Преди малко пуснах коментар в друга група, но ще го копирам и тук, защото по-късно видях темата и мисля, че е по-подходящо тук да си попиша с вас мами. Предварително се извинявам, ако някой вече го е прочел в другата група "Моля ви, помогнете! Как да постигна мир със сина ми...". Както писах вече имам и бебенце и нямам никакво свободно време покрай нея и ангажиментите да домакинствам. А и бебето е на един етап само да мрънка, никнат й зъбки, напира да ходи и да я водя... така че, единственото ми свободно време е докато спинка на обяд 2 часа.
Още веднъж благодаря ви за вниманието и ще се радвам при възможност да си попиша с вас по наболялата тема.
COPY:
Здравейте! Нова съм в темата, но изчетох повечето коментари с интерес. Имам дъщеря на 12г. и бебенце на 9м. Тази година каката ни стана много проблемна. Изобщо от една година не мога да я позная. Единственото хубаво нещо, до този момент е, че е отличничката на класа и винаги е била Дори до 3-ти клас ходеше с мен навсякъде и ме държеше за ръка. По едно време се притеснявах, че не може да създаде приятелства. Що за притеснения съм имала... Всяко нейно желание сме изпълнявали... нали си ни беше едничко детенце, гледали сме си го като писано яйце. Постепенно се отрака, отдавам го на приятелките от класа. Да! Разреших й да има смарттелефон, разреших й да има ФБ профил и мисля, че от там тръгнаха проблемите. Започна се едно пристрастяване денонощно да виси на телефона или в Интернет. Вероятно много мами са с подобни проблеми или това не са проблеми, но аз не мога да приема подобно ежедневие. С училището няма проблем, първа е в класа. Постоянно я избират да участва в проекти и изяви. На родителските се хвалят от нея... но в къщи е с отвратително поведение. Не позволява никакви забележки да й се отправят. Постоянно е пред телефона си, или говори, или пише в някакви чатове. Промени се и езика й на общуване, с някакви епитети... ЧОВЕК... АРЕ БЕГАЙ... Само на 12 години е! Всичките й съученички се държат така и средата много й повлия... лошо. Опитваме се да сме толерантни, опитваме се да разговаряме с нея, но тя след всяка забележка започва лудо реване, развиква се че не я обичаме и до там остават нещата. Понякога се осъзнава и се извинява и обещава, че ще се промени... но всичко са само някакви часове на прозрение и после пак същата песен. Не искам да губя контрол над ситуацията. Знам, че ние сме родители и ние ще трябва да се справим, заедно да преминем през пубертета... но на моменти, мисля че не мога да й надвия и да си наложа моето мнение или да й забраня нещо и тя да го изпълни. Обвинява ме, че сме с мания за контрол над живота й... Изобщо понякога такива ги говори, че изпадам в потрес от къде може да съчини такива мисли. Всички казват, така е с момичетата в пубертета. До към 16години са много трудни и емоционални и после се осъзнават. Но това е кошмар. Тя е едва само на 12години. Страх ме е да си помисля какво ще стане. Приятелките й от класа са абсолютно неконтролируеми. Висят денонощно в Интернет и Фейсбук . Дрънкат й по месинджъра дори след 11ч. вечерта. Абе тези деца нямат ли родители??? Заплашвам я, че ще й взема телефона, ще спра Интернет, че ще я преместим в друго училище... Но резултат да си вземе забележка не виждам. Ще съм благодарна да коментират и други родители в подобна ситуация. Извинявам се ако коментарът ми не е за тази тема, но с търсачка това ми излезе. Заета съм около бебето и нямам никакво време да се ровя в други теми и да чета коментари. Или ме насочете за друга тема...
п.с. Аз и сестра ми сме породени с 2 години разлика. Никога не е имало такива проблеми с нас. Бяхме послушни и добри деца. Даже като войници. Каквото ни се кажеше го изпълнявахме, никога не сме възпротивявали. Сигурно до 6-ти клас си играехме на кукли със сестра ми. Поотракахме се като тръгнахме да учим по гимназиите. Но моят пубертет мина в четене на книги. Денонощно четене на книги. Това открих, че ме успокояваше и вдъхновяваше. Мъжът ми също е кротък човек. Имаме стабилно и сплотено семейство. И двамата полагаме грижи за родителите ни, няма агресия, няма пиянства, пушене, чалга около нас. Видяли сме се в чудо.