Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 223

Младо момче от София създаде уникално видео, коeто ни кара да се чувстваме добре.

Ето какво казват за него:

Gergana Kabaivanova

Хей хора, вече бях започнала да се отчайвам, че влиянието на YouTube влогърите тотално ще съсипе ценностите на моите момчета, и ето че тази вечер Никола откри Chris Zahariev. Алилуя, родители! Той е тук – здравомислещ, ерудиран и свеж. Надеждата за пробуждане на тийнеджърското съзнание Да го подкрепим. Да го споделим щедро, за да стигне до повече от тях.
… Сори, Емчо Конрад! Не си актуален вече!

Galina Ivanova
Браво Крис ! Клиповете ти са изпълнени с мъдрост, красота, мисъл и доброта. Възхищавам се на таланта, креативността и мирогледа ти ! Светът има нужда от такива специални хора, като теб !
Калоян Павлов
Това видео е направено от умен, разумен и добър човек!! БРАВО КРИС! ТОВА ВИДЕО ПОКАЗВА НАЙ-ГОЛЕМИЯ НИ НЕДОСТАТЪК, И ТИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СИ НАПРАВИЛ ТОЗИ КЛИП ЗА ДА НИ ПОМОГНЕШ ДА ГО ПРЕВЪЗМОГНЕМ!!!
Mariana Mateva
Определено това видео отвори нова врата в моите разсъждения и начин на мислене. Благодаря ти за възможността да погледна на нещата по различен, по-добър начин!
Ninka Toneva
Човек… Разплака ме още на „щастие“ 😭😭😭 Велик си просто! Не мога да повярвам, че момче на твоите години разсъждава така… Благодаря! ❤ Благодаря, че ми вдъхна надежда, че нещата могат да се оправят! ❤ Благодаря! ❤
Благодаря!

http://chujdozemec.com/още-новини-от-българия/българче-на-17-години-създаде-уникално-в/

ПРИТЧА ЗА ЦАРСКИТЕ ЗЕТЬОВЕ


Най-здравословната от всички човешки емоции е благодарността. Дори, когато смятаме, че сме ощетени, трябва да благодарим. Защото всичко във Вселената е в съвършен баланс и хармония. И когато животът ни отнема нещо, трябва с широко отворени сърца да усетим, какво ни е дал в замяна.

Имало едно време един цар. Той имал две дъщери. По-голямата била олицетворение на красотата, изтънчена, стройна, но имала много хаплив език. По-малката била много добродушна, но имала грозни черти. Именно заради недостатъците им, били те външни или на характера, никой в царството не искал да се омъжи за тях.

Царят много се загрижил за бъдещето на дъщерите си, защото щял да остане без наследници. Свикал съвет и поканил най-мъдрите хора от царството си, за да му помогнат да намери решение в тази ситуация. Най-старият от мъдреците казал:
- Царю, направи една странноприемница. Първите двама, които влязат в нея, ще бъдат твоите бъдещи зетьове, които са ти отредени от съдбата.

Царят решил, че може би съдбата ще му се усмихне и направил така, както го посъветвал мъдрецът. Когато странноприемницата била завършена и отворила врати, първите посетители били двама млади мъже. Обаче за огромно учудване на бащата единият бил сляп, а другият - глух. Изненадан и шокиран царят повикал мъдреца:

- Какво е решила съдбата? Единият е сляп, а другият – глух. Как да ги оженя за дъщерите ми?
- Спокойно, - отвърнал мъдрецът – ще ти кажа как да постъпиш. Ще ожениш красивата си дъщеря за глухия, а грозната - за слепия.

Царят сторил това, което го посъветвал мъдрецът. И наистина двата брака се оказали сполучливи и щастливи.
Но двамата зетьове започнали да се притесняват от своите увреждания.

Този, който бил глух, когато неговата жена крещяла и го проклинала, само вдигал рамене и си казвал:
- Така е, когато човек е лишен от едно от сетивата си. Не мога да чуя всички прекрасни думи, които моята жена изрича. Това е моето нещастие. Бих дал всичко на този свят, само да мога да чуя дори една от нежните думи, които казва.

Слепият от своя страна като слушал милия и сладък глас на своята жена, излиянието на нейната душа, си мислел:
- Колко прекрасно същество е тя! Сигурно е много красива, а аз не мога да видя нейната хубост. Това е моето най-голямо нещастие на този свят. Бих дал всичко, да можех за миг да зърна това божествено създание!

Това стигнало до ушите на царя и той повикал стария мъдрец и го попитал:
- Не може ли някак да се промени съдбата на моите зетьове, да се възстановят изгубените им сетива.
- Може, - казал мъдрецът – но тогава ще се разруши тяхното щастие и блаженство.

Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жал, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и да станеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не винаги е облечено в царска мантия. Добротата и красотата само на Небето живеят заедно. Тук, на този свят, е така – доброто и злото се редуват в човешкия живот.

Из неделна беседа на Петър Дънов „Явлението на Духа“, 20.04.1914 г. в София

Котенце с апетит

Ти си котенце, което определено обича да си похапва.
А пък след като си похапне, най-добре и да си подремне, за да бъде блаженството завършено.
И все пак - след всяка пълноценна почивка, идва ред и на пълноценна и ползотворна работа, нали?

Петя Дубарова - Доброта

http://vbox7.com/play:da43f125

Ти си кученце, но се мислиш за коте

Ти си котенце под прикритие.

Тайнствена мистериозна личност, чийто мисли трудно биха могли да бъдат разгадани и предвидени.

И все пак носиш добра душа, а тя винаги ти помага да бъдеш опозната повече.

Статия, посветена на книгата


Ферзан Йозпетек - "Истанбулско червено"

Режисьорът Ферзан Йозпетек от 1976 година живее в Италия. Първият му роман "Истанбулско червено" със своя увлекателен език и със сюжета, който повлича след себе си читателя, е роман, който трябва да се прочете. Всъщност този роман е станал като кратък филм с интересна история.
Книгата напредва с историята на двата основни характера в нея – Мъжът и Жената. Мъжът е писателят ни, който преди доста време, заставайки лице в лице с живота си, е открил себе си. А Жената е Анна, която пък е застанала лице в лице със своите истини, научила се е да живее с тях и сега се опитва да начертая нов път в живота си.
В самолета пътищата на мъжа и жената се пресичат за миг и така започва историята в романа.
Със своите искрени чувства, които споделя мъжът в романа си, нашият писател-режисьор със своята автобиографична история, с личностите и събитията, които споменава в нея, привлича изцяло вниманието ни. Заминаването му в Италия, семейството му, любовите му, това как киното е попаднало в сърцето му, стария Истанбул, новия Истанбул, Емек, Гези... Всички тези неща ние откриваме в романа му.

А основният женски характер - Анна, след случайна катастрофа бива принудена да застане лице в лице с горчивата истина в живота си и така в един момент тя намира себе си сред нашите "мародери". И сред събитията в Гези започва пътуването и към същинската и личност, започва равносметката, която тя трябва да направи за самата себе си.

Мъжът и Жената... Или Анна и Йозпетек... Според мен това е отражението на двата характера един в друг. Или пък създаденият от писателя ни образ на мъжа, който се слива с този на жената.  Защо ли? Защото имаме Анна, която е загубила майка си в ранна възраст и в живота си е нямала пример за поведение на жена и писателят ни, който е загубил баща си и е живял в къща пълна с жени, е нямал пример за поведение на мъж.
Любов, тъга, обида, търсене на нов път или живот, равносметки, връзки, стари, нови, изживени или неизживени вълнуващи чувства, всички тези неща като пръски от четката на художника се рапръскват в пространството като цветни багри, които после се разбъркват и накрая пред вас изниква една невероятна картина. И вие точно като в сънищата, тръгвате след този сън и в същото време намирате в себе си смелост да тръгнете на пътешествие в дълбините на вътрешното ви "аз". И поради тази причина можем да кажем, че романа "Истанбулско червено" е един роман за съпротивата и противопоставянето.

В романа текат такива изречения, които трябва да подчертаем с червено.

"Но сега разбрах, основната идея на любовта е вечерно време да има някой, който да те чака на вратата. Някой, който да те прегърне...  Някой, който като те вземе в обятията си, да те накара да се почувстваш у дома си, дори това да не е завинаги, а само за една нощ..."

"Майка е била права по този въпрос. Било е напълно възможно едновременно да обичаш двама човека. Това научих...  И дори от време на време да се съпротивляваш на това, да се самообвиняваш, няма да има полза."

От тези откъси в книгата, където се споменава Гези, искам да споделя тези думи на автора:

"Знаеш ли как ни наричат? Мародери... А пък ние не сме тези, които разрушават, ние искаме да съхраним това, което имаме."

Катастрофата, която идва неочаквано, тайните, които излизат наяве и Анна, която ще застане лице в лице със собствения си живот...

" И точно в този момент видях трима младежи със спрей да рисуват графити на стената. Единият от тях със замах и с големи букви написа следното: ‘’WHEN WAS THE LAST TIME YOU DID SOMETHING FOR THE FIRST TIME?" ("Кога за последно направи нещо за първи път?")и "Keep calm and start a revolution!" ("Успокой се и започни революция!")

И ето една жена, която започва да осъзнава онова, от което се е лишавала в живота си...

"Може би вече е дошло време да съблечеш живота от себе си като една стара дреха и да започнеш отначало..."

Пак от самите думи на автора разбираме, че той е осъществил своите революции в живота си.

"Опознах джамиите, опознах църквите... Обикнах жените, обикнах мъжете... Обикнах особено онези от тях, които с гордо вдигната глава и достойнство се опитваха да продължат напред."

Може би заради онова, което изживявам напоследък в живота си, утешителните думи на приятелите на Анна, с които я успокояваха, ме развълнуваха много.

"В Япония вместо да сменят счупените керамични плочки, те ги запълвали отдолу, за да се забелязва счупеното място по-добре...  Защото ако нещо се е повредило, ако има една история, да си остане така е по-добре."

Първият роман "Истанбулско червено" на известния режисьор Ферзан Йозпетек кара човека да застане лице в лице със самия себе си и сякаш измежду редовете ти крещи и те упътва: " Открий себе и бъди себе си!"

Така майсторски и увлекателно е написан романът "Истанбулско червено" че кара читателя да осъзнае, че всеки има право на втори шанс в живота, стига да имаш смелост да го поискаш и последваш... И разбира се още веднъж разбираме, че в живота няма нищо по-важно от любовта...

Последните думи пак са от писателя.
Чрез Анна той показва на читателя пътя, по който трябва да върви...

"Ако искаш пътувай колкото можеш по на юг...  Позволи на тялото си да говори, слушай го... Може би такова място има само вътре в нас. Трябва да продължим да го търсим... Ако не можем да го намерим, трябва сами да го създадем... Като се движим на място или пък като си приготвяме куфара за околосветско пътешествие... Стъпка по стъпка..."

Героинята на Туба ще се нарича Анна, съпруга на Мишел /героя на Халит Ергенч/ и любима на героя на Мехмет Гюнсюр. Снимките ще започнат през април 2016 година.

Днешният 17 февруари се отбелязва, като Ден на спонтанните актове на доброта (Random Acts of Kindness Day) - една от новите инициативи на международните благотворителни организации. Тя има глобално значение и не зависи от националност, етническа принадлежност или религиозни убеждения. На този ден трябва да се опитаме да сме по-добри, мили и безкористни и то без да очакваме в замяна същото, призовават организаторите.

Добрите дела сами по себе си трябва да ви доставят удоволствие и в същото време, давайки нещо на другите хора или помагайки им, Вие не трябва да очаквате награди- това е истинската добротa, допълват те.

Стресът и умората в напрегнатото ежедневие често ни правят равнодушни към проблемите на другите до момента, в който се окаже, че самите ние се нуждаем от протегната ръка. Няма малко или голямо добро. Всеки акт на доброта е достатъчно ценен сам по себе си. Важно е да правим добро, без да очакваме нещо в замяна и то не само в един ден от годината, коментират организаторите.

Естественият чар

Естествен чар и харизма. Тези две думи са напълно достатъчни, за да обясним с какво толкова привличаш хората.
Понякога е достатъчно само да се усмихнеш, за да накараш хората да ти се доверят и да те подкрепят.
С естественото си поведение бързо привличаш вниманието и скъсяваш дистанцията.
В твое присъствие хората просто се чувстват уютно и приятно.
Умееш да комуникираш, затова към всеки човек успяваш да намериш най-правилния подход.
Ти просто си късметлийка – съдбата ти е дала най-силното оръжие – неустоимата харизма.

Оптимизмът

Животът е прекрасен и ти винаги гледаш на него от хубавата му страна.

Вярваш, че с усмивка и вяра може да се справиш с всичко и да преодолееш и най-голямото препятствие.

Неслучайно, хората те обичат и се чувстват добре в твоята компания.

Ти си винаги усмихната и добронамерена, а оптимизмът и убеждението, че всичко ще се подреди, превръщат работата с теб в истинско удоволствие.

Казват, че ако силно вярваш в нещо, то се сбъдва.

Е, с твоето отношение към живота, определено ще сбъднеш много свои мечти.

Естественият чар

Естествен чар и харизма. Тези две думи са напълно достатъчни, за да обясним с какво толкова привличаш хората.

Понякога е достатъчно само да се усмихнеш, за да накараш хората да ти се доверят и да те подкрепят.

С естественото си поведение бързо привличаш вниманието и скъсяваш дистанцията.

В твое присъствие хората просто се чувстват уютно и приятно.

Умееш да комуникираш, затова към всеки човек успяваш да намериш най-правилния подход.

Ти просто си късметлийка – съдбата ти е дала най-силното оръжие – неустоимата харизма.