Малта - 2

На мен твоята идея ми хареса. Не знам защо така бързо се отказа. Малта може да не е най-красивото място на света, но си има своето очарование. Щом ще сте десетина души, не е необходима кой знае каква подготовка. В случая за мен авантюристичният дух е важен. Една от най-хубавите сватби на които съм била, бе на връх Мусала. Аз не мога да ти препоръчам хотел или ресторант, защото тези които съм посещавала не са ме впечатлявали с обстановка, обслужване или храна, не че не съм била доволна просто за мен са по-важни повода и хората около мен. Да вярно е, че местните сватби ги организират с много време и пари, но ако съм те разбрала правилно, твоята идея е по-различна. Лично за мен би било прекрасно и на лодка в открито море. Не знам обаче какви са наемите и как можеш да намериш такава. А времето на мен ми харесва. Нито жегите ме морят, нито влагата, а септември е месеца през който предпочитам да ми гостуват моите родители. Вече нямам търпение да се стопли. Имаме прекрасен покрив с басейн, барбекю и всички удобства за почивка, събирания с приятели или просто да си пием кафенцето и биричката. Изобщо аз го обичам този малък остров и съм щастлива, че преди госини случайността ме доведе тук. Ако все пак размислиш, ще поговоря с хора около мен и ще се опитам да ти дам някаква информация.

Много благодаря, че се включихте  Ще Ви пиша на лично

Magnito, убедена съм, че хората, които са се женили на Мусала, са се качвали там и преди сватбата, имат идея какво е мястото и то значи нещо за тях. Или греша?
Ами ако септември е типичният малтийски септември с такава влажност на въздуха, че оставяш мокра следа след себе си и няма прическа или дреха, която да се задържи нормално на теб? Или ако им кажеш, колко е романтично на лодка, а им излезе един хубав вятър и стане нито лодка, нито чудо?
Не съм убедена, че прехласването ще помогне на девойката повече, отколкото ако знае какво реално може да й се случи около сватбата. Все пак това е едно от Събитията в живота. Всеки си знае, да се оправя. После да не стане само "Аз питах, а вие защо не ми казахте, че еди какво си."

Надявам се да не те подведа по някакъв начин. Наистина това, което на мен ми хресва е твърде възможно да не допада на друг. Всичко, което момичетата са споделяли в темата е вярно. Просто е въпрос на възприятия, нагласа, очаквания и късмет. Туристите и тълпите мен например не ме дразнят. Но аз съм от Варна и те винаги са били част от ежедневието и работата ми. С  известната малтийска мудност до толкова съм свикнала, че изобщо не ме притеснява. Ето днес например си загубих цялата сутрин в очакване на една доставка от мебелен магазин. И още ги чакам де, но с възрастта се научих да приемам с лекота неща, които и без това няма как да променя. Нагодила съм се към техният начин почти за всичко и съм намалила стреса за себе си до минимум. Определено имах и голяма доза късмет, защото нито за малтийски документи чаках дълго, нито са ме разкарвали при откриването на банков акаунт, нямахме проблеми със записването на дъщеря ми в учебното заведение, медицинска помощ сме получавали винаги навреме и на много добро ниво, и общо взето за всичко срещнах съдействие от страна на местните хора. Личното ми мнение е, че Малта е едно доста по-спокойно за живеене място от Родината и недостатъците не са до степен да се чувствам некомфортно или затворена някъде без избор. Слава Богу в семейството ми цари пълно единодушие по въпроса, което прави нещата още по-лесни за мен.
Врабец, да хората които се ожениха на Мусала са върли планинари. Но не мисля, че човек би се втурнал да се жени някъде където не му е стъпвал крака ако не е поне малко авантюрист. И личното ми мнение е, че сватбата и без това си е незабравимо приключение. Прическа, рокля, гости, меню - да важни са, но има много по-важни неща. Лично мнение. И какво му е на септември в Малта. Аз откак съм тук дори се радвам на страхотна коса и кожа. И явно съм извънземна, защото не оставям мокра следа след себе си. А като казвам лодка естествено нямам предвид рибарска такава. Страхотни партита имах в морето и се надявам да имам още. И не се прехласвам, просто смятам че е честно да има малко баланс в темата и едно малко по-различно мнение.

Magnito, до преди тази Коледа разсъждавах точно като теб за Малта  Ако прочетеш миналите ми постове в старите теми, все едно друг човек ги е писал. Мудността на малтийците във всяко едно отношение дори ме успокояваше. Само с климата така и не се разбрах от началото, но поне красивите бури малко компенсират.

Аз темата я чета от първата страничка редовно. И много пъти точно ти си ми била полезна с информацията, която споделяш. Не съм активна, защото знам че звуча нереално и не желая да "навивам" или променям някой.  Разумни хора сме, всеки има своя избор.  Голям процент от българите в Малта не я харесват - това са впечатленията ми от лични познанства. Но аз наистина съм влюбена в този камънак и с всяка изминала година се чувствам все по на мястото си. Между другото и кучо си докарах и за него нямах проблеми. Преди две години пък един таксиметров шофьор ме нацели челно на Coast road, докато още бе стеснен за ремонт. Наложи се да режат ламарини за да ме изкарат от колата. Беше истинско чудо, че се разминах само със счупен нос. Невероятно поведение и отношение срещнах от страна на пожарникари, полицаи, медици и зстрахователи. Не мога да изпитвам друго освен благодарност. Но... може пък наистина аз да съм сбъркана. И езика им харесвам много.
За сватбата на Мусала допълних предният си пост.

Струва ми се, че още много пъти ще си сменяме мненията и настроенията, докато накрая и нас не ни хване островната  лудост. 
Мудността на местните не ми е дразнеща.  Те по-скоро са с мудни умове в немалка степен, не толкова физически.

Но пък са добрички. Няма да забравя как една събота търсейки магазин за аквариуми - трябваше ни една тръбичка, спряхме един чичко на колело да ни упъти, а той ни закара до тях и ни извади десетина тръбички различни размери да си изберем. Или как излизайки от магазин, пред който си бях оставила кучето, сварих един полицай да го пази - да не го откраднел някой. Или когато ни свърши в първите седмици от пристигането ни газта, как един колега на мъжът ми ни докара пълна бутилка за да има с какво сутринта да си направя кафе. И още много подобни дребни прояви на загриженост, които продължават да ме изненадват приятно.

Колко пъти ни ожулиха и огънаха паркираната кола през нощта, как пък един честен малтиец не се намери да си остави телефона и да каже - неудобно ми е, ето ви координатите ми, ще си поема щетите. Пусти честни хора 

Абе до пари като опре, хич не са добрички. Много обичат пари.
В интерес на истината и аз счупих на четири коли огледалата, а една блъснах леко отзад и се разминах с No problem.

Чек, днес и утре има арт-базар във Фoрт Ст. Елмо. Сетих се, че ми спомена че са ти интересни, когато беше онзи в Cavalieri.

Мерси, Врабец.  Утре може да отидем.

Много хубави постове Магнитно, удоволствие е да се прочете такова настроение в темата  
Поздрави за Чек и Врабец, че винаги дават много точна информация!
Ние понеже сме в каунт даун с пристигането си и притесненията нарастват, та за това се зарадвах на едно по-ведро усещане за Малта.

Странно е как наистина се чува от българи там, че е ужасно, но като попитах един такъв: ами защо стоиш тук тогава, щом е скучно, горещо и малтийците те дразнят? И познайте какъв беше отговорът ....

Не е ужасно. Но не е и Раят. Като всяко друго място е - далеч не е само цветя и кебапчета. Животът си върви - ставаш, пазаруваш, децата ходят на училище с ежедневните си проблеми, разболяваш се, удрят ти колата, излизаш на кафе с приятели. Не може да ходиш надрусан от опиянение от Малта по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата
medimed, не съди хората, които са тук, но не припадат от щастие от този факт. Хората се местят по различни причини. Ще видиш много истории.

Medimed, ти черногледи песимистки ли ни изкара?  Еми аз повече няма да отговарям на въпросите ти, пък за Врабец не знам. Толкоз беше.