Прищявки на свекъра

  • 34 440
  • 464
# 435
Аз пък тази тема колко я чета и все не разбирам: според мен който плаща, той поръчва музиката. Не можеш сам да си платиш - не поръчваш. И какво като става на 60, голяма работа...после ще стане и на 70, и на 80, и на 90, и всеки път някой ДРУГ ще изплаща заем за прищевки ли?
 
Като напише някой ей такъв пост и разлайва кучетата, и всичко почва отначало......... Peace
Музиката я поръчва традицията там, където се е посадила авторката.
И след като досега, свекърът не е правил юбилей, а този е за 60 годишнината му, няма да се втурне да празнува всяка следваща декада.
За теб, може този ююбилей да е нищо, за човекът, който го е мечтал- да е важен, нали?
И знаеш, че никакъв заем никой няма да взима.
Тя, авторката го описа добре.
Виж целия пост
# 436
Е, какво сега, да разпнем авторката, задето не е задоволила докрая форумното любопитство?  Laughing Аз пък никога не съм разбирала това настояване "още! още! дай още подробности!" и "развръзката! развръзката! на всяка цена напиши развръзката!" Останала съм с впечатлението, че на много хора СО темите са им като интерактивно риалити шоу и се чувстват излъгани, ако им липсва последния епизод.  hahaha Че чак и дълбокомислени заключения за българите в чужбина.  Laughing ВСЕКИ пуска тема, когато иска да пита нещо и никой не е длъжен да влиза в диалог с всеки списал и непременно да се отчете какво е станало.
Виж целия пост
# 437
Обезсмисля се форума и темата в такъв случай.
Виж целия пост
# 438
Да, ако смисълът на форума е зрелище.  Laughing
За мен смисълът на темите е някой иска съвет - пита - получава. Както никой потребител не е длъжен да се разпише във всяка тема, така и авторите на темите не са длъжни да пишат на всяка страница и да репликират персонално всеки коментар по темата им (последното може даже да е доста досадно за четене). В този дух и отчитането за краен резултат не е задължително. Ако искат, пишат, ако не - не. Форумът не губи нищо от това.
Виж целия пост
# 439
Подкрепям Вълшебницата. Форумът и в частност темата не са турски сериал и никой не дължи продължение на историите си.
Виж целия пост
# 440
Аз не пиша, защото много неща се изписаха и повториха, какво да го дъвчим още. Не искам да досаждам на хората. И понеже някой попита, аз поканих всички в БГ, но не беше прието с ентусиазъм. Американските медии рядко говорят за България, но ако го правят, обикновено е за нещо лошо или винаги споменават комунистическото минало и показват "красиви" гледки от места, които дори аз не съм виждала. Така че родата си е изградила мнение, което дори моят съпруг, който е роден в Канада и може би затова не е толкова тесноглед и харесва страната ни, не може да обори.
Иначе свекъра сe спря на Виетнам, но РД е в края на август и ние още не сме се забързали да резервираме. Аз имам надежда да отида в София за Коледа, но зависи колко почивни дни ще мога да си взема от работа. Ако са малко, то ще си остана с мечтата.
В крайна сметка, както вие казахте, по-добре да приема и да се радвам на пътуването. Просто остава малко горчив вкус от несъобразяването с мойто положение и тъга, че няма да мога да видя наште.
Но тази статия на английски от поста малко по-горе, сега веднага я пращам на родата да чете и да се образова  Grinning
Виж целия пост
# 441
Моля те, прати и това: https://www.youtube.com/watch?v=vSodz71rS7Q
Виж целия пост
# 442

 bouquet
Виж целия пост
# 443
Човек , който не е живял далеч от родното си място и родителите си няма как да разбере твоите чувства .
Аз съм просто в друг край на България и пак си тъгувам за родното място . Съчувствам ти от сърце.
Виж целия пост
# 444
Човек , който не е живял далеч от родното си място и родителите си няма как да разбере твоите чувства .

   Зависи. Peace Аз също съм живяла в чужбина, но не съм била носталгично настроена дори и за секунда. Въпрос на характер и вътрешно усещане за нещата – не мисля, че има общо с това дали си пътувал или не. МЛ, например, живее на 2 ча́са път с кола от родното си място, но вижда родителите си горе-долу 2 пъти годишно. Peace
Виж целия пост
# 445
Виетнам, странни предпочитания. Никога не са ме привличали тези азиатски държави. Отиваш и това е, ще ядеш водорасли, ще се насладиш на екзотика  Simple Smile

И аз също живея в друга държава и доста далече от родния ми дом, но носталгия до сега не съм изпитвала. Просто, когато си решил да отидеш трайно някъде, е хубаво да помислиш и за тези неща. Как и доколко ще се чувстваш щастлив и на място в конкретната страна. Ако ще тъгуваш и ще си нещастен, по-добре в по-мизерничката ни държавица, но близо до родители.

Виж целия пост
# 446
Аз пък завидях на авторката. Живея в бг а така ми се иска да иам родини, които пазнуват екзотичо. Омръзнали са ми салатки и ракийки и балкански манталитет.
Виж целия пост
# 447
christina1980  Simple Smile и това го има. В България малко се прклява с тези ракийки, чалга и танцувам (поклащам се) гол до кръста върху масата.
Виж целия пост
# 448
То има хора, които и в България не се сещат за родителите си и респективно други от чужбина са в постоянна връзка с тях. Вярно Щатите са далеч, но авторката явно си е направила сметката щом съумява да си идва всяка година. Пък и да не забравяме, че тя е там заради любов, а не защото ни е скапана държавата.
Виж целия пост
# 449
Виетнам, странни предпочитания. Никога не са ме привличали тези азиатски държави. Отиваш и това е, ще ядеш водорасли, ще се насладиш на екзотика  Simple Smile

И аз също живея в друга държава и доста далече от родния ми дом, но носталгия до сега не съм изпитвала. Просто, когато си решил да отидеш трайно някъде, е хубаво да помислиш и за тези неща. Как и доколко ще се чувстваш щастлив и на място в конкретната страна. Ако ще тъгуваш и ще си нещастен, по-добре в по-мизерничката ни държавица, но близо до родители.



Виетнам е страхотно място, а хората са невероятни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия