В момента чета...45

  • 85 261
  • 721
# 300
аз най-сетне прочетох Тангото на старата гвардия, допадна ми много, любовната история ме докосна силно, нямам особено какво да напиша предвид това, че се каза доста за тази книга, сякаш по нещичко ми напомня много любимата Любов по време на холера Heart Eyes
смятам да продължа с Къщата на духовете на Изабел Алиенде - първа среща с авторката Simple Smile
Виж целия пост
# 301
От много чудене започнах:

Виж целия пост
# 302
Приключих Пепел от рози. Добре написана, увлича, но нещо ми липсваше... Нещо, което ме кара да тръпна и чакам края. В чуденка съм коя да почна.
Виж целия пост
# 303
От много чудене започнах:



При мен така се случи, че бързо я изчетох тази книга.
Сега съм на "Правек и други времена" .
Виж целия пост
# 304
Чета "Пътна мрежа":

Още съм много в началото и нищо не мога да схвана, освен езика на Кинг, който ако не беше, може би щях да дам шанс още не повече от 10%.
Виж целия пост
# 305
Лу, аз до голяма степен заради споделеното от теб и изчерпателното ти ревю започнах "Бинзес на високи токчета". Съвсем в началото съм още, ще споделя мнение като я прочета  Hug  Flowers Bouquet

Пете със сърчицата, и за други книги съм забелязвала сходство в мненията и оценките ни Simple Smile

Аз, понеже зациклих на последните три томана, за които писах по-рано, та реших да прехвърля набързо някоя друга книга, която да ми е по-интересна и се получи. "Пощальонът винаги звъни два пъти" - прочетена днес следобед и определено много ми хареса. Мнението ми тук: https://www.goodreads.com/review/show/1197440271?book_show_action=false

Приятен уикенд на всички  bouquet
Виж целия пост
# 306
"Пътна мрежа" е нелош роман, който гризнах в младините си, в дарк периода си по отношение на музика и книги. Доста убедително пресъздава какво е да си на дъното, в пълна безизходица, при това - по собствен избор.
Скрит текст:
Нещо като Live In a  Hole (Pantera, Vulgar Display of Power)
Аз в момента съм на едно "вкусно" предложение от тези на съфорумката Сиси. В началото съм,
Скрит текст:
героят таман загори манджата и ще си търси помощник/ чка
Виж целия пост
# 307
Прочетох "Оризовата майка". Явно никога няма да ми омръзнат този тип книги - богата семейна сага от Ориента, подправена с къри, с малко мистика и много драма. Хареса ми. От дете имам една особена слабост към Индия и с голямо удоволствие чета всичко, свързано с нея.

Започнах "Алексис Зорбас". Чета го електронно и сутринта с глас се смях в трамвая Simple Smile

Виж целия пост
# 308
Прочетох Богът на дребните неща. Разтърсваща книга се оказа за мен. По-впечатляващ от тежката история е само начинът, по който е разказана. Аз съм читател с традиционен вкус - харесвам гладка реч, стройни логични изречения, прозата да е прозаична. Затова от самото начало се препъвах в текста. Резки, накъсани изречения, метафори, неочаквани като шамар, светът през детските очи е показан с цялата недостъпна за възрастните крехка красота и съответния ужас.
Повествованието върви на зиг-заг през минало и настояще. Историята е разказана наопаки - рикошетът е преди удара, ехото е преди грохота. От всяка страница наднича тъга и предчувствие за нещо фатално и неизбежно. Отдавна не бях чела книга с желанието по-бързо да я оставя зад гърба си и да се освободя от емоциите в нея.
Не знам дали някога бих я препоръчала на някого, но се радвам, че не я подминах. 4/5

Ще започна едно леко романче на Агата Кристи за разтуха.
Виж целия пост
# 309
Magrat*, уникален начин на изразяване имаш. Възхищавам ти се! Прочетох ревюто ти на дъщеря ми. А най-вече се впечатлих от него, защото "Богът на дребните неща" и аз съм я наредила сред най-отекващите в съзнанието ми книги. Историята, преводът, всичко е поднесено нетрадиционно. Трудно я "смелих" тази книга, но също като теб се радвам, че не я подминах. Това беше първата книга в живота ми, която почнах и се наложи да зарежа, защото не я схващах, дразнеше ме. Но и нещо ме караше пак да я потърся. При втората среща нещата станаха по-други - грабна ме, помете ме.
Чета те с огромно удоволствие и дано си често в темата.  Hug
 
 
Скрит текст:
Прочетох "Оризовата майка". Явно никога няма да ми омръзнат този тип книги - богата семейна сага от Ориента, подправена с къри, с малко мистика и много драма. Хареса ми. От дете имам една особена слабост към Индия и с голямо удоволствие чета всичко, свързано с нея.

Започнах "Алексис Зорбас". Чета го електронно и сутринта с глас се смях в трамвая Simple Smile


 А с теб,  Ronique, забелязвам, че имаме сходни вкусове.  Simple Smile Hug Зорбас е мой любимец.

 Честит празник, момичета! Благи вести да чувате!  bouquet
Виж целия пост
# 310
Леле, Neli M*, много, много ти благодаря за хубавите думи  Hug

Да, и мен ме дразнеше и привличаше едновременно книгата, хем никак не я усещах моя, хем не можех да не оценя нетрадиционния, емоционален начин на разказване. Толкова много поезия има в нея! Би било ценно да я прочета отново и да я осмисля, вече със знанието за това, което се е случило, но не знам дали бих си я причинила отново. Тя е като отворена рана просто, много ме натовари емоционално.
Виж целия пост
# 311
В рамките на два дни успях да завърша "Тропик на Козирога" на Милър, "Куфарът на брат ми", като всеобщия възторг не успя да ме зарази и да започна "Периодичната система" на Примо Леви.
Виж целия пост
# 312
О, аз за "Богът..." мога да пиша само суперлативи  Blush
Тази книга ме намери в точния момент и при точните обстоятелства - едно горещо лято преди години... Тази книга стана и причината да се срещнем виртуално с една от най-любимите ми съфорумки  Heart Eyes
Изобщо, толкова много чувства и емоции ми се преплитат, когато се сетя за "Богът...", че завинаги ще остане в съзнанието ми като една от най-любимите книги с някакъв чисто неин си колорит и цветове...
Виж целия пост
# 313
Окончателно съм запалена по "Богът на дребните неща", вече е на челно място в to-read списъка. 

Magrat*, прекрасно ревю наистина, с голям кеф те чета. 

Neli M*, и аз имам такива наблюдения.  Hug
Виж целия пост
# 314
 Еххх, Happy Mijjj ツ, be happy, be happy!  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

Ronique, Magrat*, отдавна не ми е било толкова приятно.  Hug Накарахте ме да се усмихна.  Simple Smile

 Остана ми само последният разказ от Кървавите разкази. И нарочно не го дочитам. Не искам да свърши книгата. Много автентично написана, много допирни точки по усещане намирам с Трънските разкази, но ако трябва да избирам между двете - Трънски разкази повече ми въздействаха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия