В момента чета...45

  • 85 253
  • 721
# 630
Аз явно съм голям пън, защото нито ме разсмя, нито ме разплака Уве. Simple Smile

Два сме пъновете тука, не бери грижа  hahaha
Виж целия пост
# 631
И аз завърших Уве. Вчера. Накрая се чувствах емоционално манипулирана от автора. Имаше моменти които ми бяха тежки за четене, твърде много Уве-та познавам, за да се забавлявам със странностите му. До болка познавам стереотипите, липсата на флексибилност и социална неадекватност и негативите произлизащи от тях, за да повярвам на квази хепи енда.
Да живеят Парване-тата на този свят, но са малко.

Имах нужда от нещо различно и отново посегнах към Шърман Алекси. Прочетох разказите му "The Lone Ranger and Tonto Fistfight in Heaven" и не исках да свършва. Веднага започнах продължението- първия роман на автора "Reservation Blues". Смея се през сълзи, а на същата страница получвам удар в слънчевия сплит и го оставям. Критиката го нарича "лиричния глас на Америка", но в същото време е сериозен, провокативен и дори враждебен. Книгата е в категория магически реализъм с елементи на Стайнбек- поглед върху бедността и съсловието сякаш невидимо за околния свят.
Авторът е с голяма колекция награди зад гърба си и е явно е много популярен в САЩ. Чудно как ми е убягнал досега, а съм гледала филма по разказите му които споменх по-горе,  Smoke Signals.

Виж целия пост
# 632
Мен в книгата за Уве много ме впечатли
Скрит текст:
образа на неговата съпруга. Възхити ме искрено и ме накара с други очи да погледна на собственото си ежедневие и мотивация в работата дори.  Peace 

BBeLLa, препоръчвам ти Уве. С Баба може да продължиш, ако силно харесаш УвеGrinning
Виж целия пост
# 633
Днес постигнах почти състояние на нирвана в обедната почивка - аз, четецът, голямо фрапе и Алексис Зорбас в градинката на Народния. Поради хроничен дефицит на време все още съм в компанията на симпатичния грък, но много ми допада тази книга - хем забавна, хем мъдра, много приятно усещане за лекота ми носи.

Ronique, не можеш да си представиш колко много ти завиждам Heart Eyes Благородно - и не съвсем Mr. Green Една от най-най-любимите ми книги, и едно от най-най-любимите ми места - страшно ми липсва понякога. А пък колко обичам фрапе!

Обожавам Казандзакис. В момента чета "Капитан Михалис", в самото начало съм, но засега оправдава всичките ми очаквания. Тоест - мирише ми на море, сол, слънце и барут. И на мъж Twisted Evil Значи - доволна съм.

Скрит текст:
Има една прекрасно описана сцена, в която Михалис гали един расов кон както се гали жена... Мммм.

Ишигуро го познавам само през "Остатъка от дните". Хареса ми много. Невероятно е как човек, който нито е англичанин, нито е израстнал в тази култура може да създаде нещо толкова "английско". Изпитвах всякакви и много противоречиви емоции към главния герой - в началото малко го ненавиждах и презирах, към средата го уважавах, после го съжалявах, към края го заобичах. Вдъхновихте ме да прочета и други негови неща сега.
Виж целия пост
# 634
Препоръчайте съвременни гръцки  романи/преведени естествено / ?
Виж целия пост
# 635
Аз Зорбас го четох баш под маслините, обаче тоя образ повече ме дразнеше, отколкото му се радвах. Органически не понасям несериозни и безотговорни хора. Но иначе фрапе обожавам, днес открих сезона  Grinning
Изобщо като цяло не съм фен на гръцката литература, пробвах няколко и от по-съвременните автори и тц. Единствено ми харесаха поезията на Костас Монтис и "Нещасието да си грък" на Никос Диму, която изключително добре улавя нюансите на гръцката народопсихология. Четох и няколко приятни еднодневки, но май не са преведени.
Уве е една много мила книга, макар и наивна на места.
Виж целия пост
# 636
Благодаря, Ronique! bouquet
Виж целия пост
# 637
Мен в книгата за Уве много ме впечатли
Скрит текст:
образа на неговата съпруга. Възхити ме искрено и ме накара с други очи да погледна на собственото си ежедневие и мотивация в работата дори.  Peace  

BBeLLa, препоръчвам ти Уве. С Баба може да продължиш, ако силно харесаш Уве.  Grinning

 Харесах написаното от теб, Пете! И също препоръчвам за прочит първо Уве, после Бабата.  Peace

 dillra
, не съм те срещала тук допреди няколко дни, когато прочетох твой пост и ми допадна много. Иска ми се да пишеш често и да те чета. Имаме сходни вкусове, ще следя какви книги четеш. Аз също обожавам Казандзакис и... Стайнбек. Зорбас ми е  любимец, капитанМихалис не му отстъпва. Но Михалис  е голям герой, силен, мъж. Уникални книги пише Казандзакис!
 
 Чета лекарски роман, това ми се четеше. Обичам такива книги. Ако препоръчате  още заглавия на тази тематика, ще съм благодарна.
Виж целия пост
# 638
Прочетох "Пълен кръг" на Даниел Стийл. Хубава книга за любовта, приятелството и приоритетите в живота. Много добре разказана история.

Започвам "Любов и омраза" на ДжанетДейли.
Виж целия пост
# 639
Neli M*, много ти благодаря Blush Следя темата от известно време, но едва наскоро се престраших да пиша. И на мен много ми харесват много от мненията и ревютата тук, чудесни дискусии се получават и се радвам, че ви открих bouquet

Мαрия, разбирам какво искаш да кажеш, но за мен Зорбас е много неща, но не и безотговорен. По-скоро нехае за изкуствените и празни порядки и условности на обществото. Пет пари не дава за абстрактни и лишени от кръв, сърце и истински смисъл понятия като "граница", "държава", "брак", "пари", "религия", "така-се-прави", "какво-ще-кажат-хората". Окови, измислени от човека и за човека.

Безкрайно отговорен е обаче към истинските неща, тези от Бога и от живота. Приятелството, приключенията, подвизите на духа, любовта, общуването с природата и нейните стихии.

Скрит текст:
Твърди с религиозна убеденост, че мъж да не откликне на желанието на една жена е най-големият грях; настоява, че приятелят му трябва, длъжен е да се вдигне от Германия в разгара на войната, само за да види някакъв зелен камък някъде из Македония, и че това си заслужава. И когато приятелят му го отсвирва, Зорбас му казва "Можеше и ти, глупако, да видиш веднъж в живота си един хубав зелен камък", и за него това е грехота и безотговорност към даровете на живота.

С огромна отговорност подхожда към човешката душа Зорбас.
Виж целия пост
# 640
Прочетох "Спящата и вретеното" на Нийл Геймън. Великолепна бърканица от приказки, чрез която е разказана изцяло нова история. Наслада в чист вид - запазена марка на Геймън  Heart Eyes
Виж целия пост
# 641
dillra, на мен като цяло ми е писнало до няма и къде от философията на гърците, 9-та година живея в Гърция, та вероятно това е причината. Не съм съгласна, че всичко е окови, ако всеки следва душата си, нямаше изобщо да съществуваме нито като общество, нито дори като вид. А точно отношението му към жените беше нещото, което най-много ме подразни. Иначе му се радвах отстрани, но с уговорката, че не се сблъсквам лично с него никога. Все пак имаше и неща, които ми напълниха душата в тази книга  Peace
Виж целия пост
# 642
Гръцко не чета, и аз не знам защо. Но все хубави мнения има за Зорбас та явно ще го чета по - натам.

Бабата не съм я чела, но Уве го харесах.
Виж целия пост
# 643
Мαрия, разбира се, ако всички бяхме като Зорбас, цивилизацията я пиши бегала Grinning Но има нужда и място за такива хора, и в книгите, и в реалния живот. Вярвам, че за да сме душевно здрави като индивиди и общество, трябва всички да сме по малко - съвсем малко - Зорбас. И това го казвам като човек, който насила трябва да се учи да бъде като него.

Сега се замислих че корените на Зорбас може би отиват много по-назад и по-далеч от модерна Гърция, да не забравяме, че Казандзакис дълги години се е занимавал с будизъм, сигурно и малко индуизъм е закачил. Шива се смее и танцувайки унищожава старата вселена, за да направи място на новия, обновен свят. Зорбас предизвиква и отхвърля статуквото, смее се и тропа сиртаки на плажа. Едва ли паралелът е случаен.

Иначе - блазе ти за Гърция, аз слънце рядко виждам, така че с радост бих поживяла малко там, с гърци или без Mr. Green
Виж целия пост
# 644
Прочетох "Изневяра" - Ахмед Алтан. Банална история, банален сюжет, банални главни герои, но авторът има много приятен стил. И явно добре познава женската психика, защото прекрасно е описал лутанията, съмненията, желанията на главната героиня.
До средата всичко си вървеше чудесно, но от един момент нататък ми стана леко досадно от всичките тези вселенски драми и терзания на Айдан, която така и не можах да харесам. Накрая вече всичките ѝ емоции ми звучаха леко преекспонирано и клиширано. Въпреки това не е лоша книга, радвам се, че я прочетох; още повече че от съвременните турски автори досега май бях чела само Шафак. Чудя се как ли са приели книгата в Турция, с всичките тези еротични сцени. Simple Smile

 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия