как да познаете, че излизате с женен мъж след бързи срещи на clubr

Разбира се, че е двустранен процес общуването. Както и мъже има с проблеми с общуването, така има и жени. Точно това съм и писала - и от двата пола има хора с нужда от подобен тренинг. Говоря за базови умения в общуването, не за докторантура по ядрена физика, повечето хора ги притежават тези умения. Не е казано, че трябва изобщо да не се притесняваш на среща с човек, когото харесваш, човекът отсреща вероятно също изпитва някакви притеснения, просто не трябва да си твърде странен и плашещ. Все пак отсрещната страна да изпита желание да те види пак. Ако наистина мислиш, че е толкова трудно общуването за теб, при абсолютно всякакви хора, не знам на какво основание ще имаш претенции за качественост на отсрещната страна, след като нормален разговор не си успял да водиш с нея. С определени хора може и човек да не намира обща приказка, общи интереси, но това е нормално. Странно е, ако с всички има проблеми с общуването.

За жалост реалността е друга. Парите все още са единственият универсален измерител за качества. Изобретателят на лекарство или нова технология само от патента ще бъде достатъчно богат за да живее добър и хубав живот. А това, че евентуално не биха го вълнували парите е и ще си живее в схлупената къщичка е съвсем отделен въпрос. Най - големите умове в съвременият свят не са милионери, но със сигурност имат достатъчно добри доходи, а известността им може да ги направи и богати, ако пожелаят.

Със сигурност грозотата ти няма да се види така, както ако имаше баща, който например няма една стотинка. Затова има една приказка "финансово красив". Жените го искат за съпруг, а мъжете за приятел. Реалността е такава и в общият случай т.е. над 50% от хората расъждават така. Парите винаги привличат.

Просто вероятно освен визия няма какво друго са предложи. Да не говорим, че той сам си се хвали, поне да пусне снимка, че наистина да видим, колко е хубав. То няма пост, в който да не се предлага.

И така да е, тези отношения са нещо, което губят по равно и двамата. Така че дотук 0-0. А твоята теза беше, че жената губела повече при развод. Така и не каза кое е това нещо, което жената повече го губи. А аз казах какво губи мъжът: ежедневното време, прекарано с децата; дома (обикновено); и пари (в България може би не, но по света да, защото често му присъждат да плаща голяма издръжка, особено ако е милионер).
Това, че децата остават при жената заедно с грижите по тях е точно обратното на загуба, тъй като радостите и удоволетворението от децата са по-големи от грижите и разходите по отглеждането им (имам ги две и знам добре).

Хич не е толкова ларж. Ето например в Америка през 2013 половината от средната класа се затруднява да покрие непредвиден разход от $400 - въпросът е официално проучване на Фед-а:
http://www.theatlantic.com/magazine/archive/2016/05/my-secret-shame/476415/
От Западна Европа имаме доста колеги от Холандия, Белгия, Франция... като седнем след работа да пием по една бира и си говорим за живота, казват следното: изкарват примерно 4-5000 евро брутно, но като платят всички удръжки - държавни и общински данъци, социални и здравни и т.н. и то остане примерно 2-2500. Ако са под наем, 1500 средно за нормално жилище в хубав квартал. Ако са събрали пари за 10% вноска, може да са си купили някоя къщурка и ипотеката е пак 1500-2000. Къщурката е някъде далеч от офиса им, затова две коли - по една за всеки от съпрузите, с данъците и застраховките им... Като се родят деца, 800 евро/месец за частна градина. Хубаво че това е само до 5 г. а след това тръгват на училище, което уж е безплатно, но там ходят с циганчетата... във Франция с разни африканчета, в Белгия и Германия с мюсюлманчета, та често ги преместват в частно. Пак сметки. Сметки за ток, за вода, за храна, за дрехи и обувки, за застраховки, за пенсионни фондове, за не знам си какво си... абе общо повечето хора чакат да дойде 1-во число та да вземат заплата и да си покрият сметките. Почти никой не е толкова ларж, че да плаща за отглеждане на чужди деца. Вярно, развеждат се и се женят пак за хора с други деца, но издръжката им си върви от баща им.

Е, колко пъти да ти го пишат, Крис? Жената губи, защото грижите се удвояват, като няма с кой да ги дели и отговаря сама за абсолютно всичко - хем да изкара парите за децата, хем физически да се грижи за тях, хем да помага с домашни и проблеми, хем да трепери, когато са болни. Несравнимо е с отглеждането от двама, когато всеки от двамата има шанс за прозорец от време "за себе си" и отдих. Когато всичко пада върху нея, жената нито има време, нито й остават сили и желание да излиза и да се среща с хора, или да върти мъже. Докато мъжът, който ги взима веднъж в седмицата, кара втори ергенлък - без ангажименти, с цялото си време за себе си, я дава някакви пари, я не, но пък може да се чувства татко всеки уикенд и да сваля мацки с позата на загрижен и отговорен баща. Това е масовият случай, изключения, разбира се, има.

Другото, което губи, също ти го казаха - годините, в които е била най-привлекателна, е отделила, за да изгражда дом и уют за семейството си, и когато те се разпаднат, тя може още да е много привлекателна, но с примерно десетилетие отгоре. Метафорично казано, дала си е младостта, а насреща, в крайна сметка - нищо.

това с "дала си е годините" е пълно клише. една привлекателна жена е привлекателна и на 20, и на 30, и на 40. ако на една жена й е / ще й е свидно за загубената младост, по-добре да не се захваща раждането на деца, а да си гледа младостта и да не мъчи бъдещите си деца с присъствие. както има мъже егоисти, така има и жени егоисти и ако да не изпуснат кефа им е най-важното в живота, да си гледат живота и да не мъчат невинните създания с ако не беше XYZ живота ми щеше да е страхотен. 

Я прочети пак какво съм написала, този път внимателно. 

В твоя конкретен случай, когато обясняваше как си си купил апартамент на твое име и тогава си тръгнал да си търсиш жена, значително по-млада от теб, на която едва ли не си поставил ултиматум, че ако иска да е с теб, трябва да роди, защото ти е време. Нищо, че в работата е доникъде, защото е спряла, преди да е започнала, за да роди и гледа 2 деца, ти се кахъреше къде щяла да ходи с децата по квартири, защото апартаментът си бил твой и обзавеждането ти си го купил, затова си нямал намерение да се изнасяш. Изключително неизгодна позиция за жена, изключително жертвена. Бяхте ли правили подобни предварителни уточнения, че в случай на раздяла, ще се наложи да си търси жилище за нея и децата, защото ти си си купил твоето за себе си, когато предлагаше на 25-годишната, току-що завършила студентка, да роди?

Особено сметкаджийското е, че ти дори не си го изплатил жилището, преди да се събереш с жена, която да ти роди деца, така че в следващите 20 години от закупуването (примерно), ти като семеен отделяш от доходите си, които са семейни, за да плащаш лично жилище.

Децата са и радост, и грижа - първото е повече от второто, затова хората ги раждат. Когато децата остават при единия родител, той поема и радостите и грижите - първото е повече, така че определено не е на загуба. То ако беше загуба, щяха ли да се съдят хората кой да получи децата? Всеки щеше да вика - вземи ги ти. Вярно, има и бащи, които не си искат децата - но кой е виновен на майките, че не са си подбирали отговорен мъж?
Аз ако се наложи да се разделя с жена си, бих искал децата да си останат с мен. Ако искам да ставам ерген то можеше направо да си бях седял ерген и да си спестя грижите, не е ли така?

Това, което го е изгубила - времето ѝ го е взело, не мъжа ѝ. Да не ѝ е натоварил младостта в количка и да я е откарал някъде?

Това не съм бил аз, а някой друг. Имам жилище, което съм купил и платил на 100% преди още да познавам жена си. Отделно имаме и имот, купен по време на брака. Пак аз съм го платил, с изкарани от мен пари, но нали няма мое няма твое по време на брака, тоест съпружеската имуществена общност.

На жените като теб май няма угодия - ако мъжа няма жилище: мани го тоя, загубеняк, не е успял къща да купи, а иска да се жени. Ако има - гледай го сметкаджията, купил го е преди да се ожени, че да не трябва да го дели после.
Вероятно единствената угодия би било ако мъжът е работил и спестил пари за жилище, но не го е купил преди брака, а е чакал да се подпишат и тогава го е платил, за да се запише като семейна съсобственост.

