Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 223

 
Нургюл отвръща на удара.  

Много интересно интервю е дала днес. Ще го преведа в този пост да видите какво става по сетовете.


Каква е тази история с Еркан П.?

Преди всичко искам да кажа следното. Не обичам да говоря за неща, които са приключили. Затова й не правих никакви коментари. Бяхме взели общо решение- приключваме с 52 епизод и всеки по пътя си. Но от другата страна непрекъснато се правеха разни коментари. Накрая въпросният човек подхвърли неща от сорта: „Ако кажа истината, Нургюл няма да може да си подаде главата на улицата.“ Нормално е да се почувствам неприятно. Сякаш съм извършила някакво срамно престъпление. Щом е така, щом ще се замеряме с камъни, да се замеряме.

Това, което прочетох във вестниците беше, че Еркан П. не искал да се целува, въпреки че сценарият предвиждал това.  Казвал: „ Има зрители в Анадола, които са по-консервативни“. Каква е истината?

Да започна от начало. Миналата година започна да говори: „Аз не мога да играя твой любовник“. Тази година тези му приказки стигнаха връхна точка. Аз го питам: „Защо, аз съм играла и лесбийка, и проститутка. Всичко бих изиграла. Ние сме актьори. Какво толкова ще стане. Защо не можеш да се целуваш? Той ми отговори: „Ти разбираш защо“

Как така?

Нищо не разбирах. След това започнах уж да схващам.

Как така? Искал е да каже, че за да играете влюбени, трябва да сте наистина такива ли?

Нямам представа. Така продължи известно време. Но той непрекъснато се чувстваше неудобно, непрекъснато повтаряше „Не мога да играя твой любовник“. А моят проблем беше съвсем друг.

Какъв?

Аз съм много истински човек, искам нещата да се случват като истински. Казвах: „Ще се гледаме в очите, трябва да изглеждаме като влюбени. Какво ще стане, не прекрачваме никаква граница, няма нищо прекалено. В края на краищата снимаме само един сериал, не правим високо изкуство, печелим пари. Сто души си изкарват прехраната с този сериал. Но ние сме длъжни да си вършим работата добре."  Но дори и аз самата, когато гледах сериала си, казвах: „За да изглежда тази любов правдоподобна, героите трябва да спрат да се държат за ръце и да направят крачка напред. Трябва да се целунат. Защото хората, които се обичат се целуват.“

Имаше ли го това в сценария?

Разбира се. Но главният актьор не иска и затова целувки няма. Отгоре на всичко ми викаше: „Брейй каква мераклийка си била.  Ти и без това си свикнала с тези неща.“ Грозни, отвратителни думи.

Добре де, а няма ли режисьор, който да каже „Трябва да се придържаме към сценария.“

Режисьор има, но не и човек, който може да режисира. Имахме един от най-добрите режисьори в сектора, човекът не можа да приеме и издържи всичко случващо се и миналия месец юни напусна. След това дойде един млад приятел. Вместо той да е режисьор, него го режисира главният актьор. Това е истината. Еркан П. казва нещо, режисьорът се усмихва, приема и одобрява.

Наистина ли се е притеснявал от зрителите в Анадола.

Не, това си го измисли след това. Той игра в сериал, където изнасили бившата си жена, уби човек, биеше децата си... В Анадола нищо не казват за това, за целувките ще се хванат. Може би иска да каже: „Един мъж може да си позволи да прави всичко това, но не може да се целува с любимата си жена.“ Не знам.

Още не мога да проумея. Играеш любовник, освен това си мъж, какъв е пробемът да се целуваш.

Ще ти кажа. Опитва се да ме нарани. Да ме унижи, да се държи снизходително с мен, да ме срине. Но ти не може да се правиш на мъж, използвайки това, че съм жена. Не можеш! Никога няма да позволя това. Това е опит да хвърлиш кал по другия.

Да не би нашето консервативно общество да не иска да гледа такива сцени?

Не, какво говориш! Прочети коментарите в социалните мрежи, в туитър. Всички казват: „Стига вече! Спрете вече да се държите за ръка!“ Хората престанаха да вярват в тази любов, не им изглеждаше правдоподобна.

Може ли сценарият да се променя според капризите на главния актьор?

Не може! Говореше се, че правим любовен сериал. Поставиха плакати с нас двамата, гледащи се в очите. Това е някакъв вид обещание към зрителите. Не можеш да излъжеш хората. Но в нашата страна, щом си мъж, имаш право да си правиш всичко. И той смята, че му е позволено всичко. Това е целият проблем. Ние с този така наречен човек преживяхме много тежки моменти. И след това най-безсрамно излиза и заявява „Ако кажа истината, ще обърна всичко с краката нагоре“. Приятелю, аз имам 11-годишен син като слънце. С какво право си позволяваш да говориш така. Няма ли детето ми да попита: „Мамо, какво си направила?“ Какво съм направила? Що за клепане и клеветене е това! Освен това думите му бяха сложени като заглавия на вестниците. Е, и моето търпение си има някакви граници. Аз не съм човек, който като му ударят плесница, си обръща другата страна за още една. Не приемам несправедливото отношение.

