"Хора, пътища, автомобили"

Приеми, че днес тати е показал на дъщеричката си как се кара кола... Ще го надминава някой, че и жена при това... Абсурдно е просто!

Аз съм чувала и виждала доказателства на фразата "За какво ми е мигач, нали съм се престроил в лява/дясна лента, то е ясно накъде ще завивам".
Също ми се е случвало на "зебра" пред голяма поликлиника /предполага се, че пресичат доста хора и трябва да си внимателен зад волана/ да ме заобикалят като голям камък почти по средата на пешеходната пътека, вместо да спрат. Жената караше достатъчно бавно /не повече от 30 км/ч/, предполагаше се, че може да спре, защото имаше достатъчно време да ме забележи. Положителното в случая е, че аз нямам много вяра на шофьорите и докато не се уверя, че спира, не продължавам, дори да съм на пешеходна пътека, та избегнахме сблъсъка. Но честно, много се подразних.
Като шофьор ми се е случвало да ми изскочи велосипедист пред колата от нищото. Излезе от вратата на къщата си върху велосипеда и директно си мина пред колата ми, без дори да се огледа. Избегнах инцидента благодарение на това, че за конкретното населено място ме бяха предупредили, че това е "правило" и трябва много да внимавам.
Друга случка - пешеходец изскочи на пешеходната пътека на по-малко от 10 метра пред колата, също без да се огледа. Тогава караше ММ /професионален шофьор с перфектни реакции/ и спря на магия, залепяйки ме на предното стъкло, въпреки че караше доста под ограничението. Доказателство, че и пешеходците си надвишават правата на такива. Не може буквално да се хвърлиш под гумите на автомобила, макар и да си на пешеходна пътека и да имаш предимство. Въпрос на елементарна преценка, че шофьорът колкото и бавно да кара, може да не му достигне спирачен път, за да спре.

Много хубава тема! От година и половина съм шофьор и живо се интересувам и са ми интересни такива споделени истории. Предполагам има и хора, които живеят в чужбина.. Не ви ли е направило впечатление, че в България, като завиваш при зелен сигнал на светофара, ако пресичаш пешеходна пътека, сигналът на пешеходците светва около секунда-две по-късно от този на шофьорите.. Специално в добре развитите държави от Западна Европа е точно обратното! Според мен вторият вариант е доста по-безопасен за пешеходците, ако някой шофьор е решил да потегли по-бързо, като по този начин се избягват изненадите и 'внезапното набиване на спирачки'.

В България съм карала автомобил единствено докато карах шофьорските курсове, но се учих вече самостоятелно в чужбина. Определено съм късметлийка, защото там, където живея, цари пълен ред на пътя, а и не само... дори не мога да си представя да шофирам в такава обстановка и условия, каквито вие описвате..
По въпроса с пешеходците - да не забравяме, че България е една от страните, в които се чака, за да пресечеш на пешеходна пътека.  И ако 90% от хората попадат в двете категории - на шофьори и пешеходци,.. да не забравяме, че проблемът е вкоренен отдавна в недисциплинираността на българските шофьори..
Развесели ме. А това 'умно' изказване е направено от някой 'познавач' зад волана или е просто 'логично оправдание', продиктувано от нечия гузна съвест.?

Ся ще ми обясните каква съм селянка, разбира се...
Преди няколко дни се прибирам с колата към паркинга (платен, обозначен и пр.), където я държим. Булевард с две ленти в едната посока, аз свивам от дясната надясно към паркинга. Да, обаче някакъв с такси застанал точно на входа. Де да го знам защо. Има и изход няколко метра по-нататък, мога да вляза през него, не е да не мога, но е неудобно, защото трябва да правя завой под остър ъгъл назад. Съответно спирам и почвам да свиря на таксиджията. Пътите, които съм използвала клаксон за краткия си, но сравнително интензивен шофьорски опит от две години, се броят сигурно на пръстите на двете ръце (мразя свиркане за щяло и нещяло, ще рече, знам и че е забранено в града, освен..., но тук реших, че е щяло). Докато оня се усети и се отмести, още няколко коли се разсвириха зад мен, запушвах им лентата. Предполагам, свиреха на мен, а не на него, и също така предполагам, че него го виждаха. Разбира се, можех да вляза с остър завой през изхода, можех и да продължа по булеварда и да се върна пак, мога, ама няма. Щото така. Щото и аз имам право от време на време да не бъда отстъпчива на пътя.
Иначе лично аз не мога да кажа, че пътят е пълен с номериращи селяни, нормални хора са си повечето шофьори, с някои изключения.

Нещо друго, което според мен не е номер, а вероятно несъобразителност. На междуградски път не от най-тесните, а широк колкото три коли, тоест могат да се разминат три, от които две нормално каращи в противоположни посоки и една изпреварваща, на такъв път да се лепнеш за средната линия вляво и да караш така, че да не могат да те изпреварят, ако има насрещно движение. А в по-натоварените часове почти винаги има. А ако се движиш и не особено бързо, докато тоя зад теб бърза, е много досадно. Рядко ми се е случвало, но все пак повече от веднъж.

Магдена, за времето, което шофирам, аз също не съм си изградила навика да използвам клаксона.. А е имало два пъти, в които се разминавам на косъм от катастрофа. Първият път - при изпреварване на завой, вторият - отнемане на предимство.
В такива ситуации гледам единствено да избегна удара и честно казано не разбирам хората, които заделят дори и частица от ценното си време в такъв момент, за да натискат клаксони и да правят жестове с ръце..
Разсъждавам така - щом имаш книжка и си се научил да караш кола, значи имаш глава върху раменете и сам ще осъзнаеш какво е можело да се случи.. Веднъж ще ти се размине, втори, дори и трети път да ''не внимаваш''(да правиш каквото си искаш), но късметът няма да е винаги на твоя страна!
Странно, като се замисля, единствено зад волана имам страшен самоконтрол.

Почти всяка сутрин пред яслата на детето засичам някоя мама да вози 3-4-5 годишното си отроче на предната седалка, без колан, без нищо. Чудя се, толкова ли са ценни тези 2 минути, които евентуално ще загуби госпожата, за да сложи и после да извади детето от столчето?
В началото на януари направих катастрофа, заради заледен участък, имах късмет, че карах наистина бавно и че детето беше опаковано с всички видове колани на столчето. При мисълта какво можеше да стане , ако детето беше до мен на предната седалка без колан при този инцидент ме кара да настръхвам...
Пешеходците в София може би са малко повече свикнали да пресичат на пешеходни пътеки, в градчето, в което живея в момента почти всеки пресича, където му скимне, въпреки наличието на пътеки. Е, благодарение на огромните дупки по улиците хората карат бавно, затова и няма все още някой фатален инцидент с пресичащите.
Друго, което ми е адски неприятно е , когато карам, някой да се залепи плътно зад мен, без никаква дистанция, по нашите пътища е ясно, че във всеки момент може да се появи дупка или нещо друго, налагащо да спря малко по-рязко. И ако тоя зад мен не е изключително концентриран и бърз в реакциите си - ето ти инцидента...

Ясно ми е, че има много пешеходци, които си пресичат където им се ще, но не ми е ясно защо не вкарат малко мисъл. Не мога да ги спра да си пресичат, но се стига до парадокс да се хвърлят между моята кола и предната при условие, че зад мен не се вижда никой поне на 100 метра! Какво ще им стане да изчакат колата да мине, не разбирам. После пак да си минават през забраненото като искат, но поне да не ми притичват отпред. Сякаш им липсва елементарно чувство за самосъхранение...

Ето две случки и от мен. В едната бях пешеходец, в другата шофьор. Слава богу размина се без инцидент и в двата случая. Та, слизам от автобуса и трябва да мина по пешеходната зад него. Отзад е спряла кола и чинно изчаква пешеходците. Аз тръгвам да пресичам, но виждам, че в следващата лента се задават две коли. Настилката беше супер "мазна" (почваше да вали), затова почти спрях да видя дали ще успеят да спрат преди пешеходната. Първият спря, но този отзад едва не го удари. Чак леко кривна встрани. Стана ми супер тъпо, че заради моето пресичане щяха да се ударят, но всъщност като се замислих неправилната преценка не беше от моя страна. Пътят прав, спирката и рейса се виждат от 200 м поне, хлъзга се...
Вчера, пък, карам с около 40 по една квартална, широка и супер спокойна улица. От една странична уличка изскача един с малък бус, видя ме и чукна спирачките уж ще ме изчака, но аз също понамалих (де да го знам какво ще реши ) и той реши че ще мине. Това ме накара да спра доста рязко, че вече бяхме на 2 м един от друг. Зад мен имаше друга кола и добре, че съобрази ситуацията, иначе сега нямаше да имам багажник.

А нали знаете че:

Правилото скорост-дистанция

Скорост км/ч                                                      Дистанция - метър    
      
                                                                     Сухо               Дъжд/сняг/нощ
50                                                                  25                            50
60                                                                  30                            60
80                                                                  40                            80
100                                                                50                           100

Или правилото на 2-3 секунди разстояние от този пред нас.

Не знам, има хора, които се съобразяват със скоростта но дистанцията...
Тоест ако се движиш с 50 км/ч трябва да спазваш дистанция, равняваща се на 8-9 етажна жилищна сграда, дали някой го спазва в града? А дали някой със 120 по магистралата се движи на 60 м зад този пред него. Да има си коли с ейбиеси, иеспита, подсилено спирачно усилие, но все пак.

После ще приложа снимки, на някои които превишават правата си под зоркото око на полицията.
Иначе,  масово хората не дават мигач. Или дават десен мигач и завиват надясно и обратното.
Онзи ден минавам на зелено на голямо кръстовище и един от дясно минава на червено пред нас. Взимат предисмство без да се огледат дори...
Как може да рискуваш да отнемеш предимство на кола ,която се движи с 60км в час и дори да не забележиш
Спират по средата на движението да си гледат телефоните.
Дразня се и на тези наглите, които на еднолентов път /да кажем в център, натоварено/ са спрели на аварийки и са запушили движението в двете посоки и гледат нагло и отвисоко от Ескласата, простолюдието пфф
Това за шофьорите
За пешеходците, разбирам ,че са с предимство, но не може забранено е да пресичаш Цариградско

Аз съм и от двете страни - шофьор и пешеходец и ме дразнят много неща в поведение и на двете групи.
За пешеходците основно, че изскачат на платното, без да се оглеждат, че пресичат където и както им падне. Дразни ме пресичането по диагонал, това е класиката за мен. Дразни ме също ходенето по пътното платно, при положение, че тротоара е свободен и няма паркирали коли.
При шофиране най-много се дразня от неспазването на правилата, засичането, карането в насрещното на еднопосочна улица, паркирането по тротоари. Живея в квартал, където голяма част от улиците са еднопосочни и ми се налага да обикалям по-дълго, за да стигна до къщи, без да влизам в насрещното. Докато има голяма част от живеещите на нашата улица, които влизат в насрещното за по-напряко. Ами, дразня се и съм на път да подам сигнал, защото аман от тарикати. Наскоро дори един съсед ми се присмя, че съм обикаляла половината квартал, за да не влизам в насрещното.

А не трябва ли?

Доста неща са се подобрили напоследък, но и все още има недоразумения. Много от ситуациите са патови, защото такива са условията. Едно такова недомислие за мен е пешеходната пътека на Красно село, в непосредствена близост до светофара. Там е постоянна върволица от хора. Постоянна. Един точно премине и друг вече е стъпил на пешеходната. И понеже светофарът на Г. Делчев държи много кратко, пред теб коли няма, но стоиш и чакаш на върволицата и на късмет може и две зелени светлини да изпуснеш, съответно колоната е до горния светофар. Когато съм пешеходец там, винаги гледам да пресека на свтофара а не на пешеходната, защото знам какъв трафик създава. За мен там пешеходна прост не бива да има, създава повече хаос, хората там се разхождат буквално зад рейсове, пред рейсове, използвайки факта, че колите са се навърволили заради пешеходната и не могат да помръднат, та си щъкат хората навсякъде без оглед. Почти винаги там има и униформени, които пият кафе, говорейки си с циганите, продаващи нелегално цигари и парфюми.

Много важна тема, поздравления.
Повечето ми впечатления в ролята ми на шофьор.
Ще ми се да се обърна към родителите - избирай-
те светли дрехи за зимата за децата си, колкото и
усилия да коства поддържането им. Защото в тъм-
нината и при тяхното често безразсъдно пресича-
не спирането е мисия невъзможна. Поне да се за-
белязват по-отдалеч и да не искачат тинейджъри
внезапно от тъмнината. Едва ли действието на за-
коните на физиката са им в момента в главата.