Добре, извинявам се, паметта ми изневерява, сега погледнах. Значи, предложил си на 23-24-годишна жена да роди, защото ти е време. Изкарваш повече пари от нея, но не си склонен да ѝ отстъпиш жилището да живее с децата при евентуална раздяла (към момента на пускането на темата хич нямаше желание ти да гледаш толкова малки деца), нито да ѝ плащаш квартира или кредит за друго жилище, където тя да живее с децата ви, защото можело да прибере друг мъж да живее в жилище, плащано от теб. Сега скромно го даваш, но тогава с пеленаче се оказа, че си имаш един куп хобита, които струват пари. И питаш какво била жертвала и губела една жена в подобна позиция.  

Жена ми роди, защото искаше. Аз съм ѝ предложил, а тя се съгласи - дотук съгласни ли сме, че няма нищо лошо или необичайно, тъй като при повечето двойки мъжът предлага брак и семейство, а жената по свободна воля приема или отказва? Второто дете пък тя го предложи, аз се съгласих тъй като и аз исках. И дотук ОК, или?
За развод слава богу не мислим сега, но човек никога не знае. А законът дава правото на жена ми ако реши че примерно съм ѝ омръзнал, да ми каже "изнасяй се от твоето жилище, аз и децата оставаме тук, и ще ти ги давам да ги вземаш всеки втори уикенд" и мен съдът може да ме задължи да го направя. Докато на мен законът не ми дава право да кажа на жена си "омръзна ми, искам да си намеря друга, затова ти изчезвай оттук, а аз оставам с децата и ще ти ги давам всеки втори уикенд".
Не че ако имах такава опция щях да я упражня, но все пак законът я дава на нея, но не ми я дава на мен. И на всичкото отгоре жените се жалвате, че при развод сте били онеправдани.
Това пък за хобитата откъде го изрови? Ходя на риба няколко пъти в годината (едноцифрен брой) и такъмите ми струват трицифрено число левове, да не е и двуцифрено. Ходя и на ски, пак толкова пъти, почти винаги с децата, и на тях съм купил по-скъпи ски и екипи от моя. Това са ми хобитата. Другите, които не струват пари не ги броя.

моя грешка, вълшебнице  

най-хубаво е да си имаш собствено жилище преди брака. и напълно го подкрепям това както за мъжът, така и за жената, т.к. това сочи за определено ниво на самостоятелност. ако има възможност е най-добре след като се съберат двамта да търсят нещо заедно, което да си е тяхното местенце. така, че дори и един мъж да не си е купил апартамента - пак е ок.

Така де, само че радостта и удовлетворението от имането на деца са константа, а грижите и тревогите се удвояват, когато са поети от един, сравнено с когато са поети от двама. Нали въпросът ти беше защо жената губела повече от един развод? Това обяснявам(е). Радостта, че има деца, си я има и таткото, който е аниматор няколко дена месечно, но не е ежесекундно ангажиран с грижата за тях.

Да, жената е виновна, ако не напира да си вземе децата, защото "що за майка е това", и жената е виновна, ако мъжът не напира да си вземе децата, защото не го е избирала правилен.

Дори не го е взело, тя с радост го е вложила, но, обективно погледнато отстрани, това е инвестиция. Малко неща са по-ценни от времето и когато си вложил години в граденето на нещо важно за теб, а то се срути, хем нямаш него, хем нямаш същото време и възможности.  

Имаше ли избор да не се съгласи, ако иска да е с теб, т.е. да не роди на 24, а след като малко се позакрепи в кариерата?  Всеки втори уикенд? Ако толкова искаш, толкова ще ги виждаш, но в последно време, ако мъжът има желание и възможности за това, децата се присъждат горе-долу поравно между двамата. Говорим за родители, за които съдът е преценил, че и двамата са достатъчно отговорни. В този случай няма как да стане да си виждаш 2 пъти месечно, ако имаш желание за повече. Жената е онеправдана при развод, защото си жертва възможностите, за да гледа деца. Ако е семейство, че единият да допринася с гледането, друг с финансовия принос, онеправдаността се разпределя. Но, както виждаш, още когато почваш да си правиш сметката как хипотетичната ти нова жена ще се сърди, че си отстъпил собственото си жилище на бившата си жена и децата си, щом семейството престане да съществува, преди съществуването му да е продължило достатъчно дълго, че поне до някаква степен да се компенсират някои женски саможертви, то онеправдаността си остава в точката, в която семейството се е разпаднало.

Мисля си, ако слезем на земята и изключим милионерите от сметката, кога един мъж ще може да си купи и обзаведе апартамент, та след това да се ожени?
Ако учи до 25г., хайде да сметнем!
Щото,  изплащане на кредит през време на брака, не е опция.