Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLIX

Беше само тъжна констатция, но разбрах, че не съм пропуснала, че не съм наминавала оттук.

Извинявайте, почитаема, за безпокойството, няма да се повтори 

Когато искаш да допринесеш за тема, не се появяваш в нея с единствената цел да обясниш колко е западнала. Почитаема

п.п. някой филм ще препоръчаш ли, за да има смисъл от включването ти?

Ти пък Скоро не е имала възможност да посети някой фестивал и да ни натрие носовете

Пиша с уговорката, че филмите са гледани на кино, не знам как ще бъдат преведени и дали се намират по торентите. Всичките се състезават в програмата на филмовия фестивал.



[/spoiler]

Филмът е сниман по класическа шотландска новела, адаптирана от самия режисьор на филма. Разказ за живота на млада жена, която е едно от многото деца на шотландски фермер. Действието ни води в продължение на около 6 години, като ни описва какво чувства самата тя, как се справя с живота си и какви са мечтите и желанията й... До деня, в който е обявена Първата световна война. Филмът е изключително бавен и протяжен, доста трудно се гледа, отделно беше без субтитри и на шотландски английски. Но въпреки това ми хареса. Изключителна игра на режисьора с природните кадри - суровата природа, необятните зелени поля, пшеницата, небе и земя се сливат някъде там... Всичко, което може да ни покаже колко е труден живота в Шотландия. И накрая завърши с един особено красив кадър, главната героиня, сред камъните, с развята коса, спомняща си за любовта и даваща прошката си ...


* * *

A Kind of Murder


Втората фестивална вечер гледахме крими история, издържана в духа на старите криминални истории, стил Филип Марлоу. Филмът е по адаптираната новела на Патриша Хайсмит The Blunderer. На пръв поглед изключително лесен за разрешаване случай, тривиална история, която обаче се оказва съвсем различна и с неочакван край. И въпреки че още в самото начало ни показват кой е убиеца, историята е изваяна с такова майсторство и финес, че до края се съмняваш в това, което виждаш. Изключително добре направен, в почти камерен състав и въпреки това много завладяващ. В допълнение страхотна джаз музика и красиви тоалети - ярки и наситени.



* * *



Странно нещо е живота, както и брака... Договор, пакт, съглашение, дори общо управление, би могло да бъде наречено... Много често бива изпълнен със сътресения, къде по-големи, къде по-малки... къде такива, които преобръщат колата... Какво се случва, когато любовта е там, но не можем да говорим за нея? Какво се случва, когато обичаме толкова силно, че не можем да отстъпим дори малка крачка от това, което си представяме, че трябва да е една връзка? Как да се научим да обичаме и прощаваме?
Филм, който казва толкова много неща, по толкова минималистичен начин, че след него се чувстваш като ударен в корема и не ти стига въздух... Ситуации, които всеки ден се случват на хиляди от нас и които ни карат да се замислим... Какво е важно за нас в една връзка и какво искаме от човека до себе си? Какво е нужно, за да бъдем с някой и да останем с него? Дали успяваме да подадем ръка и да изправим този до себе си?
Има една спираща дъха сцена, в която с много малко изразни средства е казано толкова много, че ме остави безмълвна и разплакана...


* * *

И така, последна фестивална вечер и последен филм за тази година - отново френски на един от интересните режисьори - Кристиан Карион. Два от филмите му са изключително известни и много много добри - Joyeux Noël и L'affaire Farewell. Таз вечершният филм беше отново на военна тематика, само че разглежда Втората световна война. По време на обявяването й, във всяко кметство е имало директива, в случай на обявяване на война, къде да се преместят пограничните села и градове. Този филм разглежда едно такова пътуване от гледна точка на няколко човека...

Базиран върху истинската семейна история на режисьора, филма ни показва едно пътуване, в което не виждаме грозното лице на войната, а любовта, съпричастието, взаимопомощтта и малките дребни неща, които ни карат да бъдем хора. Разказва се за един баща, който търси своето момченце, на фона на едно пътуване. Изключително добре направен, но не фокусиран върху грозотата на войната, а върху любовта, прошката и приятелството. Страхотна игра на малкия актьор, невероятен!

И всичко това, придружено със страхотната музика на Енио Мориконе. Двамата са сътворили един истински шедьовър!

Изгледах почти случайно "Жажда" (2015) и много ми хареса (даже най-много от всички български филми, които съм гледала в последните няколко години). От онези мои любими съвсем обикновени сюжети е, в които все пак има особена сюрелистичност. Хареса ми семплият начин, по който е поднесена идеята, че любовта и самият живот всъщност са едно и също нещо (или поне аз така тълкувам нещата). За режисьорски дебют направеното е впечатляващо, макар че това е причината, струва ми се, и за малките недоразумения - като за първи филм на хората разбираемо им се иска да кажат всичко за всичкo , а темите биха могли да бъдат по-малко.

