обясних и я взех, пак тръшкане. Дадох му я и се повтори и накрая я изядох аз, порева и се кротна.

Днес му се ядосах и скарах, жалвах се пред ММ колко е "лошо" детето, нерви не ми останаха. По принцоп знам за бебешкия пубертет, ама дали е това? Не очаквах така от днес за утре да влезем и мислех към 2г чак...

Другото е да не са последните 4 кътника (всичко друго си имаме), защото от 2 дена ми е топъл на моменти, все едно вдига темп,а после нищо...

Пипи, хич не се ядосвай за тези прояви на характер. Аз съм въвела твърди правила, които се спазват - не се ходи към улицата, на улицата се ходи за ръка, не се бърка в контактите и подобни. През останалото време в повечето случаи го оставям на неговата. Какво, като се тръшка. Остави го, ще се потръшка, пък ще му мине. Аз все се успокоявам, че е хубаво да проявява характер и не трябва много да му се меся на решенията - нали така се изгражда самоувереност. Ако държа на нещо просто го изнасям или го забаламосвам с нещо. За щастие все още съм по-силната и мога да го откопча от чуждите играчки Редовен номер е като излизаме и да не иска да излезе от асансьора. Засега номера "хайде да гоним гълъбчетата" работи безотказно. Преобличането е с таблет с детски песнички, но последния път нещо беше подозрителен - ще трябва да се мисли друг номер

Накратко с проявите на характер, засега - ако преценя, че не е важно, го оставям. Ако реша, че е важно, без много обяснения просто го изнасям или отстранявам. Гледам важните неща да са сведени до минимум. После реве обикновено, но не му обръщам внимание и спира бързичко. Пък и защо да му се меся - детето има право да си поплаче

Дописвам се: Пипи, мисля, че малко прекаляваш с вглеждането в чуждите езици. До гимназиална възраст според мен един чужд език е достатъчен, а това, което развива мисленето, са математиката, музиката(или друг вид изкуство, каквото го влече) и спортът. Втори чужд език спокойно може да се учи в гимназия и да се научи, особено ако започне да посещава съответната държава. Все пак българският език е доста сложен, а да научи немски и английски, пък да ми пише "безскруполен"(видях го в една статия вчера) няма да стане. Или да не знае как се смятат дроби. Тия езикови училища наблягат ли на математиката? На химията, физиката, биологията(и еквивалентите им в по-ранните години)? Не съм проверявала, но за мен това ще е критерий за избор на училище. Общото образование е важното, не да знае два езика на 10 години. Давам веднага пример - аз съм учила английски език от 5 годишна възраст. И в началото това си беше забавачка с картинки - на тази възраст бейби тв е достатъчно. Между другото, свекървата вече отбира някои английски думи след като цяла зима гледаха бейби тв И имам ясен спомен, че съм гледала като малка детски на немски и съм ги разбирала - нямам идея как. Така че езикът се забравя ако не се практикува, а на тази възраст мозъка определено изчиства непотребните  неща. Освен това нали знаеш, че според масовото мнение двуезичните деца проговарят по-късно и после мешат езиците.

Накратко - създаваш си проблеми от рано и не само това, ами след пет години най-вероятно ще си на коренно различно мнение. Успех все пак с титаничната задача с образованието, аз съм я отложила, защото нещата, които чувам, са умопомрачителни и не ми се мисли въобще.

Е след хвалбата вчера от  следобед сме с Т. Пфуиуи не можа 5-та седмица да захване на яслата. По-леко и това приемам сякаш вече. Плаша се само да не е за антибиотик, че гърлото ми се вижда зле. И Т пак е около 40 на 5/6 часа. Уж е хубаво че вдига, значи имунната система бачка. Дали не трябваше да продължа с още една опаковка Биозин....до средата на Март го пихме и може и затова да останахме здрави. Утре ще видим какво ще каже лекарката. Дано се размине някак. Почнах витамин Ц, осцилококцимум и сега си мисля да пращам ли ММ за Умкалор и да почвам някой от суровите за кашлица( няма, но за гърлото). Панадола и Нирофена са ясни....от снощи три пъти ги получи.

О,с камиончето само не бих тръгнала за никъде  Абсолютно същото е-иска в неговата си посока,мрънка,и т.н.Преди беше така и като ходехме за ръка,сега се кротна,дава ми ръка,слуша общо взето...Макар че миналия ден на връщане от кухнята реши че иска да излиза от количката,нямах нищо за залъгване,питам го ще слушаш ли,ще ме държиш ли за ръка-ДА....къде го пуснах  Тръгна веднага да вади топката и да иска да играе на улицата(пресечка) .Тъй като и аз имам няколко основни правила(другото го оставям на неговото) няма как да стане да играе с топката на улицата,,мале такъв зор не съм виждала...като се тупна на тротоара,не мога да го вдигна-вече едно,че е силен,второ ,че като се извие и отпусне не мога да го вдигна..че звъняхме на баща му да ни взима..хората ни гледат аз нищо немога да направя той едни театри все едно съм го набила  Та с такива малки изключения вече започна повече да слуша...

За парка-в нашия парк сме си 10-15 деца и всичко е общо,до такава степен ,че ако е свободно,някой друг се качва без да питаме-иначе и той иска да вдига децата от камиончетата им и той да се вози,обясняваме,залъгваме се,ако не стане-се тръшка-не може всичко да получава

Много ми се иска да пиша по-често, но едно, че само ще мрънкам и второ - общо взето без нея имам около 1 час на ден и не мога да го отделя за писане.
За тръшкането- сигурно е шампион. То не точно тръшкане, но какво гърло има.... Поиска ли нещо го иска с рев. Още преди да съм и отказала. Имаше един период от 2-3 дни когато ревеше до захлъцкване за нещо си. Не даваше да я прибирам, но ревеше жестоко и отлагах за малко.  Сега ме е докарала до състояние да изпитвам истински ужас от това да я храня / още не яде диването/, да не чуе гласа на комшийчето /веднага реве да я водя там/. Ако я кача на люлка рискувам да не слезе или да слезе с рев. Изобщо може да реве само ако види нещо, което иска/ а тя иска всичко/ или само при мисълта за нещото. Вчера видя едно по-голямо детенце да бута количка за кукли, взе му я и когато трябваше да се разделим  и то си я взе, орева света. А си има нейна. Ината е до безобразие.
Отделно, дойде ли време за ядене ми се иска просто да я оставя на някой и да изчезна. Яде само спагети, ориз и...ми това е. И то ако е на кеф и не повтаря
Ще допиша

Ели, надявам се да не ми се разсърдиш, но ще ти го кажа директно: тя реве за всичко, защото като ревне й се позволява всичко. Какво, като не иска да яде - няма да умре от глад. Давай й каквото иска в часовете за хранене и нищо друго извън тези часове и ще се нормализират нещата. Ако ще да яде хляб една година. И какво като реве и се тръшка за нещата - нали затова е дете, за да плаче. Като порасне няма да може да плаче така.