Че това с телефоните си беше масовата картинка преди появата на мобилните телефони, които ги няма от кой знае колко дълго време.
Виж целия пост
Спомени и впечатления за социализма в България
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
# 646
28 март 2016, 23:48 ч.
Ей, как ми го припомнихте този парфюм... та взех, че си го поръчах.
Купувах го за майка за подарък като дете, от кореком никога не съм пазарувала лично - веднъж съм влизала, с баща ми, купихме касетофон, баба ни даде безценната валута, беше й подарък от брат й (в америка). Годината '79та или началото на '80, не съм сигурна, понеже не помня месеца. Ама не беше студено, значи 79та ще да е било.
ПП
Парфюми преди '85та не ще да съм купувала обаче, от където и да било.
Виж целия пост
Ей, как ми го припомнихте този парфюм... та взех, че си го поръчах.
Купувах го за майка за подарък като дете, от кореком никога не съм пазарувала лично - веднъж съм влизала, с баща ми, купихме касетофон, баба ни даде безценната валута, беше й подарък от брат й (в америка). Годината '79та или началото на '80, не съм сигурна, понеже не помня месеца. Ама не беше студено, значи 79та ще да е било.
ПП
Парфюми преди '85та не ще да съм купувала обаче, от където и да било.
# 647
28 март 2016, 23:55 ч.
Имаше хубави, но те бяха скъпи. Моят първи парфюм беше един мъничък Нина Ричи, тумбесто малко шишенце с бели пласмасови лебеди отгоре, после няколко поредни Мажи ноар, ужас, толкова тежък парфюм за младо момиче, как съм го харесвала тогава, не знам. Мамините ползвах тайно.
Еха, вярно, че се чакаше на опашка за телефон, на първото самостоятелно море с приятелки свършихме парите за нула време и се редяхме на опашка да се обадим, за да ни пратят запис, пък питаха за чия сметка е разговорът, можеше за сметка на мама и тати.
Виж целия пост
Еха, вярно, че се чакаше на опашка за телефон, на първото самостоятелно море с приятелки свършихме парите за нула време и се редяхме на опашка да се обадим, за да ни пратят запис, пък питаха за чия сметка е разговорът, можеше за сметка на мама и тати.
# 648
29 март 2016, 00:05 ч.
Той и сега е в такова шише Нина Ричи в различни вариации.
https://www.google.com.mt/search?q=nina+ricci+perfume&espv=2 … iwKHVgaAm4QsAQIGQ
Аз пък първият парфюм, който си купих (като ми писна да се пръскам тайно) беше Poison.
Лошо ми ставаше от миризмата му, до световъртеж направо, но пръсках и гордо разнасях аромат. 
Сега, това че не бил за младо момиче, за лятото, за през деня даже, не е от значение. Много бяхме загубени в това отношение. 
Виж целия пост
Моят първи парфюм беше един мъничък Нина Ричи, тумбесто малко шишенце с бели пласмасови лебеди отгоре, после няколко поредни Мажи ноар, ужас, толкова тежък парфюм за младо момиче, как съм го харесвала тогава, не знам. Мамините ползвах тайно.
Той и сега е в такова шише Нина Ричи в различни вариации.
https://www.google.com.mt/search?q=nina+ricci+perfume&espv=2 … iwKHVgaAm4QsAQIGQ
Аз пък първият парфюм, който си купих (като ми писна да се пръскам тайно) беше Poison.
Лошо ми ставаше от миризмата му, до световъртеж направо, но пръсках и гордо разнасях аромат. Сега, това че не бил за младо момиче, за лятото, за през деня даже, не е от значение. Много бяхме загубени в това отношение.
# 649
29 март 2016, 00:16 ч.
Venice е парфюмът, от който ми ставаше лошо, кафяво шише с пискюл. Горчеше ми направо. 
Помните ли химикалките на гишетата - с канапче, за да не ги откраднат
И приборите в стола бяха с перфорирана дръжка, и те ли с тази цел?
Виж целия пост
Помните ли химикалките на гишетата - с канапче, за да не ги откраднат
И приборите в стола бяха с перфорирана дръжка, и те ли с тази цел?
# 650
29 март 2016, 00:53 ч.
Той и сега е в такова шише Нина Ричи в различни вариации.
https://www.google.com.mt/search?q=nina+ricci+perfume&espv=2 … iwKHVgaAm4QsAQIGQ
Аз пък първият парфюм, който си купих (като ми писна да се пръскам тайно) беше Poison. Лошо ми ставаше от миризмата му, до световъртеж направо, но пръсках и гордо разнасях аромат. Сега, това че не бил за младо момиче, за лятото, за през деня даже, не е от значение. Много бяхме загубени в това отношение.
Моят първи също беше Нина Ричи. L'air du Temps. Баш си беше за момиче. А сега имам ябълката. Харесва ми.
Имах и дънки Каш-каш. А дрехите ми основно ги шиеше шивачка. Ние не сме се криели обаче. На всички в семейството ни шиеше леля Стоянка в шивашкото ателие, а после беше леля Юлка. Помня още някакви чехли, май бяха дървени, с ток, с кожа отгоре. Май всички имахме такива. Ще потърся картинка.
Виж целия пост
Моят първи парфюм беше един мъничък Нина Ричи, тумбесто малко шишенце с бели пласмасови лебеди отгоре, после няколко поредни Мажи ноар, ужас, толкова тежък парфюм за младо момиче, как съм го харесвала тогава, не знам. Мамините ползвах тайно.
Той и сега е в такова шише Нина Ричи в различни вариации.
https://www.google.com.mt/search?q=nina+ricci+perfume&espv=2 … iwKHVgaAm4QsAQIGQ
Аз пък първият парфюм, който си купих (като ми писна да се пръскам тайно) беше Poison.
Лошо ми ставаше от миризмата му, до световъртеж направо, но пръсках и гордо разнасях аромат. Сега, това че не бил за младо момиче, за лятото, за през деня даже, не е от значение. Много бяхме загубени в това отношение. Моят първи също беше Нина Ричи. L'air du Temps. Баш си беше за момиче.
А сега имам ябълката. Харесва ми. Имах и дънки Каш-каш. А дрехите ми основно ги шиеше шивачка. Ние не сме се криели обаче. На всички в семейството ни шиеше леля Стоянка в шивашкото ателие, а после беше леля Юлка. Помня още някакви чехли, май бяха дървени, с ток, с кожа отгоре. Май всички имахме такива. Ще потърся картинка.
# 652
29 март 2016, 08:01 ч.
Налъми.
"Когато цъфнат налъмите в банята" = "на кукуво лято"
Какво е кукувото лято, обаче, така и не разбрах...
Виж целия пост
Помня още някакви чехли, май бяха дървени, с ток, с кожа отгоре. Май всички имахме такива. Ще потърся картинка.
Налъми.
"Когато цъфнат налъмите в банята" = "на кукуво лято"
Какво е кукувото лято, обаче, така и не разбрах...
# 653
29 март 2016, 08:25 ч.
Налъми.
Ех ама, баба ми е ходила с налъми, тези нашите вече се казваха "сабо"
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
Виж целия пост
Помня още някакви чехли, май бяха дървени, с ток, с кожа отгоре. Май всички имахме такива. Ще потърся картинка.
Налъми.
Ех ама, баба ми е ходила с налъми, тези нашите вече се казваха "сабо"
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
# 654
29 март 2016, 08:36 ч.
Някой спомня ли си за гумените боти с токчета. Когато ни ги купиха за пръв път ходехме почти до лятото с тях. Краката се спарват, но пък не всички имаха.
Сега шушлековите якета не правят впечатление на никого, но някога само три деца имахме, другите с грубите балтони и с кърпи, вместо шапки.
Моят чичо и на приятелката ми вуйчо ѝ живееха в Бургас, та се сдобивахме по рано от другите с някои неща. Та така и с якетата. Ама какво носене падна, с една емблема на ръкава, пак тъмно синичко, но освен нас двете само едно дете още имаше.
Не знам да е било забранено, но не се виждам на снимки с панталон. студ, мраз с поли.
По късно като се омъжих и взех да нося панталон, свекърва ми ми направи забележка, че било срамота от свекъра и да си обличам пола. Може би така са приемали или по скоро не приемали новото.
Виж целия пост
Сега шушлековите якета не правят впечатление на никого, но някога само три деца имахме, другите с грубите балтони и с кърпи, вместо шапки.
Моят чичо и на приятелката ми вуйчо ѝ живееха в Бургас, та се сдобивахме по рано от другите с някои неща. Та така и с якетата. Ама какво носене падна, с една емблема на ръкава, пак тъмно синичко, но освен нас двете само едно дете още имаше.
Не знам да е било забранено, но не се виждам на снимки с панталон. студ, мраз с поли.
По късно като се омъжих и взех да нося панталон, свекърва ми ми направи забележка, че било срамота от свекъра и да си обличам пола. Може би така са приемали или по скоро не приемали новото.
# 655
29 март 2016, 09:00 ч.
