Родителите в България

Що? 

Ми главно защото за децата е полезно да са физически активни. Ходенето не е мъка, а е необходимост. И ако виси като джигер в количката на пет, това си носи последствия за цял живот.

А и не е много здравословна средата, ако детето има нужда от количка дълго време. Дъщеря ми е на година и 8 месеца и ако имаше къща, двор и малко природа, можеше вече да не седне в количка. Количката е заради градската среда, защото трябва да прекосим бързо дадено разстояние, за да стигнем до парка. Но иначе може да ходи доста повече, а и държа да ходи, не да се вози. Но по необходимост още се вози.

Кой родител за теб е добър?
Ти добър родител ли си?

Зависи кога и колко. Ние ползвахме количка до 4 год за транспорт до площадката (около 10 мин), защото ми беше трудно да водя и двамата за ръце, а улицата е доста натоварена не смеех да ги пусна сами да ходят. На площадката си търчаха и играеха по 3-4 ч. Не мисля, че им е навредило 10 мин возене на физическата активност. Никое 5 год не стои в количката непрекъснато, ползва се само при нужда.

Не съм съгласна, че не се интересуваме от емоционалното състояние на децата си. Преди 17 год. когато раждах голямото съседката ми раждаше второ. Много усилия положи жената първото и дете да изживее стреса възможно най-леко. Скоро обсъждахме с една от майките в парка ( голямото и дете е на 4 год., малкото на 2 месеца ), че голямото приема нещата които се случват в дома им много зле. Около бебето има проблеми, родителите са доста стресирани, а голямото дете ги пече допълнително. Нормално е, дете е, ревнува ... обаче преди 40 год. когато са се раждали нашите братя и сестри никой не е обръщал внимание по големите как се чувстват. Установихме, че и в моето и в нейното семейство се е случило едно и също. Различни сме по националност.
За шляпането и виковете, при нас не се случва, но казват, че в южната част на държавата по парковете е страшно. Не мога да го твърдя, като живеех там нямах деца и нямам наблюдения, но като им знам темперамента съм склонна да вярвам.
Та нещата между нас и чужденците не са кой знае колко различни.
Може би основната разлика е в това, че българската майка много държи детето и да прави добро впечатление, т.е. на обществени места трябва да седи заковано до нея без да мърда, а в чужбина ако децата се държат като деца не им се слага етикет - невъзпитан.

а по ли ти е гот да ти висне на ръцете на средата на Главната защото се е уморило от ходене. Колкото и да е енергично едно дете, не може да издържи ритъма на възрастен. Количката е удобство на майката. Странно ми е подобно изказване точно от теб, дето слагаш собственото си удобство на първо място.

За какви 5-годишни в колички говорите? Това е някакво голямо изключение.

ПП За здрави деца ли става въпрос?

Точно за това говорим - че в Бг е изключение. Докато в западна Европа, примерно е доста често срещана гледка.

Ама защо на такава възраст се вози в количка? 

 
По най-различни причини. Примерно майката има да обиколи 3 банки, 2 общини и 5 магазина. Никое 3-4-5 год дете няма да издържи това ходейки и ще се скъса да мрънка. А в количката си стои и се забавлява, може и да дремне.
Или са близнаци, или тризнаци - опитай да ги водиш за ръце като същевременно носиш раница, 2 топки, 2 коли за бутане, вода, храна и т.н. 
Мисълта ми беше, че понякога е просто удобство, което с нищо не вреди на детето, а много майки се отказват от това само защото "какво ще кажат хората".
Същото с биберона. Едното ми дете го смука до 4,5 год. Беше силно пристрастен. Всеки опит да му се отнеме насилствено водеше до истерични пристъпи с повръщане и посиняване от рев. Не бях склонна да си извадя душата на детето само защото съседката е решила, че трябва да се махне на 1 год. Като му дойде време сам се отказа. И зъбите му са идеално прави. Но от 1 до 4 год поне по 5 пъти на ден отговарях на въпроса "Няма ли да махате биберона вече" на най-различни хора - от баба им до непознати на улицата. 

Нали ти казах - за да е удобно на майката. Моята дъщеря е на 4, но когато е болна и трябва да я заведа на лекар ползвам количка. Не шофирам, а педиатърката ни е далече. Рядко се случва, ама количката ми е под ръка.
Миналата година като ходихме на Коледа в България поисках да ми приготвят количка. Имаше странни погледи - голямо дете кацнало в количката с биберо н в уста, ама за мен е по-добре да чувам възмутено цъкане отколкото да я мъкна на ръце.

   И аз допуснах до 3 годишна възраст да набива кисело мляко от шише с биберон. Така опраскваше по кило и половина домашно квасено кисело мляко на ден. Спря биберона, спря и киселото мляко да яде. До ден днешен на 13 години почти с триста зора в някой таратор може да го хапне.Нито проблеми със захапката си докара, нито някакви други отклонения.

Аз се отказах от количката малко след като синът ми проходи като хората! През лятото всеки ден трябваше да изминаваме поне по километръ, за да стугнем на точно определено място на плажа- 1км и нещо на отиване, и толкова на връщане и това до обяд, после пак за следобяда... научи се да ходи и не му правеше впечстление! Вярно, че ни отнемаше доста време докато стигнем, но не го мързеше! После гръцката му баба започна да идва през лятото за почти цялото лято и тя го несеше на ръце (нещо, за което сме се карали жестоко) независимо от разстоянието! Сега и 15 мин не иска да ходи,за щото го мързи   Племенникът на мъжа ми е на 3 години и 5 минутно разстояние се минава с количка, за да не се измори детето, но като е вкъщи и не спира да се върти и търси начини да си изкара енергията се чудят защо така! Това и 10 деца да имаш, за мен количката не е оправдание да я мъкнеш понеже ти искаш да стигнеш до парка или магазина за 10 мин, а не за 20 или 30! За големите разстояния- има коли, а когато трябва да се вършат работи по банки и т.н. то затова от години има и интернет банкинг и не висиш нито по опашки, нито се тътриш по задръствания и вскякакви други неудобства! 

Ами затова си организираш специални "разходки за детето", а не го водиш по забавления за възрастни.

И защо ще й е на майка с малко дете да ходи по банки и общини- има електронно банкиране, а за другото може да се измисли нещо. И лекар може да викнеш у дома.

В групата на сина ми в ДГ има две майки с близнаци, като едната има и първокласничка. Познавам ги от квартала, от години не са с колички. Съвсем сериозно говоря, адски ме учуди    

Ходенето трябва да е забавно за детето...ако му е досадно и го мързи, значи трябва да ходи повече. Докато се научи.