Тапите ни изгърмяха, МАРТенчета заваляха - тема 11

Секциото ми беше за 01 март в 13,45, в 11,30 бях в клиниката за екстри (клизма, тонове и т.н.). Т.е. от 12 часа на обяд лежа. В 14,15 още не бях влязла за операция, през това време към 13,30 като ме почнаха някакви топли вълни ма не мога да си намеря място и да дишам , а съм овързана за тонове. Отидох си в клиниката в олимпийско спокойствие, кво ми стана не знам. Е вече като влязох в операционна си дойдохме на думата. Аз ги бях предупредила, че имам драми със спиналната и проблемът е психически. Ама стана купон, мнайсе пъти ме бодоха , накрая седнала ми я сложиха щото не се получи. Поне ме черпиха още дрога, защото бях предупредила, че може да изтрещя. И като извадиха Бандитката и като ревнах хаха - тя беше червено, виолетово синя почти като маймун с прическа , бръкнала току що в контакта  И аз рева и не мога да се спра , та са ме черпили дрогица да се кротна. Другото се изживява като усещане, казаха ми че нормално е нямало да стане раждане защото е увита пъпната връв.
Та мойта драма истинска започна в реанимация - първо закъснението с операцията явно ме извади от релси, после аз нали си имам драма с тая пуста спинална упойка и това обездвижваване ме влудява. В комплект почнах да се треса яко от студ около 2 часа. Знаех, че е нормално ама като не ми е добре и си трещя. После се почна и с целия сърбеж хаха. Това са нормални неща де. Но ми падна телефона на земята и 40 мин. никой не влиза в реанимация да ме види жива ли съм и да ми го даде. И вода ми обещаха в 20.30, но я получих час по-късно пак защото никой не идваше.  Ненормалното беше, че всеки ми обещаваше как ще доведе бебето да го видя! Видях я чак на следващия ден когато ме качиха горе , т.е. 24 часа след това. Хубаво че имат много работа, ама аз си плащам за да си получвам услугата и как да им обясня, че това че не съм си видяла детето ме е докарало до лудост. Ако някой нормално ми беше казал - ще те качим в еди колко си часа горе и тогава ще си видиш бебето сигурно щях да го понеса по-леко . Ама това мнайсе човека само да ми обещават и да ме държат в неведение за всичко ми дойде множко. И така хората ми звънят да ми честитят я бебе, я РД аз рева по телефона и спрях да вдигам в един момент. И като почна персонала да ме пита кво ми е аз рева още по-силно , щото не мога да им обясня, че те са виновни за състоянието ми  Абе хормоните не прощават това си е . И другата драма беше опита за раздвижване - т.к, ме оставиха дълго време да лежа, защото нямаше кой да дойде по-рано да ме раздвижи аз съответно се представих на няколко опита блестящо - губене тотално на картина и образ и разширени зеници. Накрая казах на рехабилитатора да ме остави защото не мога да стана когато той иска, а когато аз се почувствам добре ...абе чудно беше .... мисля че достатъчно описах част от картинката стига ви толкова за моите драми Важното е, че Бандитката е прекрасна и я обожвам, всичко друго ще забравя

До последно не беше ясно дали ще ни изпишат. Прибрахме се и всичко беше ок до към 22 часа вечерта, когато получих някаква жестока криза (бъбречна, цистит и аз не знам). Половин час не можех да се помръдна, даже нямах сили да вия от болка. Удари ме в бъбрека и не можех да отида до тоалетна. След 2 папаверина, една свещичка профенид и чай почнах да се освествам, а и бебето чакаше за смяна на памперс и храна. Мъжа ми не знаеше и той къде се намира и мен ли да гледа, бебето ли. Днес съм по-добре, изписаха ми някакъв чай дано се подобря. Предполагам, че екстрите съм ги получила от катетъра. Важното е, че Бандитката е добре