Имам чувството, че ще потъне в дивана от мързел.
Вчера Морис ме размаза от смях - търках си нослето в неговото и ми кихна в лицето, чак ме наплю
Явно са тръгнали да му се променят вече нивата на хормоните след кастрацията и е станал доста странен. На моменти много гальовен, целуващ, мъркащ, в други моменти като че му прищраква нещо и изпердашва тотално. Тича из цялата къща, изгърбва се, дращи настървено по любимите си повърхности, и даже един-два пъти ми скачаше по краката и ме хапаше настървено по ръцете.
Но все пак да се похваля - и последната коричка от операцията за кастриране е паднала почти. Който е чел предните страници и края на предната тема, знае през какво мъчение минахме - нетипично бавно и мъчително възстановяване за мъжки котарак, тъй като ветеринарите не бяха нито зашили, нито залепили операцията. Слава Богу, сега мястото изглежда спокойно и розово и според мен вече всичко е наред. Остава да му порасне козината там, където беше абокатът, и да си заприлича пак на себе си, а не на офъкан страдалец
Но мъчението не свършва дотук, защото през април сме на ваксина и обезпаразитяване