Спомени и впечатления за социализма в България

  • 552 823
  • 11 975
# 3 285
От въпросните именници аз съм пряко "потърпевша". Родителите ми са искали да се казвам Габриела, обаче в именника го нямало това име и са казали на майка ми да мисли друго име.
А баща ми по това време е бил войник, не са го пуснали в отпуска, видял ме е за първи път на 3 месеца.

Моя съгражданка, по-голяма от мен, са успяли да я кръстят Габриела. И не защото, именника е "разрешил", а защото майка й казала, че това дете го е чакала години наред /дълго време не е можела да забременее/ и няма да го кръсти по никакъв друг начин. Имало е големи дебати, но в крайна сметка са разрешили.
+1
Майка ми е искала да ме кръсти Николета, но името го е нямало.
Кръстила ме е с друго име , което го е имало.
Обаче , всички роднини ми викат "Ети" , галено от Николета, а то няма никаква връзка с името ми.
Виж целия пост
# 3 286
Аз имам позната, която се казва Доника, на около 35 е.
Виж целия пост
# 3 287
И аз имах съученичка Доника, на 35 или 36 е - бяхме набор 80/81. Дали пък пак не опираме до чиновническа преценка?
Виж целия пост
# 3 288
Някои спомени са откровени измислици doh

Имах две съученички с името Габриела, а пък Доника Венкова се казваше една певица по соца... а братовчедка ми (от едно пернишко село) се казва Николета от край време...

Това, както Пешо Стоянов е слушал Бийтълс по някаква причина в мазето, пък на нас ни го пускаха на празника на гимназията Joy

Или че милиционери дебнели около църквата на Великден - ние цялото семейство ходехме, не помня някой да е пострадал hahaha а майка ми и баба ми си ходеха всяка неделя, и всички на другия ден носехме яйца да се чукаме.
Пък вчера например се беше угърмяло от полиция по всички църкви, кой знае кой какво ще си спомня след години...
Виж целия пост
# 3 289
Луси, прабаба ми и баба ми са имали проблеми с ходенето на църква. На прабаба ми не са й разрешавали да иде на гости на сестра си в Гърция. Та явно не всички са ходели свободно на църква.

Преди време приятелка разказваше, че навремето на техни познати не са разрешили да кръстят дъщеря си Габриела, ами трябвало да е Гавриела.

Пешо Стоянов е завършил 2-3 години преди майка ми гимназия в Пловдив, която по тяхно време е била много на ниво. От това, което майка е разказвала за трите й години там, малко ми е съмнително да пускат Бийтълс на забава.
Виж целия пост
# 3 290
В коя държава сте живяли? Аз познавах една Габриела ,  Алиса , Клементина набори между 71 и 74 и един Валентин, който беше по-голям. Познавах една Жанет и една Пелагия родени петдесет и някоя . 
Виж целия пост
# 3 291
Не знам newsm78 явно е имало голЕма разлика между София и Пловдив... hahaha
Завършила съм френската гимназия в София, по времето когато Пешо Стоянов е завършвал и ти казвам за моите спомени, а не за познатите на една приятелка...
Виж целия пост
# 3 292
 Mr. Green Бившата варненска ll-а гимназия, сега музей, през голямото се превръщаше в нещо като дискотека, light. Целият двор-парк се озвучаваше с най-модерното в момента английско и италианско.
И разбира се, че по училищните вечеринки  Joy се слушаше и се изпълняваше английско.
Вече при професия музикант нещата стояха по друг начин. С глоби.  Confused

И аз имах съученици с имена от рода на Жанина. По този въпрос, ако не греша, позволяваха “своеволия“ ако в семейството вече имаше по-различни имена, носени от баби/дядовци.
Виж целия пост
# 3 293
А директорът на гимназията, която са завършили майка ми и Пешо Стоянов, ги е карал в голямото междучасие да правят крос в Градската градина.
Виж целия пост
# 3 294
А директорът на гимназията, която са завършили майка ми и Пешо Стоянов, ги е карал в голямото междучасие да правят крос в Градската градина.
Защо?
Виж целия пост
# 3 295
И да ми е казвала защо, не помня, но е било традиция.
Виж целия пост
# 3 296
А директорът на гимназията, която са завършили майка ми и Пешо Стоянов, ги е карал в голямото междучасие да правят крос в Градската градина.

Лиляна Димитрова. Peace Сега Патриарх Евтимий. Беше образцова гимназия.
И аз го хванах за малко този директор. Пенчев, Бог да го прости.
Да, на голямото междучасие всички, начело с него, бягахме по маршрут в градската градина. С жълт потник бягаше той, без значение от сезона. Wink И в снега пак ни водеше да бягаме.
Беше голям спортист и много държеше учениците да спортуват.

За имената - по мои наблюдения е било на местна почва изискването и именниците.
На татко в селото все хубави и модерни имена имат моите връстници, докато в Пловдив бяха по-консервативни.
Виж целия пост
# 3 297
Сестрата на баба ми са искали да я кръстят Виолета, но не можело, та е кръстена с другото име на цветето. Но пра-баба и пра-дядо през целия си живот й викаха Вили.
Обаче на баща ми името беше супер странно за България. Не знам как са позволили. Crazy
Виж целия пост
# 3 298
Дева, да - била е наистина много добра гимназия по времето на майка ми. Малко офф, но като че ли сега прогимназията им е доста по-силна, отколкото гимназиалния курс.
Виж целия пост
# 3 299
Майка ми е искала да ме кръсти Ирена, но не е можело. Впоследствие, естествено имах съученичка Ирена, и други наборки познавам с това име.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия