Та от тях знам, че за всяко отбелязване на починал е задължително да има питка, жито и червено вино. Останалото е по желание на близките.
Аз като ходя на гробищата винаги нося кутия с жито, бутилка вино и друга кутия с разни сладки и соленки, свещи и цветя купувам там.
Още докато съм до урните минават мангали с чували и прибират всичко - безотпадна технология. Е, изчакват да си тръгна.
Майката на Пламен е на същите гробища - ами те ходят с цели чанти ядене. Освен жито, питка и вино се носят кюфтета, пържоли, 2 -3 вида салати, ракия, сладки. Постилат мушама на гроба и започва банкета. Масово и по другите парцели е така - софиянци обядват. Ако задушница се падне по време на пости мръвките се сменят с печена риба. Тук по блоковете рядко се познаваме и не се раздава на съседи. При леля ми в Търново пък е по-важно раздаването на съседки и приятелки. И там е като коктейлни таблички.
Сигурно си в течение, че до 1 год. от смъртта на близкия не се ходи на Задушница. Спазват се само датите - 20, 40 дни, 3, 6,9 месеца.








