Баба МАРТа идва вече и ни носи бяло, румено човече - 10 тема

Kalalily  Съгласна съм с теб за пълнолунието. Моя мъж пък е 4 дена подред на работа (те са му последни и напуска) и само ми звъни да ме пита,няма ли да раждам да го отърва от мъките 

Благодаря ви, момичета, за хубавите пожелания!
В събота ходихме да оставим котето в Пловдив и мъжът ми ми призна, че мисли, че датата ще е 21.2, защото миналата година на тази дата беше на Божий гроб в Йерусалим. Казах му, че си измисля. В неделя се събудих с менструални болки, но нищо повече от това. Мач цял ден ме разпитва за контракции. Видяхме се и с един приятел, при когото бяхме на гости, когато започна раждането с ПБ(този човек се премести в друг град и по пронцип не се виждаме често. Та в 23.00 мъжът ми за пореден път ме пита дали нямам контракция. Бясна отидох до тоалетната.

Намерих розоо зацапване. Започнаха леки контракции, но всичко утихна в 00.00 ч. Спах до 2, когато пак започнаха болки. Дъщеря ми трябваше да отид на училище в 7.00 и като по инструкция болките ми спряха, но междувременно изтичаха води и падна тапата. В 7.30 бях в болницата без болки и с 1,5 см разкритие. Тоалет, клизма, и поисках упойка, защото тези гадове макар и малко на брой ме тормозиха. Пуснаха ми окситоцин. В 12.30 бях с 3см разкритие и нова доза епидурална. Контракциите зачестиха, но аз взех че ги проспах заради упойката. В 14.00 като се събудих имах 6см разкритие, а Георги се роди към 15 без нещо и веднага проплака. Дадоха ми го да го гушна, след което го взеха за наблюдение.
С акушерките и лекарите си разказвахме смешки от смешно ли е раждането. Казах им, че нищо че върви бавно раждането в началото, без бебе няма да тръгна.
Сега съм изключително подвижна - ходих и до кафето. Георги обича да се гушка и малко го мързи да суче, но се представи много добре. Стори ми се като костенурка като ми го донесоха 2ч след раждането, но сега ми е най-хубавия. Много е смешен като се ядоса започва да му трепери брадичката.
Приключвам, че съм твърде много Мара подробната.
Пожелавам на всички леко и бързо раждане.

Джоли, мерси за разказа! На мен ми е много интересно да чета! В коя болница ражда?

Да ви е жив и здрав Георги и нека Св.Георги го закриля!
Супер ми е като разказвате- така горе долу знам какво ме чака.
А как стои въпроса с тези клизми?! Доста неприятно изживяване, но май със сигурност е по-добре да ги има, че белята без тях е по-кофти..

Да е живби здрав Георги! Джоли, бързо възстановяване! Прекрасен разказ!

Калалили, да оздравявате!!!

Честит ви син Георги, Джоли! Да е жив и здрав, закрилян от Св. Георги 

Клизмите, както и бръсненето, са отживелица в развития свят  Тук не се прилагат, но пък аз си записах в родилния план, че искам да ми направят. Изобщо не боли  Само е малко неприятно като тръгне да излиза течността, но след 5-10 Мин си пушка 

Добре дошъл, Георги! Да расте здрав и обичан и много да радва мама и тати! 

Пиша толкова късно, защото аз естествено вече не спя.  Спомням си докато бях бременна един път викам на докторката, че нямам търпение вече да си гушна бебчетата, а тя само ме погледна и вика ти по добре се наспи докато още можеш.  Е, вярно е, но пък е най-прекрасното будуване на света. Целият ми свят вече се върти около грижите за това малко човече, а то се променя с всеки изминал ден към по-добро. Сега чакам и Бубка, жадувам да я гушна, вече е 1700 гр. казаха ми, че вероятно като стане 1800 гр. ще излезе от термо-леглото и ще мога да ходя да я храня.

Виждам, че ви харесват разказите за раждането, така че ще ви разкажа как протече моето.
Най-напред аз не знаех, че ще раждам в петък 29-ти януари, бяхме говорили с докторката  за събота или неделя. Но в петък към 10 ч. някъде дойдоха едни други докторки и ме извикаха да ме видят на ултразвук. Там имаше една тълпа международни студенти от цяла Европа, около 10-на човека, като се оказа, че са ме извикали точно мене, защото съм била "интересен случай"  та се почувствах малко като опитно зайче, но това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че диастолата в кръвотока от плацентата на Бубка вече беше спряла, предните  два дни работеше на пресекулки. Тогава ми казаха, че няма за къде да чакаме повече и че искат да пуснат заповед за родоразрешение. Обадих се веднага на докторката, която щеше да ми прави секциото, тя  влизаше в операция и  ми каза да изчакам докато се опита да организира моето секцио и за всеки случай да не ям нищо. Трябва да има минимум 6 часа от операцията и последното ядене, защото ако не дай си боже се наложи да те интубират и стомахът ти е пълен, може да се върне храна и да умреш, така ми обясниха, което значеше, че можеха евентуално да ме оперират най-рано в 3 ч. след обяд.
Та до 1 ч след обяд аз все още не знаех ще има ли операция и кога ще бъде тя когато  най-накрая ми казаха, че ще има операция и то сега. Една акушерка тогава ме извика да ми направи тоалет и клизма. Тъй като се бях обръснала сама ми направи само клизма. Виждам, че много хора се вълнуват от клизмата, аз самата не знаех какво да очаквам, но не е нищо особено. Нищо не усещаш, акушерките са много опитни, правили са сигурно хиляди клизми и всичко става много бързо, така че това изобщо не го мислете. После просто ходите до тоалетна и особено ако сте имали запек преди това ще благославяте клизмата.
След това ме закараха в операционния сектор и ме сложиха в една стая, в която слушаха тоновете на бебчетата и ми дадоха  да подпиша един куп документи. Веднага след това ме вкараха в операционната, където започнаха да ме подготвят. Тук следва и най-неприятната част от процедурата - поставянето на катетъра.  Честно казано не знам защо не го слагат след упойката...
Докато ме подготвяха и се суетяха около мен аз вече бях на ръба на нервна криза, но не от страх от самата операция, а от страх какво ще стане с бебчетата. Честно казано по едно време бях на крачка да скоча от масата и да избягам, толкова ми беше зле.
След това анестезиологът започна да ми слага спиналната упойка и понеже не успях  да се сгъна добре (краката свити към брадичката и гърбът максимално извит на арка, което с голям корем не е никак лесно) се наложи да ме боде 3 пъти. Не боли кой знае колко, усеща се леко убождане. Попита ме дали усещам изтръпване на краката и в момента, в който казах, че да ме обърнаха по гръб и след минута операцията започна.
Усеща се дърпане и то яко, натискане, но не и болка. Даже през това време бях супер спокойна,  дали те ми сложиха нещо или упойката ми подейства успокояващо не знам, но в този момент вече се чувствах добре.
Цялата процедура свърши за около половин час като бебенцата излязоха 3-4 мин. след началото на операцията, останалите 25 минути ми подреждаха вътрешностите и ме шиха.
След това ме откараха в реанимацията, където прекарах ноща. Не усещах нищо и не ме е боляло нищо, болката дойде на следващия ден, когато трябваше да стана от леглото. Това действие очивидно става с помощта на коремните мускули, които са срязани и е адски трудно и болезнено, но намираш сили. Ставането от леглото е едно от най-трудните неща в следващите дни, наред със смеха, кихането или кашлянето, но колкото повече се движиш, толкова по-бързо оздравяваш и с всеки изминал ден става все по-добре.
В момента съм 20-на дни след операцията и се чувствам така сякаш никога не са ме опирирали, правя си всичко каквото правех преди бременността.

Успех на всички, на които им предстои раждане и не го мислете много, ще мине бързо, а после идва най-хубавото - гушкане на сладки бебоци.

Лили, колко страшно и същевременно вълнуващо! Наистина съм озадачена, че са ти сложили катетъра преди упойката  Това сигурно е поредното мъчение умишлено прилагано на българските родилки 

