Кофти предложение. Помощ!

  • 13 527
  • 131
# 60
Защо се нарича изнудване поставянето на въпроса за отношенията? Уточнявам, че на мен самата такива разговори не ми се водят, а още по-малко - да ги инициирам, но пък при мен има да се отчита факта, че никога не съм си мечтала за годежи и сватби.

Има хора, за които е важно. Тогава какво му е нечестното и изнудваческото да си кажат гледната точка - "Женим ли се или се разделяме?" Нали все за важността на комуникацията се говори? Ето, комуникират си кой къде стои. - "На мен ми се жени." - "На мен пък не." - "Добре, но ако не сме женени до една година, ще се разделя с теб." - "Прав ти път, още днес, ако искаш."/ "Добре, до една година или се женим, или се разделяме, нека видим как ще ни се развият нещата."

И толкоз. Всеки си заявява вижданията. Кое е изнудване?
Виж целия пост
# 61
Точно така. И аз така ги виждам нещата като анонимната.
Виж целия пост
# 62
Виж сега, Анонимен - и за мен беше важно да знам, че ММ ме обича и иска да се ожени за мен. И аз не смятам брака за отживелица (като авторката).
Обаче ако след 1,5г. съвместно съжителство, той не прави стъпката за годеж (но живеем в мир и хармония) - защо по дяволите да не го чакам още 1,5г.?!?
То си е до чувства - ако го обича, ще сподели с него притесненията и тревогите си и накрая ще си го дочака. Друг е въпросът,  ако не го обича  Peace
Виж целия пост
# 63
Защо се нарича изнудване поставянето на въпроса за отношенията? Уточнявам, че на мен самата такива разговори не ми се водят, а още по-малко - да ги инициирам, но пък при мен има да се отчита факта, че никога не съм си мечтала за годежи и сватби.

Има хора, за които е важно. Тогава какво му е нечестното и изнудваческото да си кажат гледната точка - "Женим ли се или се разделяме?" Нали все за важността на комуникацията се говори? Ето, комуникират си кой къде стои. - "На мен ми се жени." - "На мен пък не." - "Добре, но ако не сме женени до една година, ще се разделя с теб." - "Прав ти път, още днес, ако искаш."/ "Добре, до една година или се женим, или се разделяме, нека видим как ще ни се развият нещата."

И толкоз. Всеки си заявява вижданията. Кое е изнудване?

Ти сериозно ли не знаеш значението на думата изнудване?

Каква е разликата между "Женим ли се или се разделяме?" или "Дай парите или ще те наръгам"

Синоними са насилване, принуда, натиск. Но това са все хубави думички, които трябва да бъдат използвани в интимните взаимоотношения  Mr. Green Каква идилия.
В случая явно подписа е по-важен от самия човек.
Лично аз при такава ситуация не бих употребила тези думи "Женим ли се или се разделяме?"
Има си и други начини за изясняване на това къде сме и накъде отиваме. Това са детински изпълнения.
Виж целия пост
# 64
Обаче ако след 1,5г. съвместно съжителство, той не прави стъпката за годеж (но живеем в мир и хармония) - защо по дяволите да не го чакам още 1,5г.?!?
То си е до чувства - ако го обича, ще сподели с него притесненията и тревогите си и накрая ще си го дочака. Друг е въпросът,  ако не го обича

Не е само до чувства, а и до каква степен си готов да направиш компромис с твоите разбирания. Също е въпрос и на това дали се чувстваш несигурна. Понякога желанието за брак всъщност е проява на някаква несигурност от страна на жената. И желанието мъжът да предложи е по-скоро "доказателство" за това че ще са "винаги заедно". Е, има и жени, които искат брак поради финансови причини, но те сякаш мъжете вече станаха по-меркантилни от жените.

А само като си помисля, че преди 2 поколения, дядо ми например открадва баба ми и така се женят. Е, тя е искала да бъде открадната, защото някакъв друг момък я е искал за жена.