Доколкото разбирам нямало е ток между вас, както е модерно да се казва сега.

Тук не става въпрос за някакви токове. Ние си вършим работата. Печелим пари. И трябва да си вършим работата добре. Не сме длъжни да се обичаме. Но да проявяваме уважение един към друг, това е необходимо. Но той човекът е мъж и всичко му е позволено. Едно младо момиче допусна лека грешка, какво псуване беше! Крещи, вика на сета, псува като каруцар, човек не може да ги произнесе даже тези думи. А онзи така наречен режисьор, седи и се смее. Кои сте вие?


Ти всъщност описваш един мъжки свят, който на нас ни е до болка познат.

Да, общата атмосфера в нашата страна се пренася и на сетовете. Всички мkого добре познаваме подобни мъже, нали? Егоисти, тиранични, груби, упражняващи натиск. Един актьор от друг сериал преби приятелката си до смърт и продължава да работи. Възможно ли е подобно нещо? В нашата страна е възможно. Що за безсрамие! Но идва момент и човек се опълчва. Казваш си: „Кои сте вие, за какви се мислите?“ В момента се чувствам точно така.

Имала ли си подобни случаи и преди?

Не, никога! Играла съм с хора като Атъф Йълмаз, Фатих Акън, Шенер Шен, Озджан Дениз...Не съм имала никакви проблеми до днес. Пристигам навреме на снимачната площадка. Винаги с научени реплики. Изигравам си сцените и се прибирам вкъщи. Винаги е било така. Не знаех какво е да чакаш по 8 часа на сета. Но в този сериал и това стана. Нашият приятел не можел да дойде. Заради него започнах да шия гоблени. Защото иначе времето не минава. Чакаш, чакаш...

Всъщност трябва ли да се целува той страстно с теб, даже и ролята да го изисква. Да погледнем и от този ъгъл нещата.

Не. Защото знае, че човекът отсреща го прави само заради ролята, не иска истински да се целува с него.

Как така?

Той разсъждава така: „ Една жена трябва наистина да го желае, даже и да се целува само заради изискванията на сценария. Това е проблемът. Иска жената наистина да му се възхищава. А моят проблем беше друг.  100 души си изкарват хляб с този сериал, да си свършим работата и да си вървим. Целувайки се придаваме достоверност на образите, това ще повлияе положително и на рейтинга. Това беше важното за мен. Може би неговото крехко сърце не е могло да понесе всичко това. Един мъж, който непрекъснато повтаря „аз, аз, аз“, иска непрекъснато да му четкаш егото.

Трудно е да бъдеш жена в този сектор.

Колкото е трудно другаде, толкова и при нас. И Айше да си, и Фатма, и Нургюл Йешилчай. Така са устроени нещата и така си продължават.

Ти говориш обаче за човек с наистина много силно его.

И още как! Рейтингът падна и той не можа да го понесе. Трябваше да се хвърли кал по някого. Но не е познал. Аз не съм човек, който си оставя магарето в калта. Никога не съм била, няма и да бъда. И не говоря само за себе си. В този сектор един куп онеправдани жени. Жалкото е, че всички са на страната на мъжете. Продуцентската фирма упражняваше натиск върху мен  да му се извиня. Не се извиних, разбира се. Защо се да се извинявам?

Кога стана това?

При последните събития. Аз съм актриса, която си върши добре работата. Няма награда, която да не съм получавала. Но ти си жена. Първо ще спасят от огъня него, мъжа. Първата обругана ще си ти, жената. Никога досега не съм напускала проект, в който съм участвала, но тук не можах да издържа проявите на мъжкарство. Помисли си, щом аз съм подложена на такива неща, какво преживяват други жени.

Ти псуваш ли?

Никога! Никога не пия на снимачната площадка. И никога не псувам. Но ако някой го направи по мой адрес, отвръщам. Защото и аз си имам граници на търпение. Бяхме в Йедигьол. Аз бях  в стаята. Повтарях си постоянно: „Спокойно, спокойно, това е последната сцена. Дръж се!“. Извикаха ме отдолу и слязох. Нашият човек седи там. Така нареченият режисьор до него. И казва: „Ей тая, аз я извадих от кофата за боклук!“ Представяш ли си? Пред екип от 300 души и онзи мърляв режисьор ми казва всичко това! Ти няма ли да се ядосаш? Вътрешно си казах: „Така хубаво ще му размажа физиономията на този“, но се сдържах и нищо не казах. Поех си дълбоко дъх. Погледнах. Държеше сценария в ръката си и изхвърли от него всички романтични реплики. „Ааа, това не мога да го направя. Онова не мога да го кажа.“ Аз му казвам: „Тази сцена трябва да се получи много романтична“. Той пак: „ Брех, каква мераклийка си!“

И какво стана?

Казах: „Щом като сами можем да решаваме какво да пише в сценария, и аз ще говоря каквото си искам.“ Упражняваме си сцената. Той казва: „Как си, Гюлсерен? “ Аз, вместо написаното в сценария, казах: „Добре съм, да ти е....майката“. Да, направих го!!! Толкова ме беше вбесил, че го казах. След това си свалих микрофона. Казах: „Няма да снимам тази сцена“ и си тръгнах.

Това ли беше всичко?

Да. Може би това е имал предвид, казвайки, че ако обяви истината, ще стане страхотен скандал. Скрито се опитва да ме заплаши. Само че на мен тия не ми минават.  Аз съм много по-смела. Ето, казах си всичко. Защото вече не мога да понасям това, което такъв тип мъже ни принуждат да преглъщаме  и вярвам, че всичко, което правят трябва да се изважда на бял свят.

Мислиш ли, че реплики като  „Ей, каква си мераклийка за такива неща.“ са форма на тормоз?

Да. Тормоз и още как! Това е психологически тормоз. И всички много добре го знаеха, но никой гък не казваше. Това е проблемът в Турция. Всички знаят, но мисленето е такова: „Той е мъж, има право да прави каквото си иска“. Особено пък, ако има власт, и упражнява тормоз, никой не смее думичка да каже.

Защо мислят, че има право да постъпва така.

Казват : „ Той е Еркан П. Каквото той каже и направи, това е правилното.“

Е, тук продуценти няма ли?

Оооо, има и още как. Отидох при тях и им казах: „Искам да напусна проекта. Има прекалено голяма мъжка доминация на сета. Той поставя условията и иска според тях да се работи.“

Какво ти казаха?

Изслушаха ме и казаха: „ Ако кажеш какво се случва на снимачната площадка, ние имаме приятели в медиите. Няма да бъде добре за теб.“ Щели да ме съсипят. Само се изсмях. „Защо трябва да говоря за нещата на сета. Не съм обсъждала с никого и края на брака си. Щом съм казала, че няма да го направя, значи няма.“ Но щом този човек си позволява да говори по мой адрес, нещата се промениха. И аз ще отвърна на удара.

Ти си беше тръгнала, всичко беше приключило, защо му е било да говори тези неща според теб?

Защото аз излязох и рейтингът на сериала падна до 5 пункта. Преди това беше 9.5. Искам само едно да се знае. Не приемам подмятания от рода на „Много си навита да се целуваш“. Никой няма право да говори така. Сама жена съм и си мислеха, че няма да посмея да се обадя. Как си позволява всичко това? Месеци наред ме тормози, не издържах. Разказах всичко на всички и си тръгнах. Не можеш да се правиш на мъж за моя сметка. Не можеш!

Може ли всичко да е заради професионална ревност?

Не, скъпа. Всичко е въпрос на мъжко его. С това се сблъскваме навсякъде в тази страна. Затова исках жена да ни е режисьор, че да можем да работим спокойно като хората.

Ти не му ли се обади след последните приказки да го питаш: „Еркан, какви са тези думи?“

Ние не поддържаме връзка. Позвъних на продуцентите, не ми отговориха. Аз не обсъждам ничий личен живот, но виж ти, кой тръгнал да ме обвинява в нисък морал! Толкова неща се изписаха във вестниците за неговия живот. Сега се опитва на мой гръб да си прави имидж на порядъчен семеен мъж и баща. Не е познал!


Край

Да, реакция на Еркан е. В сайта на неговия семеен приятел.

Еркан казва, че Нургюл не е напуснала доброволно, а е била изгонена за „неморално поведение, липса на уважение и лоша дисциплина.“ След това започнала да моли продуцентите: „Извинявам се, искам да продължа да работя. Моля Еркан и продуцентите да ми простят.“ Но ние не й простихме, няма и да й простим.

Година и половина, заради детето й,  си затваряхме очите за неморалното поведение на тази жена. Псуваше екипа и режисьора, караше всички да я чакат, идваше на сета пияна до козирката. Позволяваше си поведение и неуважение, които не отиват на нито една жена. Държеше се по начин абсолютно недопустим за нормален човек, начин, който и ние не можехме да си обясним на какво се дължи. Псуваше всички, включително и мен, напусна снимачната площадка. Тя е жена, която не знаеш какво е пила. Година и половина пазехме нейната чест. Защитавахме я като приятел. Казвахме си, че може би е разстроена, че може би нещо й се е случило. Опитвахме се да споделяме всичките й болки. Носехме я на ръце като приятел, като човек. През цялото това време сме били неин гръб. Сега говори пълни глупости, лъжи, неща, които са трудин са проумяване. За да се спаси от собствения си позор, от собствените си лоши деяния,  измисля някакви история с целувки. Опитва се да използа това, че е жена, за да се измъкне суха от водата. /буквално да изплува като олио на повърхността/. Не вярвайте на демагогията на една жена, която уж защитава правата на жените, а само два месеца преди това се нахвърли с обиди върху една омъжена жена с деца. Моля всички, не обръщайте  внимание на тази госпожа. Когато един мъж посяга на жена, първо трябва да помисли за майка си и за сестра си. Когато една жена използва това, че е жена, трябва да си мери приказките. Като мъж, подложен на тормоз от една жена, нямах друг избор освен този да кажа истината.