Двамата тийнейджъри в главните роли са непрофесионалисти и се е получило доста добре. Сега попаднах на една сцена, която е хубава илюстрация.

Момчето вече е студент - някаква филология, доколкото помня - но продължава да се снима (в програмата на София филм фест имаше още един български филм, в който участва). Момиченцето май е още ученичка и не каза дали има актьорски амбиции.

На мен също ми се стори малко тематично претрупан филмът...
И най-много ми хареса визуално - направен в жълтеникаво-пясъчна гама, много точно изразяваща идеята за суша и жажда.
Дори питах режисьорката след прожекцията, дали не е избирала децата да са в тон с тези песъчливи цветове - и двамата са такива русо-рижави. 
Тя естествено отрече - каза, че това пък въобще не и' е минало през ум по време на търсенето на изпълнители за ролите.
Но за мен И визуално бяха много на мястото си.

Днес е Световният ден на целувката! Затова съм на вълна романтични, па макар и гледани вероятно от всички. http://-spam250-/the-self/zapomnyashtite-se-romantichni-filmi.385 С пожелание да обичате и да бъдете обичани 

Оправяй линка.

Colonia - хареса ми, държа ми интереса. Действието се развива по времето на Пиночет и военния преврат. "Колония Дигнидад" е лагер, под прикритието на религиозна общност с хуманитарна мисия, в който изпращат фотограф, а приятелката му по своя воля се внедрява в него. Ще успеят ли да се измъкнат?

Линкът няма как да бъде оправен, целият сайт е маркиран в Бг Мама като спам.

По темата - гледах High-Rise - е, няма такава откаченящина  Дори чудесните Том Хидълстън и Джереми Айрънс не го спасяват.

Изгледах и Me Before You - доста по-слаб от книгата, не си струва особено.

има как да се оправи. с интервали

Плюсено.
И за Me Before You съм плюсено, че е по-слаб от книгата, ама си го изгледах безкритично от край до край. Напекла ме е жегата и съм в състояние да понеса доста по-голямо количество лигаво-романтични филми от обичайно.

Виж, разните pretentious shit, дори и жегата не ми понася да ги преглътна. Последно се натресох с This Must Be the Place. Не го спаси нито Шон Пен, нито Франсис Макдорманд. Не можа да стане от мен интелектуалка и фенка на Сорентино и тва е.


Другата греда беше I Saw the Light. Напълно съм съгласна с написаното от Джо за него. Ето и моето мнение, копирано от друга тема.

Вчера най-накрая изгледах I Saw the Light, голямо разочарование. Остави ме с усещането, че след като са наснимали всички сцени, които са им били нужни, режисьора е скроил от наличните ленти един наистина хубав филм за живота на Ханк Уиламс и го е скрил някъде в сейф, та никой да не го види. След това е събрал парчетата, останали на пода в монтажната и е направил I Saw the Light.
Към актьорите нямам никакви забележки. Том пее изумително, акцента също го е докарал много автентично като за моето ухо. Някой нейтив алабамец може и да му намери кусури, ама на мен си ми звучеше южняшки, че и повече. Игра си много добре, даже имаше две-три хубави сцени, които по погрешка са попаднали в този филм, трябвало е да ги включат в оня супертайния, дето никога няма да го видим. Единственото му изпълнение като Скитника Люк в Тексас беше една от тези сцени.
Елизабет Олсън също беше много добра. Другите две актриси не ме впечатлиха особено, бяха ми малко като фон, но Елизабет определено се открояваше.
Та ми е ми е много чудно как Марк Ейбрамс е успял да направи едно голямо нищо с тези актьори и с наличиня материал, който е имал за живота на Ханк. Все пак човекът е легенда на кънтри музиката, не е като да няма какво да се разкаже и покаже дори и за шестте кратки години на музикалната му кариера. Марк Ейбрамс обаче е проявил невероятен талант в това да направи един сив и скучен филм, в който дори и важни моменти от живота на певеца са показани възможно най-безлично и не предизвикват никаква емоция у зрителя, и не оставят следа в съзнанието му.


Special Correspondents ми хареса. Забавен, абсурден и Рики Джървейз.

Whiskey Tango Foxtrot също става за гледане.

 
И аз така. След посочения филм още не съм се осмелила да пробвам друг на Сорентино... пък нека да е обрал 'сичките филмови награди по Европата през последните две години и възхищенията на киноманките от Bg-mamma.

На Сорентино "Младост" е прекрасен. Не мога да кажа същото обаче за "Голямата красота", та и мен не ме бройте фенка

Упс, извинете  - излъгах значи. "Младост" съм гледала също... Фактът, че не се сетих хич, че е негов, само доказва горното ми твърдение.

Е, Злате и аз като теб
И двата филма гледах до средата всеки, като през цялото време се чудех защо и какво си причинявам
Спомен ми остана, това е впечатляващо. За всеки един помня, че се опитва да разкаже проста житейска история по възможно най-сложния начин. Виртуоз! Кино за виртуози киномани