С какво ви дразнят свекървите- 60

Няма как. Въпросът е, имаш ли достатъчно кураж да издържиш тези драми и да ги отсвириш. Другият въпрос е дали мъжът ти ще бъде до теб в тези драми и ще издържите ли като двойка.
Ако моят син предпочете да спи при мен, а не при гаджето си, ще помисля, че си е паднал на главата.

Няма как да няма драми, щом е такава ситуацията. Сядаш, говориш пак с мъжа ти, поставяш картите на масата. После той намира най-подходящия начин да говори с маминка, защото си я познава. Знае какво да й каже, ти просто му обясни, че нещата ги виждаш еди как си, а те се случват еди как си. Не забравяй, разбира се, да го попиташ и той как ги вижда, защото една връзка се гради от двама. А не двама + мама.
Мама не е излишна, просто мама няма място между сина и снахата.
Виждала съм подобен случай с приятелка, сина се изнесе при нея, а дъртюгите сърдити, защото те си представяли, че снахата ще иде у тях и ще им помагат и ще са им до гъза. Е, не мина номера. Осем месеца бяха сърдити, накрая им мина.

Разбрах те сега.
Аз това не го умея, но според мен, ако ти знаеш как се прави, дай няколко съвета на Ани, защото е ясно, че тя няма да отреже от раз.

И какво, веднага се прибирате?

Мъжът ти да се стегне и да спре да ѝ се връзва на театъра. Още повече, че явно осъзнава, че е театър.

Моята свекърва, когато е разстроена, обяснява как щяла да умре и мъжа ми като я сряза "Айде умирай и ме остави на мира. От както се помня все умираш, пък ей на, още си жива!" и аз ей така   (това в началото на връзката ни)
Като го почнах после "как може да говори така на майка си и т.н." и той ми обясни, че още от малък ги слуша тези приказки и много ги е преживявал. Явно в един момент е решил да сложи край на емоционалното изнудване.

Той този момент май е отдавна минал. Ама са го пропуснали.

Добре де, през деня сте на работа, вечер се прибирате, вечеряте и се прибирате във вашата стая.Не разбирам с какво това помага на свекървата...Тя пак си е сама в нейната, сама е през деня или на работа.За едната вечеря само...и за да е синчето под ръка "за всеки случай".Време му е да се отдели от мама.Ще дойде време, когато наистина ще има нужда от ежедневна помощ и грижа, а вие ще съжалявате за пропуснатите моменти да бъдете самостоятелни.

Вие сте я разлигавили и сте я оставили да ви се качва на главата и да ви прави на луди. Няма как да не очакваш драми от нея ама пък какво ти пука ако сте твърди и си отстоявате правата/нервите/връзката/живота, ако са ви мили, разбира се. На нея драмите са й оръжието. Грешката ви е, че се поддавате на евтините й манипулации. Не си била вдигала телефона и мъжа ти се притеснявал. Какво се притеснява все едно не познава майка си и не знае, че му върти номера. Просто го устройства хем да има жена, хем да удисва на майка си, защото така избягва неизбежния сблъсък. Не е нужно да се решават нещата с ултиматуми, но аз бих говорила с мъжа си, бих му обяснила, че тук не се чувствам добре, че искам да имам свой дом и нормално семейство и да го попитам какво правим по въпроса. А това, че 2 години си криете главата в пясъка и сте кукли на конци на една откачалка говори по-лошо за вас отколкото за нея. Все се чудя как е възможно големи хора да се оставят да ги правят на идиоти и да осъзнават, че ги правят на идиоти и нищо да не правят по въпроса.

Ами като не си вдига телефона, вземете номера на някой комшия и се уговорете с него. Като не вдига, звъннете на комшията да тропне по вратата й , да види дали й има нещо и да ви докладва. След няколко такива случая, мъжът ти като види, че всичко е само симулации, ще спре да й се връзва.

Ама много са ви сбъркани отношенията значи. Бива ли зрял мъж да дундурка майка си като малко бебе. Не ще и дума, че като станем на достатъчно годинки някои доживяваме и до това - нужда от дундуркане. Ама тука хич не е така.

Мис Джули - право в десятката е постът ти.

Разговорите между тях са водени десетки пъти, част от тях съм чувала с ушите си /не са водени пред мен/. С нея не можеш да водиш нормален разговор, тя отказва да приеме, че синът й има семейство. Тя се поставя на първо място и аха да се загатне за местене обратно вкъщи, започват едни безкрайни ревове и драми. Тя го навива да живеем там, зарязвал си бил дома, той нямал ли дом и майка....
С ММ сме говорили нееднократно, той се надява тя да свикне и да се измъкнем сухи, но това не се случва. Аз съм поставила много ясно моята позиция и той я знае - аз няма да се пренеса да живея там. Тази ситуация е временна и тя протака с тези си действия нашето изнасяне.

Ако ММ остане при майка си, тя ще се счита за победител. Аз кураж и смелост имам, но държа на семейството си, това ме спира. Иначе, моята майка е в течение на нещата и ще ме подкрепи. Но дори да не е, много по-сложни неща са ми минавали през главата и определено ще издържа.
Устойчив човек съм, но съм деликатна и не обичам интригите. Все гледам да е мирно и тихо.
най-интересното е, че аз мога да я гледам в очите, тя - не. Това какво ви говори?

Не, не сме се прибирали, винаги сме правили това, което сме решили. Обаче, да ти скапят така почивката, тъпо е.
Не, през деня сме на работа, вечер аз се прибирам вкъщи /ММ се прибира по-рано и вече е вечерял/, вечерям, къпя се, оправям нещо, ако има вкъщи и после ММ ме взима и ходим у тях. Тя вече се е наредила на ТВ да гледа сериали и общо взето не я виждам изобщо. Ние си се прибираме в нашата си стая и така. За мен също е ужасно безсмислено това ходене насам-натам. Явно е време да се поставят ултиматумите, колкото и да съм против това. 

Нищо не ми говори - ти и сина И  сте още там, дори и да не те гледа в очите...

Че много добре осъзнава манипулациите си. Че те са съвсем преднамерени и целенасочени. Че няма нужда от дундуркане, а от големи шамари.

Какво ти помага фактът кой кого гледа в очите?

Не разбрах какво смяташ да предприемеш.

Аз на мястото на мъжа ти щях да я заплаша със старчески дом. Като не ще да стои сама и я е страх, да ходи при други като нея – хем компания, хем и денонощен медицински надзор ще има на нейно разположение... 
Ама това аз, явно на вас не ви стиска и ще си я дондуркате, докато ви скача по главите.
Мога донякъде да разбера родителски егоизъм като желанието децата да живеят наблизо, за да могат да са си от помощ взаимно, ама това вашето не знам как да го нарека.
Да не би драмата да се дължи на това, че мамин златен е заврян зет? И затова да са всички тези циркови номера?

Че е крайно време мъжа ти вземе окончателно решение, да го съобщи на майка си и най-важното, да си отстоява решението.

Ако наистина е хипохондрик, вкарайте я по някаква клинична пътека, в частните болници има и платени, ей така- да видят какво става. Да си начеше крастата, някои на стари години изтрещяват на тема здраве.