С какво ви дразнят свекървите- 60

Две години са прекалено много и си мисля, че е станало прекалено късно да се изнесат без късане на живо месо.
Свеки няма да отстъпи доброволно, дори и да иска, защото вече не може да си представи как ще живее сама.

Не можах да разбера,кое въобще е наложило да се премести младото семейство при свекървата?Обичайно е при внезапна смърт роднини да преспят два ,три дни при преживелия съпруг и да окажат морална подкрепа, но за първи път чувам да се мести цяло семейство и то за 2 години.Тук има нещо недоизказано.
Изхода е в незабавно връщане в самостоятелния апартамент иначе ще трябва да се примирят със ситуацията.

Не исках да взимам отношение,защото съм в същата ситуация.Останах сама преди по-малко от година.Стана внезапно и е много,много болезнено.От първата вечер съм си сама в къщата.Но моите деца са ми съседи и се виждаме ежедневно. Първоначално бях в шок.После започнах да осмислям случилото се, постепенно го приех като факт.Сама на себе си заповядах, че трябва да се взема в ръце и да бъда полезна на децата и внуците ми, а не бреме. Засега се справям. Вечер е най-тежко, но книги , телевизия,компютър ми запълват самотата.
По казуса на Ани,единственото решение е да заявят на свекървата, че за тях животът продължава и с каквото трябва ще й са в помощ, но тя сама трябва да си помогне.

Най добре е било да не се връщате там, но сега полека лека се изнесете.
На наши много близки хора мъжът почина. Синът работеше в града, а те на село. Не знам кой и как придума синът да се върне на село, да е при майка си, да не била сама и ала-бала глупости. Младежът си имаше сериозна уж приятелка,но тя не го последва. Естествено разделиха се, той се пропи и така не беше от полза нито за себе си, нито за майка си.
Ани говорете и лека полека се изнесете. Може би драми ще има, но ще отминат.

Нали? И ще хапнем, и ще пийнем, ще обсъдим тайно снахи, свекърви, тъщи, булки, че и от бебетата ще починем. Трещерицата кат' пийне две ракии и ще ги гледа със затворени очи.  

Трудно ще е и то много. Вие просто не знаете за какъв опит за контрол става въпрос. Само мога да предполагам какво е било преди, но сега буквално виси на врата на сина си. Ако излезем до магазин и се забавим, започва да звъни да пита защо се бавим. Случвало се е и да звъни да дири сметка защо излизаме с колата в 5 сутринта. Почти ежедневно има скандали по тази тема, тя така и не мирясва. Ако малко не й обърнем внимание - започва с ревове и драми как е изоставена. Разговорите, че ние имаме семейство и трябва да продължим с живота си, вече са водени нееднократно. Тя отново започва да реве, че я изоставяме и че щяла да умре. ММ преодоля нещата много бързо и се върнахме към обичайния ритъм на живот. Аз много му говорих от гледна точка на това, че аз загубих баща ми преди него и трябваше да порасна и да се справяме сама с майка ми. И сякаш това, че ние се върнахме в рутината и започнахме да мислим за съвсем други неща, нея я подразни. През това време един път не я чух да казва нещо от рода на това, че ние имаме наше семейство и че трябва да гледаме нашите си проблеми /искаме бебе, но не става/. Все реве за нея си, тя какво щяла да прави. Разбирам я, трудно й е, но с оплакване няма да стане. През цялото време се старае да занимава ММ с какви ли не глупости, само и само да няма време той да обърне внимание на мен. Ако той й каже, че е зает и сега не може и че ще свърши нещото по-късно или на другия ден, сърди се и реве и нарежда как щяла сама да се оправя. Излиза, не си вдига телефона и изобщо цирка е пълен. Имам чувството, че страда от някаква мания да контролира всичко и всеки и понеже мен не успява, донякъде и сина й, се старае да нажежава обстановката и да прави скандали между нас двамата.
Преломният момент беше, когато направихме доста голяма покупка /нов автомобил/, за която тя не беше съгласна, но аз подкрепих ММ и му помогнах. От тогава се започна с номерата, започна да намира кусури на колата, да разправя нелепи истории как тези коли били не знам какви си и т.н., за да ни дразни. От тогава мина бая време, не спира да опява. Просто имам вътрешното чувство, че тя не харесва мен и това, че подкрепям сина й и си го изкарва на него, защото на мен не може. Говори пред приятелките си /нарочно и в наше присъствие/ как ММ нищо не правел в нейния дом, как като захванел нещо, не го довършвал и т.н.
Малко разхвърляно стана, но съм доста афектирана. Просто не мога да проумея как е възможно да има такива егоистични хора. Вместо да се радва, че сина й е намерил жена, която го обича и подкрепя и да се държи нормално с нас, тя върти номера. Това само ме отблъсква и отчуждава от нея и убива у мен всякакво желание да правя каквото и да е за нея. Жалко е че явно, оплетена в интригите си, не може да го разбере.
Оплаках се...

Това е ясно. Само не разбирам защо го търпите и колко смятате да го търпите. Нямаш нито едно основание да стоиш там, ама нито едно. Мъжът ти, ако е мъж на място, също.

А може би си представя желаната снаха като послушна женичка, която си взима два куфара дрехи, пристига в нейният дом и заедно със сина и започват да я слушат, гледат я в очите и постоянно я обгрижват. А ти определено не се вписваш в този образ/съвсем нормално/. Може да иска да ви раздели с цел сина и да си намери някакъв такъв типаж.
Само си разсъждавам, може и да няма нищо подобно

Просто се изнасяте .Тя ще се тръшка,ще прави скандали,но накрая ще се примири.
Не го ли направите,тя ще ви отрови живота,а може и да ви раздели.

В тоя форум и друг път сме говорили, че е доста вероятно съжителството със свекърва да пречи на жената да забременее. Тоя стрес не е полезен.

Да, тя не може да го разбере.
Да, тя няма да се промени, може само по-зле да стане.
Ти конкретно какво ще правиш? Тя – така, мъжът ти – онака... А ти? Това е въпросът.
Освен ако целта не е просто да се оплачеш...

Каква по-послушна от това - при наличие на собствено жилище да живее 2 години при свекървата. И май няма намерение да се изнася.

Щях да напиша същото.дежа вю  си имам в случая.Не  иска да разбере нищо и  да промени нищо жената ,продължава живота  като майка с дете ,а  то порасло.Няма да има проблем   близостта  и не е тя причината,а  характера и.Писах вече какво мисля,свекърва съм и вдовица,но не бих тормозила децата си така,техният живот е на първо място  и който обича истински някого го пуска ,не го души.Липсва ми всичко предишно в живота,искам какво ли не,ама не може и си търся начини да оцелявам.Няма да оцелеете там,ясно ти е , дано и мъжът разбере и  преодолеете  тропането и изнудването ,грижете се някак  да е добре  битово,обикновено се шашка човек когато не знае  какво да прави, спукал се кран или  врата  не се затваря,но емоционалното и  състояние  си зависи от нея.И ще се прегазва всичко ваше заради комфорта ,стремежа и да е  като преди.

Анито май ще си остане с мрънкането. То бива слабохарактерност. ...

Показва, че иска да се изнася, аз доколкото разбрах, затова са им проблемите. Но за сега е само на приказки, без да прави нищо. Даже мисля, че прочетох, че са говорили със свекървата.
Абе изпусната е ситуацията според мен. Много ще е трудно да се махнат от там заедно. Иначе тя може да си тръгне по всяко време