Тапите ни изгърмяха, МАРТенчета заваляха - тема 11

Тутракан, област Силистра.Едва ле знаете градчето

Гери, кураж мила! Сигурна съм, че това са ти най-напрегнатите дни! Моля се всичко да е въпрос на по-бавна адаптация и скоро да е добре момчето с това прекрасно име! Пиши когато можеш!

tinity разсмя ме   България не е толкова голяма   успех и леко раждане

geri-gb вяра и любов, всичко ще бъде наред.  

Гери, голяма прегръдка и много положителна енергия за теб и за Борис!

Привет,момичета!Честито на всички родили мами,живи и здрави и вие и бебетата!Гери,Борис ще стане силен и готин мьж!Няма как да не се претисняваш,но го карай по-умерено.Трябва да запазиш млякото си!Тази аритмия ще отшуми!И моята Анна имаше проблеми,кислородна недостатьчност,високм левкоцити,ниска крьвна захар...Всичко от тежкото раждане и страданията и от замотаната пьпна врьв.Не беше при мен,защото аз бях в Реанимация,а тя на кислород.Но не загубих вяра и кураж и за секунда!Днес на визитацията Д-ра ми махна преврьзката от раната от секциото,и беше вьзхитен,че е заздравяла.Каза,че мога да правя по малко гимнастика,а аз вече правя.Утре сьм за изписване,но ни задьржат педиатрите,заради антибиотичното лечение на малката.Тя трети ден е с мен,и вече е с горница на теглото.Лекарите са много доволни от сьстоянието и.Спокойна е,спи и яде,лежи си спокойно.Много е важно спокойствието на майката,от нея зависи и това на бебето.Ние почиваме по едно и сьщо време.Кьрмя я на 3 часа,стимулирам си кьрмата с помпа.В този ред на мисли,имате ли представа,сега кьде има промоция на рьчни помпи на AVENT?Така че,мила Гери,се стегни!Зареди се с положителни мисли,най-положителната е факт-имаш живородено дете.Проблемите по здравословното му сьстояние ще се решат.Малките душички са с големи вьзможности,като се чувстват обичани и спокойни,растат бьрзо и без проблемно,като гьбки Сега е момента да отразя,че сьм ЗА самостоятелна ВИП стая.Преди не бях на това мнение,но вече сьм.Все още сьм в Родилното.В Реанимация бях сама,после в обикновена стая сама,докато не ми доведоха другарка.С влизането и в стаята,се усети отрицателния заряд.Аз сьм широко скроена личност,но тази примадона ми идва в повече.Не за друго а,защото не се сьобразява с бебетата.Крещи по тел.,бльска вратите на шкафчетата.Бебетата заспаха,а тя си грьмна пликчето с кроасана.Познайте,дали им хареса,хаха...Най-смешното е,че на нея и е трето дете.Представям си,колко са стресирани другите от семейството.Аз извличам полза от тази ситуация,бебето ми се учи да спи и в стресова среда.Като подскочи я милвам и пак заспива.Но като цяло това е ангажиращо и излишно.Няма свободни стаи,а и имаме само и утре и край,но иначе бих не преместила.Периода след раждането трябва да е спокоен и положителен.Ще следя,да ми кажете за помпата за кьрма.Благодаря ви!Стефи,не те видях,а и четох на бьрзо.Сподели,как си!Лека вечер,на неродилите успех!Бог да е с вас!

Гери, съжалявам за това, което си преживяла. Това не е лекар, а изрод. Такива не трябва да работят в болница. Къде се случи това, в кой град?
Да ти е жив и здрав бебе Борис. Дано всичко да е наред с него и скоро да се гушкате. Кураж Гери.

Гери от все сърце се моля всичко бързо да се оправи и да сте добре с малкия Борис и скоро да се гушкате 

Здравейте момичета,на 12.03 в 16:25 родих Моника 3520 50 см. Сутринта ме индуцираха с окситоцин,защото имах 3 см без контракции и преносвах 2-3 ден. На 5 см ми пукнаха водите и болката започна, поисках епидурална и стигнах до 9-10 см разкритие,но момата беше високо и се беше загнездила някъде. Накараха ме да седя права с контракциите и чакаха напъни,а обезболяване нямаше. Решиха секцио. Оперира ме доц. Божилов-адски гадно държание,все едно незнам какво съм му направила-поредната. Ьа сега съм сама в стая,още бебето не е при мен. С коремна операция съм,а сестрите се вясват само да ми слагат антибиотика. Никакво отношение,никаква информация. Много съм разочарована от МДом.

Ох стефи тамън си мислех какво става с теб.Всички родилки се гледат като някакви ревливи пациентки,все едно ни е много хубаво от нас да излиза друг човек.За съжаление това е България,съмнявам се да е така в по цивилизованите държави.Много жалко.
Важното е ти и бебка да сте добре,ще издържиш още 4,5 дена  като не ти дават информация питай ги до последно,това е твоето дете,а на тях това им е работата.
Аз бях на тонове снощи пак и ми казаха,че всичко е наред,но си спомням как гледах апарата и варираше от 108 до 138 и повече,та се чудя нормално ли е такива амплитуди да сваля и качва  в Шейново се държат добре ,даже имаше една много мила женица,дето идваше да ме наблюдава и питаше постоянно дали ми е удобно.Явно някои от тях си обичат работата,други не и така...

Стефи, и тук честито бебче! Да е здраво и щастливо дете!

За отношението - аз пак ще кажа, че съм много доволна от Шейново! Екипът, който ми се падна, бяха много усмихнати и готини. Правеха си майтапи! Единствено накрая ми говореха по-строго, когато виках вместо да напъвам, но не съм го приела като лошо отношение. След това и сестрите и санитарките дори се държаха готино. Нямам оплаквания!

Гери, всички бебета веднага след раждането си имат все още морфологични характеристики на сърцето като тези в корема на мама. Има една дупка в сърцето между преградите на предсърдията, кава с ефорамен овале. И един кръвоносен съд наречен Дуктус ботали, който прехвърля, така да се каже, кръвта да заобикаля белодробния кръг на кръвообръщението, защото в корема на мама бебето не ползва белия дроб все пак. Веднага след раждането тези 2 морфологични особености започват да се отсраняват от природата и за няколко дни изчезват. Мнооого рядко остават някакви аномалии, които в голям процент от случаите са съвместими с живота и болшинството хора не знаят, че ги имат. Още по-рядко се налага някаква лекарска намеса. Твоят Борис са го видели,че има тези "Дупчици", защото е има проблемно раждане и са го прегледали супер обстойно какво може да му е. Но повечето бебета не ги оглеждат така сериозно и не информират майките за такива неща.
Подобен е случая с бебешкия хемоглобин Еф (фетален хемоглобин) - веднага след раждането започва да се разгражда и да се синтезира новия хемоглобин А (А от адулт), т.е. хемоглобинът, който е необходим за обмена на газовете в кръвта, когато бебето вече е роден човек, а не е в корема. От отпадните метаболити на този фетален хемоглобин става бебешката жълтеница, която е нормална, т.е. физиологична. Рядко става еднад руга жълтеница, която е патологична и нала "смяна на кръвта на бебето", но и това мнооого рядко.

Абе мами, които родихте, посподелете моля някои технични подробности...
1. Какво го правите пъпчето? Кога пада? Мажете ли го с нещо? Слагате ли антибиотична пудра (преди 9 години слагахме спирт и после пудричка Топоцин)?
2. С лохиите как стоят нещата? В болницата без гащи ли ходите? С еднократни ли гащи? с обикновени ли гащи? КАкви превръзки ползвате? Лигнин трябва ли ни?

Пъпчето - не трябва да се мокри докато не падне. Вечер му капвах няколко капки спирт, след това му слагах пудричка, но вече не произвеждали топоцин, а някаква друга ми дадоха в аптеката, но не мога сега да видя как се казва.
За лохиите - аз в болницата бях с еднократни гащи и превръзки (от ДМ си бях взела едни доста големи, почти като памперси). Лигнин нямах, но мисля, че щеше да ми влезе в употреба.

Аз си полежах 5 дни в МД. След като почнах да вдигам кръвното вечер и вие ме посъветвахте да не си седя у дома. Така и направих, обаче отидох вечерта, през деня ми беше нормално и като го вдигнах вечерта отидох в МД, думите бяха "ти сега за какво идваш" кръвното ми го измериха 120/80. И хем ми викат ти сега за какво идваш, хем ми казват приемаме те в болница докато родиш ще седиш тук (не се пропуска възможност да се източи касата). И аз си признавам, че не съм лежала до момента в б-ца и ми беше леко стресиращо, като ми казаха, че ще седя докато родя, стори ми се много време.
Правиха ми преглед за разкритие, една дребна лекарка, ама такова натискане, аз вече вях в поза котка на клон и всеки момент се изтървах, ако беше продължила още малко с прегледа нямаше да успея да се сдържа, но успях и гък не казах, гледа бебка голяма била, питам колко е голяма- отговора ами не е малка и още ще порастне, та така качиха ме на 5-тия етаж.
Там ме посрещна акушерката, видимо недоволна, че идвам късно а тя вече се беше настроила за почивка и едвам я откриха на етажа. В приемното ми написаха преекламсия и тая като прочете ми вика, ква преекламсия бременна дебела жена, може ли да няма кръвно и отоци (много приятен изказ, но продължавам да мълча, да не казвам като кво) и така взема ми кръв и само ме обижда, било нормално да вдигам кръвно вечер, то като се приберат у дома мъжа ми и свекърва ми кво съм очаквала аз, нямала съм друга работа, ами съм била тръгнала по болниците посред нощ, ама така било то, чакала съм мъжа ми да се прибере, че да ме докарал, нямало ли кой д аме докара през деня. Думи за чудо и приказ. През това време явно от стрес кръвното ми падна на 100/60 и понеже аз си го усещам и като ми го мери и гледам манометъра и виждам колко ми е и вече се притесних, викам тия тука от стрес ще ме уморят.
Ама оцелях де с много търпение от моя страна. Тя като измери кръвното ниско и почна да ме пита как се чувстваш, добре ли си, защо не искаш да ми говориш, веднага обърна другия край. Викам и какво искате да ви говоря, не ви познавам, явно леко се притесни да не стане сега някоя беля. Сложи ме за запис на тонове и почна да ми говори меко, много е добър записа, не се притеснявай, отпусни се и бебчо да се чувства добре.
Та такааа с моите първи впечатления от МД, както бях решила да съм без избор на екип, така след престоя ми реших да избера лекар, защото само ме подмятаха искаха да ми намерят предпоставки за секцио, изследваха ме за диабет, не им се получи, нямам диабет. Голямо било бебето и растяло иии май трябвало да ми направят секцио дрън дрън. Бебето го мерят 3,200кг ама ми викат много голямо, ами съжалявам ама аз не го намирам за толкова извън габаритно.
Вече знам какво ме очаква за раждането, няма да се плаша толккова, колкото първия път. Явно в тази б-ца такова отношение се намира за нормално.
Важно ми е да изляза от нея с живо и здраво бебе, пък отношението ще го преглътна.

Prolet,мерси много за изчерпателното обяснение. Почувствах леко успокоение,че нещата ще се оправят след написаното от теб.
Относно пъпчето с баткото ми бяха казвали само да обтривам с памуче,напоено със спирт. Нищо друго не съм му слагала. На 7мия ден му падна.
За лохиите- първият път ми текоха 40 дни. В родилното съм с еднократни гащи и превръзки,а лигнин изискват задължително в болницата по време на самото раждане и за визитации. След като минат лекарите можеш отново да си сложиш превръзка

Добро утро мамчета 

Shtastliva - аз моята помпа я взех още ноември и за съжаление от тогава не съм се интересувала и не мога да ти помогна. Иначе ти се възхищавам и за спокойствието и за положителните мисли.

stefi_m_d -  честито бебче, да е жива и здрава Моника и бързо да се гушкате и право в къщи!!!

P-r-o-l-e-t - направо ме уби с тази реплика  Ама то д-рите понякога са такива простаци и циници, че направо да 
Аз не навиждам такова отношение, и всеки път като ходя на лекар съм на тръни дали някой няма да ми се разкрещи за нещо дето си е решил, че аз трябва да съм наясно с него, а той го обяснява по 1000390283 пъти на ден в продължение на енти години.

Вероника Стоянова - потресена съм!!!

Аз само да се оплача, че нямам никакви симптоми за раждане. Няма болки, няма нищо. Бебка си е на място и си шавръка. Цяла нощ съм спала като заклана, дори до WC не съм ставала. И стълби катерих вчера и ананас ядох, нищо!!! Нито следа от контракции. Запънало се е човечето и явно ни се подиграва  нищо, че баща й постоянно я подканя да излиза доброволно и да не проявява инат още от сега