Дъщерите тийнейджърки

По въпроса за морето съм на мнението на Кафе с мед.

Уважаема госпожо, никой не би писал откровено нападателни постове спрямо вашето отношение към дъщеря ви, ако вие не ги бяхте провокирали.
Сама представихте себе си, като излязла от Гестапо.
Сега биете отбой и се опитвате да покажете добрите страни на отношението към дъщеря ви, няма лошо. Само че, не ние сме хората, на които да доказвате че сте добра и загрижена майка.
Всички деца се променят през пубертета, това е повече от нормално. Не сравнявайте вас като тийнейджър с дъщеря си. Вие сте отделни личности, различни характери и расли през различно време.
Спрете да се оправдавате с това, че бебето ви ангажира цялото внимание. Отделете необходимото време и на порасналото си дете, то ще го оцени и ще бъде по-открито с вас.

Никой не пише с идеята да го заклеймят. Няма нужда от оправдания и ирония, че не сте тиранин.
Дадоха ви се съвети да промените ъгъла, от който гледате на детето. Нормално е то да се променя и да не е вече същото малко момиче, което е било до скоро. Трябва да настроите мисленето си на скоростта, с която се променя и да осъзнавате кое е нормално, а не да очаквате от детето да продължва да си е малко.

Никой не казва да се гласува безконтролно доверие на 12-годишно дете. Коментарите, от които за съжаление видяхте само заклеймяване, ви казват да не действате с авторитарни и унижаващи методи, защото много скоро единственият ви достъп до информацията какво става с детето, ще е това, което то реши да сподели. И е по-добре то да иска да споделя. И за вас и за него ще е по-добре. Не унищожавайте този мост. Бъдете гъвкава, променете си очакванията и нагласите в синхрон с детето.
Моите родители не искаха от мен да споделям, а да си признавам. Все става дума за информиране какво се е случило, но разликата в начин, по който е зададен въпросът, е ключова.
Аз разбира се всичко отричах, те намираха тайните ми дневници и ми държаха сметка за неща, които съм описала, че мисля и чувствам. Това е толкова гадно и толкова счупващо отношенията и доверието, че не можете да си представите. Не го правете, освен, че ще съжалявате, ще нарните и детето си.

Кажете му да си смени паролата. То има нужда от комфорта на личното пространство, в което да израсне и да се превърне във възрастен човек. Не му го отнемайте.

Никой не ви съветва да търпите грубия език. Но детето си има среда, в която трябва да се впише и тази среда си има специфичен език. Колкото и да не ви харесва, с приятелките си ще говори така, както те говорят. Може да се разберете вкъщи да не ви говори така. Това е лесно и децата бързо го усвояват.

  Стига да не кара гаджето, това ми е ужаса на мен, за съжаление от личен опит.

А, още не е шофьор,слава богу.Смятат да ходят с влак.Но още не съм дала съгласие.

 savina123 и за мен варианта с гадже е по-безопасен отколкото лагер, особено ако гаджето е сериозно. Ако има и още една двойка би ми пило по-спокойно.

Да, аз мисля същото.
До миналата година не съм допускала, че ще разсъждавам така сега, но тия лагери са някакъв ужас просто.

Какво им е на лагерите? Не се заяждам, моята щерка е още сравнително малка, питам да знам какво евентуално ме чака.

Прибиране в 5 сутринта, мним контрол от страна на учителите (дори осигуряват им достъп до заведения, в които се изисква лична карта), погром в стаите... Да продължавам ли .

 
да, моля, продължи. Това, за което говориш организиран от училище лагер ли е било или спортен, или навсякъде е едно и също?
Дъщеря ми ходи на спортен лагер миналото лято, но бяха само петокласници и нямало такива работи.

 Училищен лагер на голямата - анархия. Лягат след 2-3 часа, до това време никой не знае къде са. Ставане около обяд, в добрия случай, или късния следобед. На плаж между 15 и 17 часа, ако въобще стигнат до там. През повечето време се дотътрят до басейна. какво яли и какво пили не е много ясно.
 Спортен лагер на малката (12 години)- ставане под час,  закуска, тренировка, плаж. Обяд, почивка, тренировка, плаж. Вечеря, някаква разходка, участие в аниматорската програма (танцува) и по леглата. Няма мърдане. По всяко едно време се знае всяко дете къде е.

Спортните лагери са друга бира, за тях само добри неща съм чула. Голямата ходи миналата година на организиран училищен (не от нейното, защото те не правят) и няма такава анархия.

Спортен или не, всичко зависи от преподавателите и от самият лагер (ръководител, охрана, персонал).
Работила съм 3 години в международен детски лагер, имам наблюдения и над други около нас. Зле е положението ако учителите го позволят.

Да добавя още малко   Никакъв контакт с учителите през целия престой, на няколко пъти линейки заради препили... Явно обаче някои родители са се оплакали и тази  година няма да се организира. Ура! Сами да си отидат, ще е много по=безопасно.  Не е едно и също. Първата година в гимназията бяха на лагер със строг режим и учене, следващата... изненада.

Дъщеря ми беше миналата година на лагер в Албена /не знам дали се води м/ународен - с русначета/, сама с нейна приятелка и не е имало такива неща - лоша дисциплина и т.н. Бяха на 17г и едни от най-големите в лагера. Много са се забавлявали, всеки ден е имало анимации и програми вечерта. Беше адски доволна, даже искаше това лято да ходи там да работи като аниматор, но вече се отказа. Има други планове. Пращала съм я по зелени училища от училище и лагери от джаз балета, който посещаваше, всяка година до 7-8 клас. После не пожела да ходи на такива мероприятия в новото училище....та до миналата година. Не е имало от какво да се притеснявам! 

На морето аз съм засичала няколко руски лагера и бях изумена от дисциплината и от невероятния респект, който децата имаха към учителките си. Даже една от учителките беше 22-годишна, а учениците бяха гимназисти и я слушаха и изпълняваха, въпреки че момчетата изглеждаха по-големи от нея. Тя винаги говореше тихо, изобщо не е крещяла по тях и те въпреки това я слушаха.
Но лагерът беше спортен и имаха тренировки на игрище. Вечер ходеха само на организираните за тях дискотеки и се връщаха всички под строй, никакви пиянски изпълнения и крещене по коридори по след полунощ.
Още тогава си помислих, че няма да доживея да видя такова нещо в български лагер. Аз съм ходила като ученичка и си спомням пушене, бягане от станцията нощно време, за да се иде на дискотека и т.н. и това от петокласници през 90-те.