Аааа парфюмите бяха дефицит, но баща ми някак успяваше да ни подарява по веднъж в годината. Моя първи беше "Трезор" 
. После и аз се пръсках като луда с Пойзън. Сега не мога и да го помириша.
Помня и зелената ябълка. Пръсках си едно пухкаво лъвче с нея и спях с него. Не си спомням да е имало квоти, когато аз кандидатствах в гимназия, имаше места за момичета и момчета. (89).
Майка ми е 36 набор, значи е кандидатствала за ВУЗ 55-56 г. Искали са и бележка от ОФ или партийна организация и не са и разрешили да учи нищо, което има титла - архитект, доктор, инженер. Тя е искала архитектура, а и рисуваше прекрасно. Накрая е кандидатствала химия.
На баща ми изобщо не са му разрешили да учи, макар че е завършил лицей в Швейцария. Чичо ми е минал между редовете и е завършил икономика във Варна.
Виж целия пост
. После и аз се пръсках като луда с Пойзън. Сега не мога и да го помириша. Помня и зелената ябълка. Пръсках си едно пухкаво лъвче с нея и спях с него
. Не си спомням да е имало квоти, когато аз кандидатствах в гимназия, имаше места за момичета и момчета. (89). Майка ми е 36 набор, значи е кандидатствала за ВУЗ 55-56 г. Искали са и бележка от ОФ или партийна организация и не са и разрешили да учи нищо, което има титла - архитект, доктор, инженер. Тя е искала архитектура, а и рисуваше прекрасно. Накрая е кандидатствала химия.
На баща ми изобщо не са му разрешили да учи, макар че е завършил лицей в Швейцария. Чичо ми е минал между редовете и е завършил икономика във Варна.
# 656
29 март 2016, 09:22 ч.
Сещам се, че баща ми, който носеше обувки номер 45-46, много трудно си ги намираше.
Влизаше в магазина и в който чифт успее да си пъхне краката, него вземаше.
Спомянм си и как ми показваше на Дружба плажовете където ходят само партийците.
Виж целия пост
Влизаше в магазина и в който чифт успее да си пъхне краката, него вземаше.
Спомянм си и как ми показваше на Дружба плажовете където ходят само партийците.
# 657
29 март 2016, 09:25 ч.
Освен Зелена ябълка имаше и един дезодорант Люляк, спомням си опаковката-светло лилава с цвете. Обожавах и сапун Липа-беше голям около 150 гр., винаги имах един между дрехите.
На бала на сестра ми през 90г. , майка ми беше купила отнякъде дезодорант Клин Дойл черен- влюбих се в миризмата......
П.С. Освен еспадрилите, имаше и едни обувки ,казвахме им цвички, защото отгоре приличаха на въпросните, имаше ги в бяло, розово, червено, купувяха се с "връзки". Следващите ми обувки бяха кларковете, съвпаднаха точно с ню уейв вълната по която се насех, буквално ги спуках от носене.
Виж целия пост
На бала на сестра ми през 90г. , майка ми беше купила отнякъде дезодорант Клин Дойл черен- влюбих се в миризмата......
П.С. Освен еспадрилите, имаше и едни обувки ,казвахме им цвички, защото отгоре приличаха на въпросните, имаше ги в бяло, розово, червено, купувяха се с "връзки". Следващите ми обувки бяха кларковете, съвпаднаха точно с ню уейв вълната по която се насех, буквално ги спуках от носене.
# 658
29 март 2016, 09:44 ч.
Когато бях малка с налъми се ходеше в обществената баня.
А първите еспадрили ММ ми купи от Кореком - розови, нежни, красиви.
После що еспадрил съм скъсала... Много са удобни
Виж целия пост
Ех ама, баба ми е ходила с налъми, тези нашите вече се казваха "сабо"
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
А първите еспадрили ММ ми купи от Кореком - розови, нежни, красиви.
После що еспадрил съм скъсала... Много са удобни
# 659
29 март 2016, 10:27 ч.
Когато бях малка с налъми се ходеше в обществената баня.
А първите еспадрили ММ ми купи от Кореком - розови, нежни, красиви.
После що еспадрил съм скъсала... Много са удобни
Вярно, че бяха май Сабо. Всъщност, подметката беше пластмасова май. Не дървена.
Виж целия пост
Ех ама, баба ми е ходила с налъми, тези нашите вече се казваха "сабо"
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
А първите еспадрили ММ ми купи от Кореком - розови, нежни, красиви.
После що еспадрил съм скъсала... Много са удобни
Вярно, че бяха май Сабо. Всъщност, подметката беше пластмасова май. Не дървена.
Препоръчани теми