Пък сега какво: ние се натискаме, чакаме, пък мъжете се правят на интересни и се дърпат....
Виж целия пост
# 65
Ние не знаем какви точно думи е употребила девойката, като е подела темата с него. "Женим ли се или се разделяме" е опростено казано. Аз не разбирам момента с "чакането", но това е защото не възприемам връзката като "седя и чакам той да се сети, че аз искам да се женим".

Някак нередно ми е, ако аз така ги усещам нещата, да седя и да го дебна ще се сети ли да ми чете мислите. При сериозна връзка с дълго съжителство е нормално по някакъв начин да се разберат кой какво виждане за развитието й има. Някои хора се разбират без думи, някои се разбират по-добре със.

На какво го принуждаваш, Lanfear? Раздялата на наръгване ли е равносилна? Все пак, ако някой тръгне така да поставя въпроса, поема огромния риск да бъде отсвирен. Щото отсрещният преспокойно може да каже "Прав ти път." Или каквото друго там му е на сърце. Няма задължение да се жени. Ако се обичат наистина, все ще се разберат кой какво иска.
Виж целия пост
# 66
Защо се нарича изнудване поставянето на въпроса за отношенията?
Скрит текст:
Уточнявам, че на мен самата такива разговори не ми се водят, а още по-малко - да ги инициирам, но пък при мен има да се отчита факта, че никога не съм си мечтала за годежи и сватби.

Има хора, за които е важно. Тогава какво му е нечестното и изнудваческото да си кажат гледната точка - "Женим ли се или се разделяме?" Нали все за важността на комуникацията се говори? Ето, комуникират си кой къде стои. - "На мен ми се жени." - "На мен пък не." - "Добре, но ако не сме женени до една година, ще се разделя с теб." - "Прав ти път, още днес, ако искаш."/ "Добре, до една година или се женим, или се разделяме, нека видим как ще ни се развият нещата."

И толкоз. Всеки си заявява вижданията. Кое е изнудване?
А де!     Laughing
Във всяка друга тема, когато някоя се оплаче за какъвто и да е проблем с мъжО, се започва:
"Ама, говорете, изяснете се, обяснете се, ти си важна, гони си щастието ....бла-бла-бла!"
А тук, когато момичето ясно знае какво иска, цени себе си, живота си, любовта си, иска си щастието и ясно е заявила какво очаква, била егоистка, изнудвачка.....Ами, не му е надянала вериги на врата и не го е помъкнала към гражданското.Както е нейно право да заяви ясно и директно какво очаква от връзката им, така и той има правото да я разкара, ако не иска същото като нея.

Ей заради подобни "неразбории" съм против живеене заедно, без брак.
Щото, ако бяха "бракувани", милото щеше да се чувства в известна степен задължен да обсъди тази дълга командировка с нея, виждания, отпуски и т.н., всичко, което съпътства една такава раздяла.
А сега, щото явно просто си живеят заедно за удобство, той изобщо не се чувства длъжен да се съобразява с нея.Просто я осведомява, че заминава.

И съвет към всички момичета, които държат на брак:не се съгласявайте на съвместен живот, преди да ви "паднат на колене с пръстен".    Grinning   Щото иначе, мине ли се време, мъжът изпада във фаза:"Е, че що да си купувам крава, като пия млякото безплатно!",  и пръстена, и брака стават абсолютен мираж.
Виж целия пост
# 67
Уф, анонимно ли съм го оставила? Аз съм, де.

Ние не знаем какви точно думи е употребила девойката, като е подела темата с него. "Женим ли се или се разделяме" е опростяване до същността. Аз не разбирам момента с "чакането", но това е защото не възприемам връзката като "седя и чакам той да се сети, че аз искам да се женим".

Някак нередно ми е, ако аз така ги усещам нещата, да седя и да го дебна ще се сети ли да ми чете мислите. При сериозна връзка с дълго съжителство е нормално по някакъв начин да се разберат кой какво виждане за развитието й има. Някои хора се разбират без думи, някои се разбират по-добре със.

На какво го принуждаваш, Lanfear? Раздялата на наръгване ли е равносилна? Все пак, ако някой тръгне така да поставя въпроса, поема огромния риск да бъде отсвирен. Щото отсрещният преспокойно може да каже "Прав ти път." Или каквото друго там му е на сърце. Няма задължение да се жени. Ако се обичат наистина, все ще се разберат кой какво иска.

Естествено че не е равносилно, но си е изнудване. За мен е грозно и неприемливо.
А тя му е казала директно, че няма да го чака.
А аз казах веднъж. Той може да я обича, но да не е готов в момента за брак.
А брака е нещо, което трябва да е желано и доброволно.
Ако той и е предложил за да не я загуби и под влияние на манипулацията и, гаранция, че това ще създаде проблем.  Peace
Аз не разбирам защо се желае повече една хартийка, отколкото човека.
Ама все пак да уточня, че не съм привърженик на брака, та затуй така говоря.
Не разбирам какво е това общуване чрез изнудване. Или правиш така или аз ще направя онака.
Виж целия пост
# 68
Magdalena1978, съгласна съм с теб,че любовта не оправя всички проблеми. Но при положение, че година и нещо живеят заедно, със сигурност са правили компромиси.
Май тази вечер ми се говори, ама не ми излизат правилните думи - искам да кажа че там има някаква предистория (която крие много отговори). Хубаво, че момичето сваля картите на масата, ама нека и на господина да му улегне идеята. Не може с ултиматоми, кратки крайни срокове и категорично. Все пак - пак повтарям - тези двамата главни герои имат някаква предистория и не може с лека ръка да я зачеркнат.
Виж целия пост
# 69
Краси, донякъде си права, донякъде - не. Няколкото бракувани двойки около мен (от моето поколение) поживяха съвместно средно около година и след това се разписаха. Някои - месеци, някои - 3-4 години, затова усреднявам на една година.  Laughing

А имам и един приятел, който вече е на шестото си съвместно съжителство, да е жив и здрав.  Laughing Средно по две-три години с всяка - живеят си като семейство, споделен бит, обичат се. И през две години - нов модел.

Та мога да разбера защо въпросът "Аз какво съм за него?" е така животрептящ. А пък че бил детински начинът, по който се опитва да разбере - ами, на 21 е, все пак.


Lanfear, ами тогава точно това ще й каже - "Много те обичам, но не съм готов за брак. Остани с мен ... - и тука следва подробно обяснение как го вижда това оставане... - и ако след година все още мислиш така, ще се оженим." (или ще се разделим, но това няма нужда да го казва  Mr. Green  то е ясно). И все някак ще се разберат какво ще правят. Въпросът е да се говори, защото ще им стане ясно какво мисли другият. А не - ти ме изнудвааааш, аз ще се фръцнаааа. Детинска работа, ама и от двете страни.  Laughing
Виж целия пост
# 70
Скрит текст:
Краси, донякъде си права, донякъде - не. Няколкото бракувани двойки около мен (от моето поколение) поживяха съвместно средно около година и след това се разписаха. Някои - месеци, някои - 3-4 години, затова усреднявам на една година.  Laughing

А имам и един приятел, който вече е на шестото си съвместно съжителство, да е жив и здрав.  Laughing Средно по две-три години с всяка - живеят си като семейство, споделен бит, обичат се. И през две години - нов модел.

Скрит текст:
Та мога да разбера защо въпросът "Аз какво съм за него?" е така животрептящ. А пък че бил детински начинът, по който се опитва да разбере - ами, на 21 е, все пак.


Lanfear, ами тогава точно това ще й каже - "Много те обичам, но не съм готов за брак. Остани с мен ... - и тука следва подробно обяснение как го вижда това оставане... - и ако след година все още мислиш така, ще се оженим." (или ще се разделим, но това няма нужда да го казва  Mr. Green  то е ясно). И все някак ще се разберат какво ще правят. Въпросът е да се говори, защото ще им стане ясно какво мисли другият. А не - ти ме изнудвааааш, аз ще се фръцнаааа. Детинска работа, ама и от двете страни.  Laughing
Ами, анджък де, той не се събира с момата за общ бъдещ живот, а просто защото така му е по-лесно достъпна.   Laughing   Всяка вечер в едно легло, перат го, хранят го.....като му омръзне, Чао, аморе! и Добре дошла! на следващата.

А след като живеят заедно, какво точно значи"Обичам те, ама не съм готов за брак!"?
За какво предлага да живеят заедно, ако не е за сериозно обвързване?Да броят мухите заедно?
После, що имало жени, дето държали на хартийката....Ами, след като има подобни безотговорни екземпляри, които са точно на принципа за "кравата и безплатното мляко"....
Виж целия пост
# 71
Тъй де, ама защо си скрила първите няколко двойки.  Laughing Всичките ми бракувани познати от моето поколение първо поживяха заедно, след това подписаха. Нито едни не са отишли от домовете на родителите си в гражданското.

Тъй че е въпрос на късмет, на момент, и най-вече - на преценка дали с половинката сте на една вълна по важните житейски въпроси (държите ли на подпис, не държите ли, държите ли на подпис точно с този човек и т.н. ) А коя ще случи да е седмата сериозна съжителка на въпросния ми приятел... никой не знае.  Laughing
Виж целия пост
# 72
Аха! Къде бил ключът от палатката! Тя го била изнудила, 'щот нали разбирате много директно му била казала, че няма да го чака (поставена в неяснота), него - горкинкият изнуден мъж, който така директно и изневиделица просто ѝ заявява, че заминава за една година? Я сега всички, които сте на това мнение, си представете как мъжът/партньорът ви ви заявява, че заминава за 1 година - категорично и без каквото и да е обсъждане! Как изглежда ситуацията сега? Ама тя не го обичала достатъчно нашата?! Е да де, ама вие сте женени, а тя само живее с него, така ли? Да, ама тя няма право и да заяви какво очаква? ... Не е ли малко парадоксално?
И не - не е изнудване, а смъкване на картите. Аз искам това и това, такива са ми принципите. Вписваш ли се в тях? Не? Продължаваме да търсим човека с нашите принципи. Не виждам изнудване, а изясняване на отношенията и развоя на връзката.  Peace
Права е обаче Краси - очевидно девойките, които държат на брака, не бива да се съгласяват на съвместно съжителство най-малкото преди годежа.  Peace
Щастие на всички и дано всяка намери сродната си душа!  bouquet
Виж целия пост
# 73
И как ще се жениш за човек, с който не сте поживяли заедно, да видите дали може да се търпите един друг в едно жилище?
Тука се връщате вече в миналия век newsm78
Виж целия пост
# 74
Добре де, тя категорично е казала, че няма да го чака щото това положение не я устройва. Дотук добре. Била е откровена. Има обаче едно "ако". Няма да го чака освен АКО той не й предложи. Тогава е навита да чака. Мен това точно ми се вижда нередно. При положение, че досега са живели заедно, а той още не е направил стъпката към годеж и сватба, досега би трябвало да й е светнала поне една лампичка, че нещо за него не е както трябва - или не е дошъл моментът или този човек не смята, че тя е неговата половинка. Може и да й е светнало всъщност, но все пак - давай, с рогата напред. Наричайте го както си щете, изясняване на отношенията, поставяне на въпроса очи в очи, все тая, но за мен това си е изнудване. И никак не е изненадващо, че той е постъпил по начин, който всъщност намирисва адски много на подигравка. Тя си го е заслужила.

Аз не съм привърженик на брака, поради което живея съвместно с моята половинка, имаме и дете и честно - досега не знаех, че по този въпрос съм с промит мозък Simple Smile Но, ако лелеях мечти за заветния пръстен, не бих си позволила да стигна до такива изпросени отношения. Съжалявам, но гордостта не ми позволява да се натрапя там, където не виждам да съм особено желана. Дори и да се оженим, цял живот би ме гризало едно гласче отвътре, че аз съм насилила нещата и може би човекът отсреща не е искал точно мен.

А може пък и накрая да свършат нещата с хепиенд за тях, знае ли човек...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия