"право куме в очи" след като знаехме със сигурност 2 дни след теста и вечерта след прегледа - по телефона
Виж целия пост
Как и кога казахте на родителите си?
- Публикувана: 11 апр. 2006, 12:07 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2006, 17:22 ч.
# 16
11 апр. 2006, 13:58 ч.
Право куме- в очи 
Ние бяхме от 2,5 години заедно .Съобщих й новината така : " Мамо, ние ще се женим и чакаме бебе! " А тя първо щеше да припадне,после се съвзе и се зарадва
Виж целия пост
Ние бяхме от 2,5 години заедно .Съобщих й новината така : " Мамо, ние ще се женим и чакаме бебе! " А тя първо щеше да припадне,после се съвзе и се зарадва
# 17
11 апр. 2006, 14:09 ч.
На майка ми казах по телефона, че трябва да я видя да говорим нещо и тя се сетила веднага за какво става въпрос, а на баща ми на семейна вечеря и много се чудех как, но накрая просто го изтърсих Ще ставаш дядо, а той горкия докато зацепи 
Виж целия пост
# 18
11 апр. 2006, 14:38 ч.
На моите родители им го казах направо,че ще стават баба и дядо,а на свекър ми го съобщи мъжът ми и после той се обади по телефона да ми честити.
Виж целия пост
# 19
11 апр. 2006, 14:42 ч.
Нищо и никого не съм подготвяла. Решихме с мъжа ми да имаме дете и започнахме с опитите. На втория месец бях успешно забременена и като разбрах, веднага казах на баба ми, понеже тя първа дойде в къщи, след като аз вече знаех.(Не броя това, че мъжа ми вече е знаел..много ясно) След това казах и на майка ми, че ще става баба. В анчалото тя не реагира много както ми се щеше, ама после като смели инфото, вече беше друго. Мъжа ми сам каза на техните, като си ходи веднъж до тях, така че аз не знам те как са реагирали и какво са казали
А кое те притеснява?Че няма да реагират добре ли? А защо това има чак такова голямо значение за теб?
Бременей си на воля, дори и сега нещо да не реагират както очакваш, после нещата положително ще се променят към по-добро. Сигурна съм.
Виж целия пост
Нищо и никого не съм подготвяла. Решихме с мъжа ми да имаме дете и започнахме с опитите. На втория месец бях успешно забременена и като разбрах, веднага казах на баба ми, понеже тя първа дойде в къщи, след като аз вече знаех.(Не броя това, че мъжа ми вече е знаел..много ясно) След това казах и на майка ми, че ще става баба. В анчалото тя не реагира много както ми се щеше, ама после като смели инфото, вече беше друго. Мъжа ми сам каза на техните, като си ходи веднъж до тях, така че аз не знам те как са реагирали и какво са казали
А кое те притеснява?Че няма да реагират добре ли? А защо това има чак такова голямо значение за теб?
Бременей си на воля, дори и сега нещо да не реагират както очакваш, после нещата положително ще се променят към по-добро. Сигурна съм.
# 20
11 апр. 2006, 14:49 ч.
Първия път им казахме веднага след първия преглед. Малко по-късно казахме и да приятелите.
За сегашната ми бременност казахме веднага след като бяхме сигурни че теста е положителен. Нямахме никакво търпение.
И двата пъти беше казано направо - ще ставате баба и дядо...или.... Бобо ще става батко.
Новината за една браманност е хубава, носи много радост и надежди на всички. Не мисля че има какво да се усуква или да се крие.
Виж целия пост
За сегашната ми бременност казахме веднага след като бяхме сигурни че теста е положителен. Нямахме никакво търпение.
И двата пъти беше казано направо - ще ставате баба и дядо...или.... Бобо ще става батко.
Новината за една браманност е хубава, носи много радост и надежди на всички. Не мисля че има какво да се усуква или да се крие.
# 21
11 апр. 2006, 15:12 ч.
На майка ми казах една седмица след като разбрах, че съм бременна 
. На свекитата мъжът ми им каза, но беше минал вече месец.
Виж целия пост
. На свекитата мъжът ми им каза, но беше минал вече месец.
# 22
11 апр. 2006, 15:17 ч.
На майка ми казах по телефона в деня след прегледа (в 6.седмица) много се зарадва, но и ние бяхме женени от 4 години и в последно време по-скоро трябваше вече да се оправдаваме пред познатите, защо НЕ съм бременна 
, така че очакваше се така да се каже.
На свекитата казахме месец по-късно, пак без много официалности. Даже свекървата ни се "скара", че не сме изплюли камъчето предната вечер докато седяхме на масата, че да гръмнат едно шампанско, както подобава
(щото рано сутринта на закуска на никой не му беше до пиене, пък макар и по такъв хубав повод )
Виж целия пост
, така че очакваше се така да се каже.На свекитата казахме месец по-късно, пак без много официалности. Даже свекървата ни се "скара", че не сме изплюли камъчето предната вечер докато седяхме на масата, че да гръмнат едно шампанско, както подобава
(щото рано сутринта на закуска на никой не му беше до пиене, пък макар и по такъв хубав повод )
# 23
11 апр. 2006, 15:24 ч.
И аз съм малко суеверна затова още същия ден следкато направих 3 месеца аз у нас той у тях и "право куме в очи" . Е вярно че първоначалния шок и за двете страни беше голям но бързо премина в радост че ще стават баби и дядовци.
Виж целия пост
# 24
11 апр. 2006, 15:47 ч.
Първият път /няколко дни след като разбрахме/ - майка ми каза - ааа знаех си ааааз 
Имала предчуствие някакво... Много се зарадваха и целувки, прегръдки....
След две години решихме да се женим и им го съобщихме на официална вечеря у нас с бонбони и т.н., на което първоначално не повярваха.
След година пак вечеря, пак бонбони...и казваме - е, миналия път черпихме, че ще се женим, а сега....
......пак ще имаме бебееее 
И смях, смях...
Мама се изпопритесни, зачерви....., а тате въобще не разбра в суматохата, чак по-късно се зарадваха.
Виж целия пост
Имала предчуствие някакво... Много се зарадваха и целувки, прегръдки....
След две години решихме да се женим и им го съобщихме на официална вечеря у нас с бонбони и т.н., на което първоначално не повярваха.
След година пак вечеря, пак бонбони...и казваме - е, миналия път черпихме, че ще се женим, а сега....
......пак ще имаме бебееее И смях, смях...Мама се изпопритесни, зачерви....., а тате въобще не разбра в суматохата, чак по-късно се зарадваха.
# 25
11 апр. 2006, 16:29 ч.
Момичета, благодаря ви за отговорите!
Просто в един момент се замислих как тази неделя на Цветница ни предстои масово семейно събиране "по моя линия", а до тогава аз вероятно ще знам има ли бебе или не и се чудя дали няма да има изпоприпадали майки и лели от новината.
Очаквам и негативни реакции, защото си знам стоката, но се надявам радостта да надделее! Абе вие стискайте палци за бебо, пък баба му няма къде да ходи
Виж целия пост
Просто в един момент се замислих как тази неделя на Цветница ни предстои масово семейно събиране "по моя линия", а до тогава аз вероятно ще знам има ли бебе или не и се чудя дали няма да има изпоприпадали майки и лели от новината.
Очаквам и негативни реакции, защото си знам стоката, но се надявам радостта да надделее! Абе вие стискайте палци за бебо, пък баба му няма къде да ходи
# 26
11 апр. 2006, 17:05 ч.
Аз казах веднага при появата на двете чертички 
.Майка ми много се зарадва, а баща ми даваше зор след прегледа да казвам.Ама доста хора разбраха още след +тест, а след прегледа още повече хора светнах по въпроса 
.Ама когато толкова много го искаш ти е още по трудно да си мълчиш 
.
Виж целия пост
.Майка ми много се зарадва, а баща ми даваше зор след прегледа да казвам.Ама доста хора разбраха още след +тест, а след прегледа още повече хора светнах по въпроса .Ама когато толкова много го искаш ти е още по трудно да си мълчиш .
# 27
11 апр. 2006, 17:35 ч.
Ми когато ми закъсня с пет дена си направих тест и
.Веднага се обадих по телефона на всички роднини,приятели,познати и не толкова познати за да се похваля Родителите ми се зарадваха много,те знаеха че се опитваме да имаме бебе.На родителите на мъжо казахме когато бях в четвърти месец и те се обидиха ,ама дреме ми на.... така де,на оная работа
Виж целия пост
Ми когато ми закъсня с пет дена си направих тест и
.Веднага се обадих по телефона на всички роднини,приятели,познати и не толкова познати за да се похваля Родителите ми се зарадваха много,те знаеха че се опитваме да имаме бебе.На родителите на мъжо казахме когато бях в четвърти месец и те се обидиха ,ама дреме ми на.... така де,на оная работа 
# 28
11 апр. 2006, 20:49 ч.
Право куме в очите,но пък те го очакваха,защото бяхме женени вече от годин и 2-3 месеца и ги усещах как всеки път,когато им отидехме на гости ме гледаха с надежда.Естествено,че много се зарадваха.Свекървата научи по телефона,много ми е далеч и сравнително рядко ходим там,така че нямаше как да чакаме.Но и те много се зарадваха,каква по-хубава новина от тази.
Виж целия пост
# 29
11 апр. 2006, 22:42 ч.
Ужас! Аз понеже бях на 20г., а с мъжът ми бяхме от 4 години заедно и беше малко страшничко за мен. Разбрахме една седмица преди нашите да отидат на море и чакахме 20 дена да се върнат. Иначе, баща му на мъжът ми толкова говореше, че иска внуче и очаквах по-радостна реакция. На нашите им казахме вечерта когато се прибраха им казахме. Те не реагираха никак приятно. На другия ден ме разпитваха за аборти и такива работи. Сега като се видят с малкото и полудяват от кеф 
Виж целия пост
Препоръчани теми