Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLIX

Carmela, радвам се, че ти е харесал. Абсолютно бижу е наистина 
За Лиам и батко му сме на едно мнение. Но трябва да кажа, че Лиам тук си стоеше чудесно на мястото. Като се присетя за сцената с вземането на мерки пак ми се окръглят очите   

Гледах "Стая"...нямам думи, много навътре бърка...

Мен пък не ме докосна. Вече писах за него, че е много плоско направен филм.

Филмът, който ме впечатли беше The Danish Girl. Страхотен! Прекрасна актьорска игра.

Яд ме е, че не го гледах на кино.
"Стая" тежък ли е?

Ами предполагам, че различните таргет групи го процесват по различен начин филма Стая. Приятелките ми, които нямат деца, не са усетили жегването...Мен лично, този филм ме въвлече в историята, представих си какво й е на тази майка, детето играе невероятно, има много силен подсмисъл, особено в реакциите, думите и очите на детето...определено ме накара да се замисля за доста неща и особено за това, че светът, възприятията и изобщо начина на интерпретация, който децата използват е коренно различен от този на възрастните...На следващия ден през цялото време само този филм ми беше пред очите, а след малко отивам да си купя и книгата.

На мен лично не ми хареса. Като замисъл е добър, но като изпълнение...много куца. Очаквах да се задълбае малко повече в историята, да се случи още нещо, да се разкрият повече моменти от стаята...Не ми достигна.

Дарче, ако търсиш повече дълбочина в историята, ти препоръчвам книгата 

Благодаря, Мижжж! Може би тя ще ми хареса повече.

И за мен беше много силен филм Стая, Мейбълин

Испанците продължават да изненадват със страхотни трилъри с неочаквани развръзки. Ето още един такъв, въпреки, че малко разводниха случката в един момент, но въпреки това успява да задържи интереса до край. Препоръчвам на тези, които си падат по подобни сюжети.
El desconocido /Непознат/ http://www.imdb.com/title/tt3169770/

Търсих в старата тема дали не е препоръчван (не открих, извинявам се, ако е) и се подсетих за написаното от
В@ня за The Revenant, което ме беше впечатлило.
Позволявам си да го споделя, защото видях тази снимка, която просто показва думите й - страхотни Харди и Ди Каприо.

Един глас и от мен за The Dressmaker - прекрасен филм във всяко едно отношение!
Благодаря на Лу за препоръката!  

Благодаря на всички за препоръките за Разходка в гората.
Снощи го изгледах с огромно удоволствие, а после го разказах на мм, сега съжалявам, че не го пазих за тази вечер, когато сме заедно..
Така съм се смяла, такъв фин и приятен хумор, изключително забавен, но в същото време те кара да се замислиш над много неща. Възхитена съм, цялостно, и от актьорското присъствие

Ако, има някой на линия може ли да ми препоръча нещо подобно. Да е съвременен филм..

Аз ще ти препоръчам книгите на Бил Брайсън, по чийто роман е направен филма и той самият е един от главните герои 

Като имаш предвид, че A Walk In The Woods е един от по-слабите му романи, представи си какви са другите 

За друг филм с неговото чувство за хумор в момента не се сещам, но ще помисля. Може би евентуално екранизациите по романите на Джерълд Даръл, но те не са толкова забавни, колкото книгите.

Мерси, Лу
ще си го запиша автора, за да потърся и книгата.
Толкова ми хареса, нямам думи да го опиша. Чувството за хумор е точно такова, каквото харесвам и разбирам. Не пресолено, не мистериозно, не претенциозно. Съвсем простичко и леко поднесено с финес

Разделихме се за гледането , вече нямам проблем с търсенето

Mon Roi

Много отдавна чакам този филм и бях абсолютно сигурна, че много, много ще го харесам. Оказа се обаче, че не съм и предполагала колко точно ще ме разтърси.

Всички знаем, че жените виждат света различно от мъжете. Че са по-склонни да се впишат в наложените им от средата стереотипи. Че е супер лесно да им бъде "продадена" романтична приказка. Затова и десетилетие след десетилетие, век след век за жените се създават Великите любовни истории. Пишат ги обичайно мъже, но читателите, които вярват в тях, са по-често жени. Те се потапят във великата романтична любов на Скарлет или Лизи и светът става розово-прекрасен. После се замислят- за своята, обичайно делнична и прозаична любов. И въздишат- ехх, колко би било хубаво и мен да ме помете Великата любов. И мечтаят- понеже Великата любов е винаги красива.
Но понякога, отвреме на време, рядко, някой разказва за друг тип Велика любов. Тази, която не свършва добре. Която те измъчва, и изцежда, и унижава, и унищожава. От която излизаш, не, пролазваш на четири крака. И която по-добре да не ти се беше случвала. Никога. Тази Велика любовна история жените често не дочитат. Не и вярват, та как би могло- Великата любов е красива. Или пък, вярвайки, поглеждат към своя делничен любим, неразтърсил ги никога, и се усмихват с облекчение.

"Моят крал" е от втория тип Велики любовни истории. А може би даже не е особено велика, поне не за друг освен за жената, която изпълзява с патерица от нея. А предпоставките да бъде велика на пръв поглед са налице- там е Той, кралят. Тя спира поглед на него в дискотека и знае, че това е мъжът, че той ще бъде неин властелин. Той е идеален, той е Рет и Дарси, и Онегин. Всичко в него я привлича. От хищната усмивка през ястребовия поглед до извивката начелото- той е прекрасен и и казва, че я обича. И продължава да го повтаря до последния миг на Великата им любовна история, последния миг, в който Той напуска сцената, без дори да и каже "Довиждане". Като преди това от идеалния мъж е преминал плавно през небрежен любовник, агресивен съпруг, нахален бивш и отсъстващ баща, стигайки до момента, в който гордо заявява като най-голямо свое постижение "Аз никога не съм ти посягал физически".
Там е и Тя. Тя желае да получи своята Велика любов, и то точно от него. Тя е нуждаеща се и му позволява да разбере това от първата минута. Тя търси крал и пропуска да го чуе, когато и заявява "Аз съм крал, но крал на негодниците". Тя търпи, и се моли, и се влачи в краката му, и прощава, до предела и отвъд. А когато спира да прощава, се вглежда в него, в хищната усмивка, ястребовия поглед и извивката на челото и разбира, че той все още е крал, но вече не е нейният крал. А от това даже не боли. Колко странно ...

Касел и Берко са помитащи- вкопчени един в друг, голи, безсрамни и влюбени. Красиви и отблъскващи в равни дози. Да наблюдаваш танца на вплетените им във Великата любовна история души и тела е воайорство, носещо тръпка на наслада и отвращение едновременно. Воайори са и всички останали на екран- прекрасният Луи Гарел като единствен трезвомислещ в целия любовен фарс, низът от приятели и любовници, детето дори. И смехът на всички тези странични герои звучи точно толкова кухо, колкото този на Джорджо и Тони. Като парчета разбито стъкло.

Гледайте

Джой   Прекрасно