Нямаш работа.
Прехвърлят на твое име бизнес, но не ти казват как функционира.
Оказва се, че не се получават заплати, няма почивни дни, а ти не можеш нищо да промениш, защото решенията не се взимат от теб.
Каква е ползата, че ставаш формален собственик, като хем нищо не зависи от теб, хем и заплата нямаш, за да престанеш да се чувстваш зависима от всички?
Няма ли да се почувстваш и измамена, и употребена?
На всичкото отгоре, мъжът ти застава на страната на тези, които са те подвели.
Ти, като признаваш, че " вие"- тримата роднини, работите по грешен начин, опита ли се да промениш нещо?
Пишеш, че той бил незаинтересован- че, какъв да е един нормален човек при тези обстоятелства?
Да, казал е, че им прощава, но те нещо промениха ли в начина на работа и дадоха ли му право нещо да почне да решава? Да получава поне заплата, благоволихте ли да му гласувате?
ПП. Не става така, държите се некоректно с човека.