За ориза - без значение е.
Аз много се втелясвах със захранването при голямото момче. След това го давах яваш-яваш с по-малките.
В петък по обяд така се бях уплашила с едни резултати, оказа се, че да се намери специалист за спешен преглед в София също не е лесна работа, търчах до болница Надежда.. както и да е, май не е толкова страшно колкото мислех, но доста се стреснах.
Не успявам да си харесам нищо по магазините напоследък, сигурно съм болна и трябва спешно да се лекувам.
Не е заразна, даже никак, а и има моменти на просветление, тогава компенсираш малко, после те хваща пак.
Има обаче взривни периоди, когато си абстинентен вече и си като луд с картечница - купуваш, каквото видиш, щото вече е крайно наложително да подмениш някои неща. После идва отлив и с него разочарование, че си направил несполучливи удари, а след тях следва най-досадната фаза - посегнеш към нещо, а в главата светва надпис "това пък за какво ми е". И така - на приливи и отливи.

).
.
...опитвам се да се сетя,ама все пак преди 100 години беше
. Моят беше изключително капризен и злояд.Караше я на попара и един вид царевично пюре на Семпер
.
Ама са редки,де


Препоръчани теми