Дъщерите тийнейджърки

Здравейте!
Преди малко пуснах коментар в друга група, но ще го копирам и тук, защото по-късно видях темата и мисля, че е по-подходящо тук да си попиша с вас мами. Предварително се извинявам, ако някой вече го е прочел в другата група "Моля ви, помогнете! Как да постигна мир със сина ми...". Както писах вече имам и бебенце и нямам никакво свободно време покрай нея и ангажиментите да домакинствам. А и бебето е на един етап само да мрънка, никнат й зъбки, напира да ходи и да я водя... така че, единственото ми свободно време е докато спинка на обяд 2 часа.
Още веднъж благодаря ви за вниманието и ще се радвам при възможност да си попиша  с вас по наболялата тема.
COPY:
Здравейте! Нова съм в темата, но изчетох повечето коментари с интерес. Имам дъщеря на 12г. и бебенце на 9м. Тази година каката ни стана много проблемна. Изобщо от една година не мога да я позная. Единственото хубаво нещо, до този момент е, че  е отличничката на класа и винаги е била Дори до 3-ти клас ходеше с мен навсякъде и ме държеше за ръка. По едно време се притеснявах, че не може да създаде приятелства. Що за притеснения съм имала... Всяко нейно желание сме изпълнявали... нали си ни беше едничко детенце, гледали сме си го като писано яйце. Постепенно се отрака, отдавам го на приятелките от класа. Да! Разреших й да има смарттелефон, разреших й да има ФБ профил и мисля, че от там тръгнаха проблемите. Започна се едно пристрастяване денонощно да виси на телефона или в Интернет. Вероятно много мами са с подобни проблеми или това не са проблеми, но аз не мога да приема подобно ежедневие. С училището няма проблем, първа е в класа. Постоянно я избират да участва  в проекти и изяви. На родителските се хвалят от нея... но в къщи е  с отвратително поведение. Не позволява никакви забележки да й се отправят. Постоянно е пред телефона си, или говори, или пише в някакви чатове. Промени се и езика й на общуване, с някакви епитети... ЧОВЕК... АРЕ БЕГАЙ... Само на 12 години е! Всичките й съученички се държат така и средата много й повлия... лошо. Опитваме се да сме толерантни, опитваме се да разговаряме с нея, но тя след всяка забележка започва лудо реване, развиква се че не я обичаме и до там остават нещата. Понякога се осъзнава и се извинява и обещава, че ще се промени... но всичко са само някакви часове на прозрение и после пак същата песен. Не искам да губя контрол над ситуацията. Знам, че ние сме родители и ние ще трябва да се справим, заедно да преминем през пубертета... но на моменти, мисля че не мога да й надвия и да си наложа моето мнение или да й забраня нещо и тя да го изпълни. Обвинява ме, че сме с мания за контрол над живота й... Изобщо понякога такива ги говори, че изпадам в потрес от къде може да съчини такива мисли. Всички казват, така е  с момичетата в пубертета. До към 16години са много трудни и емоционални и после се осъзнават. Но това  е кошмар. Тя е едва само на 12години. Страх ме  е да си помисля какво ще стане. Приятелките й от класа са абсолютно неконтролируеми. Висят денонощно в Интернет и Фейсбук . Дрънкат й по месинджъра дори след 11ч. вечерта. Абе тези деца нямат ли родители??? Заплашвам я, че ще й взема телефона, ще спра Интернет, че ще  я преместим в друго училище... Но резултат да си вземе забележка не виждам. Ще съм благодарна да коментират и други родители в подобна ситуация. Извинявам се ако коментарът ми не е за тази тема, но с търсачка това ми излезе. Заета съм около бебето и нямам никакво време да се ровя в други теми и да чета коментари. Или ме насочете за друга тема...
п.с. Аз и сестра ми сме породени с 2 години разлика. Никога не е имало такива проблеми с нас. Бяхме послушни и добри деца. Даже като войници. Каквото ни се кажеше го изпълнявахме, никога не сме възпротивявали. Сигурно до 6-ти клас си играехме на кукли със сестра ми. Поотракахме се като тръгнахме да учим по гимназиите. Но моят пубертет мина  в четене на книги. Денонощно четене на книги. Това открих, че ме успокояваше и вдъхновяваше. Мъжът ми също е кротък човек. Имаме стабилно и сплотено семейство. И двамата полагаме грижи за родителите ни, няма агресия, няма пиянства, пушене, чалга около нас. Видяли сме се в чудо.

Детето е съвсем нормално, още повече че е отличничка.
Намерете път към нея, дръжте се приятелски. Не винаги. Но намирайте време за излезете само с нея поне веднъж седмично, да си говорите за приятни неща, да ви споделя за приятелки, за училище.
Бебето е страшен шок!
Ние сме 2 приятелки с първи дъщери. Синовете ни са родени, като момичетата са били на 6. И пак трудно отстъпват "трона на първо и единствено". А пък представям си на 12!
Също така - стига с този контрол. Нека прави каквото си знае. Много е трудно, ако сте контролирали всичко до сега. Аз съм отпускала полека и виждам как "прохожда' сама. Дзвери се, тряска вратата, излиза, но после пак се обажда да се отчете къде е, с кого е и на какво ще ходи днес.
Оня ден пак си разсъждавах. Не може всичко да се контролира. Колкото е по-силен контрола, толкова е по-голямо напрежението да се намери "дупка". И дупка винаги се намира, все пак тя е на училище, вие на работа. Работете за доверие, не за контрол!!!

Изобщо не разбрах какъв е проблемът
Няма проблеми с училище, първа в класа, хвалят я, има приятели, с които общува ( и да, така си общуват помежду си),  и насреща забележки и ограничения
Къде е проблемът, мислиш, че ще зареже ученето? Или не изпълнява някакви домакински задължения? Ако е за начина на общуване, просто подчертавате, че родителите са родители, а не приятелки и да се съобразява с това когато говори с вас. Но ако налагате някакви излишни ограничения за чатове и телефони, при условие, че тя го прави в свободното си време и не и пречи на другите задължения, нищо чудно да спре да ви обръща внимание.

И аз не разбрах какъв да е такъв проблема, освен че - пушенето, по-скоро липсата му е гаранция за добро, сплотено семейство и пр., хм.........

Има родители, които така възпитават - ще правиш това и това, защото ние сме го правили и така трябва и точка. Обаче идва пубертета и детето вижда, че има и друго и става аууу.
Моя принцип е - ако не наранява себе си и другите и успеха е добър, не я ръчкам въобще!
Време за нея означава и време за мен, а времето е най-ценния ресурс!

Извинете ме, но трябва ли да позволяваме и да не я ограничаваме в ситуациии като: в 2часа през нощта я заварваме, че си пише с приятелки по месинджъри и се прави на заспала и лъже, че не пише; пмоля я да измие чиниите след вечеря и тя ми отговаря: к'во толкоз те бъркат тез чинии, ще си ги измиеш утре; за две години два телефона счупи и ги направи на сол; с поредни лишения й купихме нов телефон, след 1 месец изгуби зарядното, което си носи в училище. Като й направихме забележка, защо го е носила в у-ще, отговорът: а бе ти за едно зарядно ли си? Не мога да приема модел на възпитание, като се позволява всичко... До този момент всичко в рамките на нормалното е било позволявано, дори бябите и дядовците ни ни обвиняват, че ето ние много сме й позволявали, всичко сме й задоволявали. От малка й е било позовлено лаптоп, таблети, телефони, интернет... знаете какво е старото поколение по отношение на технологиите. Сега се опитваме да налагаме ограничения и пред нас не преграда, а стена... Не й позволявам по време на учебния процес да излиза извън двора на училище, случайно научих, че излизала и познати я виждали пред близки дюнери. Отново сръдни, тропания с крак, тръшкания, че нищо не сме й позволявали. Не можела гладна да стои в  училище... а лавката им ще се пръсне от стока и винаги има джобни пари в себе си. Всички излизали искала и тя да излиза. Под всички, разбирайте 5-6 деца.

Ами не е бебе вече, приемете го и вие
И моите са чупили телефони, от там насетне ремонт или нов- със събрани парички, и да видиш как ценят
За излизането- вече е време да преоформите границите, да договорите нови, а не да забранявате
За чиниите- отговарят, да, но може и тя да е била изморена, ядосана...обсъдете задължения, които би трябвало да изпълнява редовно...моята щерка се гнуси от чиниите, нищо че имаме миялна. С радост подрежда прането и други неща, но чинии не пипва, дори измити  И т.н.

За чупенето на телефони е просто - чупи телефон, няма телефон. Тя сама се ограничава.
За спането вече е много важно. Моята дъщеря заспива сама към 11, но аз съм при тях в стаята.
За домакинската работа е сложно... И при нас е драма. Един ден крещя, един ден мълча - все тая.
За извън двора - при нас наистина всички излизат, така че не знам. Позволете й, ако не е страшно наистина.
Иначе моята има ограничение за нашето каре на квартала и ми се обажда, ако отива по-далеч.
Така че си имаме правила.
Моята вади чиниите. Понякога.

Аз доколкото виждам в тази ситуация проблемът се поражда от майката и нейната, ами наистина... мания за контрол.
Вкъщи домакинска работа е мое задължение, но го правя когато намеря време или когато е спешно, примерно нещо се разлее, счупи и трябва да се почисти. Но ако някой ми хаже "Сега измий тези чинии", при положение, че аз съм си планирала времето по друг начин, също ще се ядосам.
Такива задачи се поставят с предварително планиране и даване на някаква възможност за избор на човека кога да свърши работата. Ако не му се дава избор, той е в правото си да откаже.
Също и е много важно с какъв тон се изисква. Моята дъщеря на заповеден тон може да откликне единствено със зъбене. Ако искам да свърши нещо ще се наложи да я помоля и да подходя уважително, като към пълноценно човешко същество.

Като цяло ми се струва, че целият проблем е в начина, по който майката вижда и съответно се отнася към дъщерята. Детето просто отвръща със същото.

Каква е тази забрана да излиза от двора? Това значи, че не ѝ се дава право сама да си приеценява действията и да взима решения на момента, а трябва да се държи като програмиран робот. На 12 години трябва да има свободата поне да избере какво да яде в междучасието!
Още малко ще поискате да ви пита когато ѝ се ходи до тоалетна   

Счупените телефони да са на нейна отговорност. Щом са ѝ толкова важни и ценни и нонстоп си чати по тях, значи ще се научи да си ги пази. Оставяте нещата на естествените им последици и даже няма да се налага да правите каквото и да било. Обяснявате предварително, че пари за нов телефон просто няма, така че или да си пази този или да преглътне, че ще е без телефон.
Дайте ѝ малко възможност да прояви отговорност и да се научи да мисли предварително за последиците.
Но и имайте предвид, че децата не са като възрастните и е нормално да се случи да счупят нещо.

Ако искате да се отнася с уважение към вас, вие се отнасяйте с уважение към нея.

Ние също имаме проблем с лягането вечер, така че просто дистанционно ѝ спираме интернета на телефона. След определен час Интернет няма. Но много повече залагам на опяване защо е важно да си ляга рано, да се наспи и т.н. Знам, че това няма да покълне веднага, все пак чувството за отговорност се развива най-последно, но аз си опявам, защото за мен е важно да разбира причината и да може един ден сама да си налага контрол, отколкото просто аз да ѝ го наложа с аргумента "Защото така казвам".
Същото правя и за здравословното хранене и други навици. Не само опявам, ами ѝ давам да чете статии, на които съм попаднала. Все още е на възраст, в която приема всичко за чиста монета, особено ако идва от авторитетен източник и някак ѝ се запечатва в мисленето.

Но като цяло вашето дете нищо лошо не прави, направо ви завидях 

mamka-bamka, назад вече го написаха, но да повторя и аз някои неща като 26-годишна, на която никога и нищо не й е било забранявано в ученическите години, но пък с достатъчно акъл за да прецени кое и как трябва да се случва.
Щом троши телефоните - не й взимате друг. Купувате й един смарт часовник, по който да комуникирате с нея и до там. Като иска нов телефон нека си го заслужи - почва да слуша повече, не се репчи, събира пари от рожден ден, Коледа, Ден на детето и т.н. Да постои малко без джаджа и ще се научи!
Относно "Да не излиза извън двора на училището" - стига де! Вярно, че съм от по-малък, но областен град, и едно време не само съм излизала, а и съм се прибирала сама от училище. Детето не е идиотче, нищо няма да му стане ако излезе на няколко метра от двора, стига да има нужните познания за света - как да пресича, да не говори с непознати, да не прави конфликти и т.н.
За отговарянето - това е модерно, но не е притеснително.
За миенето на чиниите - като дете, което през ученическите си години не е карано да мие чиниите ще ти кажа, че всяко нещо, което е с етикет "Трябва" става отвратително и се търси начин да не се направи. Използвайте навиците й, дори и вредните, за да я научите че някои неща трябва да се правят ежедневно. Казваш й "Ако миеш чиниите вечер един месец ще получиш нов телефон без да се налага да чакаш празниците за да събереш пари" или "През уикенда ще може да стоиш до когато искаш". Дори и "Ако не миеш чиниите ще ти ограничавам достъпа до телефона" може да помогне, но е по-скоро като крайна мярка.
За стоенето до късно и чатенето - всички сме го правили. Аз на 14 години вече имах компютър и редовно стоях до късно на спрян телевизор, яркост на екрана почти до нула, без звук и ако чуех някои от нашите да шава спирах екрана и се мятах в леглото, правейки се че спя. Не ми е попречило на успеха Преди тези ми години пък, някъде около 8-9 годишна, си играех под завивките с камара малки играчки и фенерче. Да, не съм стояла до 2-3 сутринта, но съм стояла по 2-3 часа след часа за заспиване и пак не съм имала проблем.

Като цяло смятам, че се вманиачаваш. Смятам и че някои от чертите в характера на детето ти, които не харесваш, са в следствие от ревността от бебето. Аз съм единствено дете и пак съм правила доста от нещата. Ако пък имах брат или сестра вероятно нещата щяха да са доста по-сериозни в някои отношения.
А ти сама казваш, че нямаш особено време. Може би поведението на каката е вид повик да й обърнеш повече внимание?

Аз пък се подразних на въпроса- какви са тези родители??? Ами какви, същите като Вас. Вашето да не би да не пише в 2 през нощта? От другата страна, някой друг родител задава същият въпрос.

Писането по нощите е етап и отминава
Ма то няма телефон, няма писане  Та с един куршум- два заека.

При мен този етап така и не отмина - вече съм на 37г и още пиша по нощите  Защо съм зациклила така в този етап 

Ми млада по душа 

И аз се включвам, да се оплача от телефона и компютъра. На 12 е дъщеря ми, пълен отличник от 1-ви клас, до днес. НО. Има доста "но". От известно време насам, както казват хората, е друго дете. Отговаря ми, зъби се, прави каквото си иска, мързи я да гледа. В общи линии, в къщи не прави АБСОЛЮТНО нищо. Брат и, който е на 7 върши повече неща от нея. Искам от нея единствено да вдига масата вечер. Не да мие, да вдигне масата само. Е, и за тези три движения е страшна драма. Всяка вечер. Не е лишена от абсолютно нищо, което е поискала. Не е удряна никога, не е наказвана. То нямаше и за какво, де. Но от месец-два е коренно променена. Просто е друго дете. Амбициозна е много, иска да кандидатства в много сериозни училища, а не се подготвя. Мързи я адски много и много се притеснявам, че ще бъде крайно разочарована накрая. Седи до 2 през нощта, става в 11 (ние всички излизаме рано) и то в повечето случаи аз и звъня, тя ме лъже, че пише домашни, но усещам по гласа, че спи.
Да, не пуши и не се дрогира, но считам, че е редно човек да си познава детето и да има изисквания към него спрямо това, което е, а не да чука на дърво и да си казва, че все пак не пуши и не се дрогира. И не, нямам никаква мания за контрол, излиза с приятелки всеки ден след училище, прибира се в 8.