
не понасям чесън,а двамата ми мъже са влюбени в него 
като си помисля аз как се чувствах при мисълта,че ще сме разделени 6-7часа само-представям си на теб какво ти е.НО ти си мама ГЕРОИНЯ и ще се справиш!Мисли си,че са само 3 седмици.
даже му беше интересно...сега е много странен,все едно друго дете-порастнало 
но пък партито беше супер.Да се поФаля Бу проходи ден преди РД си за моя изненада,но изчаквам да е стане малко по-стабилничък за прощапулник.все още ме търси да се подпре на мен след като е минал 4 крачки оглежда се като гърмян заек дали съм до него да го държа ако вземе че залитне.затова и не бързам.напоследък е много крив зорлем яде сутрин или следобед по 3-4 лъжички.само на Обяд и вечеря си хапва добре горе-долу.днес вече сополяса здраво и започна да киха и покашля.трябваше днес да ходим на ДК,но е ред за ваксина и за изследвания.за ваксината нямаше да я бие,изследванията щяха да покажат че има някои друг завишен левкоцит(настинка,грип...) неща които знам че излезнат без да му взимат кръв или урина.затова реших да оздравее че тогава да видим как реално са изследванията,а и ваксината да я бие.
и ще си порева определено.
Пожелавам безбрежно щастие, безгрижни игри на мъниците, а на мама и тати мноого радост да им носят засмените личица на малките бонбончета! 
ЖИВИ И ЗДРАВИ ДА СА ДНЕШНИТЕ РОЖДЕНИЦИ!!!
-вдига ръце колкото може по-нагоре.Що се отнася до обувките-стоят в чантата докато стигнем до парка и като тръгнем да се прибираме пак ги прибирам.Първо за да не ги изгубим и второ-не понася нищо на краката си-свикна бос и сега гледа да се отърве бързо-бързо от чорапи и обувки 
Много щастие желая на малките бонбони и много да радват мама и тати, кака и бати и всички близки и познати! 
Оправно детенце ще бъде той, ако се съди по прощъпулника му. И на мен много забавно ми стана, че и той така реагира на „голяяямо“ 



да е жива и здрава и много,много щастлива!!!
УСПЕХ в първия работен ден-пожелавам ти часовете далеч от малката Лери да се изнижат бързо и неусетно.
като добавим и появилата се болка в краката от около месец допълнително се притеснявам. Страх ме е да не се влуша и да не мога да се грижа за моето момченце...ужасно много ме достраша
има сутрини, в които едвам ставам от леглото и всеки път като се събудя се моля и днес да мога да стана... все се опитвам да се успокоявам,че трябва да съм доволна,че всички сме заедно и да не се притеснявам други неща.

Препоръчани теми