Привет!Да е жив и здрав Георги,за радост и гордост на мама и тати!Много хубвави разкази за последните мигове на бременност,и пьрвите мигове на гушкане на бебчетата Инквизицията с катетара дано да е инцидент.Ако е масова практика,е доказателство за сьдизьм.Аз имам операция на киста на яйчника,и ми казаха,че ще ми сложат катетьр,но след упойката.Така и са направили,преди упойката само клизма,тоалет си бях направила сама.При секциото би трябвало да е сьщото.Това,че не са изчакали,а са ти го сложи преди упойката е глупост.Могли са да ти спестят болката.Аз вчера успях да налепя тапетите в кухнята Стана приятна обстановката,с кеф да стоиш там.ММ ми е сьрдит...Повече от час ми е дьржал реч.Като се прибра от работа,си бях полегнала.Всичко готово и без следи от работата.Само нова визия на кухнята.И отвори вратата сьс замах и се започна-"Какво си направила,ти не си човек.Как можа,бременна в 9-ти месец,ще родиш на кухненската маса.Аз щях да ги налепя скапаните тапети..."и т.н. Голям оратор,дьржа реч без да се повтори и изречение.Днес ще му мине,не се сьрди по много Иска само да лежа и да чакам момента.А аз усещам такьв прилив на енергия,че хич не ми се лежи.Сигурно,желанието за гнездене е по-силно от умората и нуждата от лежане,хихи...Имам още два дни работа,по основното почистване(гладене на пердета)и т.н.ММ ме предупреди,че той ще мие прозорците,хихи...И бих си полежала с удоволствие Желая ви хубав и успешен ден!  

Добро утро момичета! Честито на мамите които вече са родили. Днес за първи път ще гушкам моето слънчице след секциото и страшно се вълнувам. Бебка малко се е смалила, но ще трябва да наваксаме. За съжаление още не ми е слязла кърмата след секциото в неделя. Вече се отчайвам, че няма да мога да я кърмя. Надявам се акушерките днес да ми помагат с това начинание.

Анастасия, сега като почнете да се гушкате, бързо ще порасне! Дано и с кърмата потръгнат нещата! Разкажи после за първата прегръдка!

Джоли да Ви е честит Георги ,много да ви радва  и да расте здрав и щастлив !Как е каката ,предполагам колко е вълнуващо и за нея 

честито и на останалите новородени 

Някой питаше за препарати ,аз си взех натурален за под детски стаи със зехтин ,  казва се Фито еко клин , без много химия уж!
И ММ изми прозорците

Лили и Джоли мн интересни разкази

хубав и слънчев ден

Добро утро момичета! Вече има активност и посред нощ(и аз тогава ви четох). За мен беше много дълга и кошмарна нощ, незнам дали не беше заради луната Първо ме боля левия бъбрек, в който ми откриха камъни миналия месец, след това сънувах кошмари на два пъти и не знам дали ми се събраха и 2 часа сън. Особено в втората доза кошмари беше   събуждам се цялата мокра, сърцето ще ми изкочи, бебка се върти, рита и подскача като луда...докато се осъзная, че е било само сън...
И да се оплача вчера бях на тонове и беше една акушерка, пусна ми ги за няма и 10мин и ме изпрати без нищо да каже. След това вкъщи като ги видях малко се притесних, много равни ми се сториха и по-високи 150-160 с едно прескачане до 175, като лежах по болниците ми ги записваха по 20-30минути и си имаха нормална амплитуда 130-145. Днес ще отида до АГ да ги погледне, че ме притесниха, плюс това тези 10тина минути са си супер несериозни.

 jujka, на мен пък за тоновете, ако са под 140, ме карат или да се раздвижа, или даже да хапна нещо сладко, защото 130-140 значело, че бебето спи и даже акушерката ми твърдеше, че лекарката ми връщала за втори запис, ако са такива. Та последните два пъти все хапвам по нещо сладко преди това, за да ги докарам над 140. Най-"хубави" били 140-160.
 Аз пък за друго съм притеснена- лекаря, с който говорих за раждане, ми каза, че другата седмица ще ми прави "акушерски" преглед. На въпроса ми не е ли опасно да предизвика разкритие, каза, че няма такава опасност, но и без това времето идвало Честно казано, заради тази реплика ми идва да го сменя. На вас правили ли са ви такъв преглед? Терминът ми е реално на 12-ти, там, където ме следиха, ми сложиха още 3 дни заради по-дългия цикъл, та стана 15-ти, но на 1-ви ми се струва рано да се проверява за разкритие?

Спахме неспокойно и ние  Каката се въртя цяла нощ и става сто пъти да пие вода, мен пък вечно ми е горещо... та сега се прозявам над кафенцето.

MsBlueberries, с предната бременност първият преглед за разкритие ми го направиха точно около две седмици преди термин. Но и на мен ми се струва рано, още повече ако е по-инвазивен и се опита да ти докара по-голямо разкритие набързо (което няма как да знаеш предварително). В този смисъл, ако имаш притеснения - опитай да откажеш прегледа (в крайна сметка това си е твоето тяло). За смяна на лекар - не е ли късно? Макар че по-добре дори в последния момент, но да намериш някой, на който да имаш доверие...