И аз не съм длъжна да си сменям номера (било то мобилен или домашен), да плащам неустойки по договора на стария си номер, да разпространявам новия из всичките си контакти и т.н, заради някакви идиоти (както се изразиха по-горе), които вместо "6" набират "9" да речем; или заради друг идиот, който е дал грешен телефонен номер, когато е дал шаблона на визитките си в печатницата; или заради друг идиот, който е чул грешно и е написал някъде моя номер вместо реалния на фирмата.
Да не говорим, че по времето, когато прабаба ми (лека й пръст) е записвала часове за фризьорския, едва ли е можело ей така лесно да си смени домашния
И преди да ми скочите - аз не съм правила подобни неща, но вероятно е само, защото моите "идиоти" са едни и същи хора, звънящи от 20-тина номера, които съм блокирала един по един след първото вдигане и търсене на гореспоменатия Гошо.
Виж целия пост
Да не говорим, че по времето, когато прабаба ми (лека й пръст) е записвала часове за фризьорския, едва ли е можело ей така лесно да си смени домашния
И преди да ми скочите - аз не съм правила подобни неща, но вероятно е само, защото моите "идиоти" са едни и същи хора, звънящи от 20-тина номера, които съм блокирала един по един след първото вдигане и търсене на гореспоменатия Гошо.
Скрит текст:
Между другото, когато вкараха майка ми (лека й пръст) в бърза помощ преди няколко месеца нямаше и да разбера ако същия ден не очаквах позвъняване от куриер, защото заради "идиотите", които още търсят Гошо вдигам на непознати номера само ако очаквам такъв да ми звънне.
. Получих поне 100 смс, че и мен ме обичат, а шефът ми писа, че знае, че е готин, но чак да го обичам в 8 сутринта не му се вярва 
Братът на братовчедка ми се казва Ники и е доста по-голям от мен, съответно я питам той как се казва и отговорът беше Ники, питах я за майка й и баща й по време на разговора преди това и имената до едно съвпадаха 
Съответно момичето вече силно сконфузено ми се извини, отговорих през смях понеже не се сдържах че няма проблем и затворихме телефона, умряхме да се хилим 
ахкаме, охкаме, накрая двете отиваме да раждаме и се разделят пътищата ни. Вече родила, започвам да се тревожа, че в стаята ми всички контакти са повредени и как ще се свържа аз с външния свят, нали съм голям телефонист! Тръгвам да търся здрав контакт и стигам до стаята на акушерките и започвам да обяснявам, как нямам здрав контакт, как телефонът ми ще се изключи... И насреща ми жената, с която двете бяхме в предродилна зала... Лъчезарна и усмихната, тя ме пита: какво имате? Аз, много разтревожена, че няма да имам скоро връзка със света, бързо отговарям: аз ли? Нокия. Тя доста шокирано: аз за детето питам... А, детето-момиче е! Аз го забравих това дете, нали имах за решаване голям проблем-къде да заредя моята любима Нокия.