Обида може да е псувнята, може да е "те не ми казаха/те ме излъгаха". От мненията на авторката ми се струва, че е второто, а то не е точно обида. Но за авторката може да е. Кой е тогава обидчивия?
Представям си ситуацията - в контекста на разказаното, абсолютно примерно и съвсем накратко.
Тя - мама каза нещо си.
Той - не ми говори за майка си, знам я как казва и не казва.
Тя - ти докога ще го повтаряш?
Той - ти докога ще ми обясняваш какво са казали родителите ти?
Тя - уф, все ти пречи какво са казали родителите ми.
Той - ами пречи ми, че не спираш да говориш за тях. Те ли ти взимат решенията, или ти сама?
Аз питам дали ситуацията е такава, защото авторката ми изглежда ужасно зависима от родителите си, дори те да не са прави. А че не са прави тя няма как да види, защото те я манипулират.