Спомени и впечатления за социализма в България

  • 554 363
  • 11 975
# 495

Проверявали са ме на входа на училището, заедно с всички останали, сутрин преди да влезем в училището, дали са ни чисти ръцете, подрязани ноктите, в джобовете да нямаме семки и подобни.
В един момент учех в спортно и сутрин на входа ни проверяваха връхната дреха за наличието на емблемата на училището/клуба. Без емблемата не можеш да влезеш в училището и можеш да пропуснеш деня. Пак там за най-голямо прегрешение беше пропушването. Носеше се слух за някой хванат, но беше като голямо събитие и изключение.


О, това ми напомня на дежурните ученици по входовете на училищата, проверяващи за пионерски връзки... И прозорците на класние стаи - ей, при нужда една връзка можеше цял клас да оправи!
Виж целия пост
# 496

Проверявали са ме на входа на училището, заедно с всички останали, сутрин преди да влезем в училището, дали са ни чисти ръцете, подрязани ноктите, в джобовете да нямаме семки и подобни.
Ооо, бях забравила култовите проверки за чистота на ноктите. В 1 или 2 клас молядругарката така се престара, че ни накара да събуем чорапите, за да провери дали сме си изрязали ноктите на краката. Помня как се смяхме на един Жорко, който беше обут с бял чорапогащник под панталона. Това беше 78-79г.
Виж целия пост
# 497
Ооо, бях забравила култовите проверки за чистота на ноктите. В 1 или 2 клас молядругарката така се престара, че ни накара да събуем чорапите, за да провери дали сме си изрязали ноктите на краката. Помня как се смяхме на един Жорко, който беше обут с бял чорапогащник под панталона. Това беше 78-79г.
При нас освен ноктите и корема ни караха и да събуваме единия крак, обикновено този, който е от външната страна на чина. Е, да де, ама един съученик се преместил и кракът не измит. Човекът измил само единия за проверката и после дълго време го бъзикахме. Joy
Виж целия пост
# 498
Все още във Варна има асансьор, който се движи с монети -1ст. Стар блок с много стар асансьор. Само че сега 1ст е нищо, докато преди си беше 1 лукче или възможност да се обадиш на "приказки по телефона" Simple Smile.  Само не си спомням номера 178 ли беше ?
Виж целия пост
# 499
А има и нови приумици - или 10 ст,  или ключ за стартиране на асансьора.. Все някак трябва да се паща за поддръжката му 
Виж целия пост
# 500
Виж целия пост
# 501
Ами старите улични телефони. Наскоро видях един такъв запазен в една сграда. Имахме телефонни указатели, сега май такова нещо няма.
Виж целия пост
# 502

О, това ми напомня на дежурните ученици по входовете на училищата, проверяващи за пионерски връзки... И прозорците на класние стаи - ей, при нужда една връзка можеше цял клас да оправи!


При нас в гимназията летяха десетки бележници.
Грабваш един, показваш, влизаш, а после търсиш притежателят му.
Виж целия пост
# 503

О, това ми напомня на дежурните ученици по входовете на училищата, проверяващи за пионерски връзки... И прозорците на класние стаи - ей, при нужда една връзка можеше цял клас да оправи!


При нас в гимназията летяха десетки бележници.
Грабваш един, показваш, влизаш, а после търсиш притежателят му.

Tази практика я спрях след като се сдобих със забележка - закъснява за първия час ... естествено бележника беше подаден в услуга
Виж целия пост
# 504

И това го помня... ама от прогимназията... Забавно беше... И колективно... Сега не съм много убедена, че би се получило.
Виж целия пост
# 505
Донякъде разбирам хората, които си спомнят с лека носталгия за онова време. "Впечатленията" ми са базирани на спомени и разкази от баба ми; аз не съм била родена все още.: )

Баба ми по онова време е работела като лаборантка, а дядо ми - в целулозно-хартиената промишленост, в отдавна затворило врати предприятие в град Мизия. Баба ми е разказвала, че дори е имал предложение за повишение в работата си(да стане нещо като заместник шеф), но той отказал заради по-голямата отговорност, която е трябвало да носи, а и не било нужно, тъй като "парите им стигали". Спомням си, че до 5-ти клас включително не съм си купувала никакви тетрадки. А и имахме много красиви вкъщи - с дебели изрисувани корици, с дебели бели листи - може би за онова време са били "по-специални"..

Разглеждала съм техни снимки от периода на 70-те, когато майка ми и леля ми са били деца, и по-късно - през 80-те, когато майка ми е живяла самостоятелно и учила в Млекопреработвателния техникум(вече бивш) в гр.Плевен. Имали са хубаво детство тогава - безгрижие, почивки..

Искрено се забавлявах на коментарите от предходната страница, дори някои от тях успяха да ме разсмеят. Simple Smile Мисля, че единственият ми "спомен" от социализма е един голям стар телевизор, който се включваше от едно голямо копче, а от едната му страна - десетки други малки копчета. Simple Smile Спомням си, че  като дете обичах да си играя с него, натискайки ги, и баща ми ми се караше... Също така си спомням, че  докато съвсем не "изпуши", не купи друг. Simple Smile
Виж целия пост
# 506
Все още във Варна има асансьор, който се движи с монети -1ст.

За този в 11-етажния блок над ОББ на Червения площад ли говориш?
Виж целия пост
# 507
Може би, но и този на улица мисля че беше "Георги Бенковски" до подлеза срещу бившия магазин "Образцов дом" също.
Виж целия пост
# 508
баща ми отиваше и му удряше един юмрук отгоре и той се поправяше.

Снощи с приятели си говорихме точно за това как у нас имахме телевизор Електрон и като почне да се разваля картината, отиваш и прас-прас - два пъти отзад или отгоре и така се оправя. И другите казаха, че разбира се и в тях е било така.
Виж целия пост
# 509
И другите казаха, че разбира се и в тях е било така.

То няма и как другояче да е било. Работеха с удар(и) телевизорите соц производство.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия