КГБ = Клуб на Готините Баби - 167.

Добър ден ,да ви е топло на душите в дъждовния  ден!
И реалистични мечтите!

Здравейте мацки.
Пак започвам с благодарности-на ИХА и ТАНУ.
От сутринта свърших бая работа. Пържих палачинки за деди и чавето, сложих " бобчета " за готвене, полях си разсада. Въпреки, че садих семенцата на специална дата, съобразена с фазата на Луната ( по съвет на руската ми подруга), до тук само две тагетисчета и нищо друго. Здраве да е, в разсадниците има.
ГРЕТИ и аз помня подобна полянка от детството ми и понякога насън тичам и размахвам ръце, сякаш още малко и ще полетя... Ех, къде си свидно детство...
ТАНУ, моята дъщеря не даваше никакви чайове и капки, ами си гушкаше бебетата. Те се успокояваха, а тя ми обясняваше, че гушканите дечица са по-интелигентни. Знам ли
МАРИНКА, хитра чашка за кафе. Носи си и бисквитките и хубаво стихотворение от Ивайло Балабанов.
ЯНЧЕ и стихотворението на твоята Ана Данаилова ми хареса. Не можеш ли да я издириш?
КАРИ, хареса ми клипчето. Права е Шпунци като казва, че хората от пустиня правят райска градина, а ние наопако...Колко изпита още има Томер? Да знаем кога да стискаме палци
ИХИЧКА, днес торбата с прегръдки е за теб, миличка
ШПУНЦИ, много мило, че ни разказа за Михаела. Представям си я, как се развиква и си разглежда ръчичките. Баткото и каката не ревнуват ли?
Хайде, изоставям ви, че времето ми за почивка свърши.
Приятен ден!

ПП БОРЯНЧЕ, голям си образ. Точно да публикувам и хоп сбутах се с теб на входа. И си получих поредната доза усмивки. Споделих ги с гаджето...

Боряна,

 Проба-грешка и  разбрах защо  не успявах да  публикувам картина.

Фло, нещо такова ли си спомняш?



А латинките са едно от цветята, които садеше моята майка. Много ги харесвам!

За КАГ ,че се научи да поставя картинки

А аз мързелувах два дни в дъжда,засилих се да правя нещо и  не си приех  засилката,като му дойде времето ще стане. Заслужих си тази почивка ...два дни беше  доста усилен труд.

Момичета, какво се случва?
Реших да ви навестя преди лягане и ооооооо ужас. Гледам и не вярвам на ушите си. От 11.58, когато съм писала никой цял след обяд не се е явил в изповедалнята. Реших, че нещо не е наред с моя лапчо. И докато се чудех, по скайпа позвъниха руските товарищи. Поговорих с тях и нали усилено ме тегли към темата пак надничам и какво да видя?
БРАВО ГРЕТИ, ОТЛИЧНИК СИ!!!
Спомням си по-скоро предишната полянка, цветя, пеперуди и синьо, синьо небе. Времето топло, безгрижно и приказно. Спомням си, че понякога миришеше на озон. Тогава не знаех, как се казва тази странна миризма. Помня по сенокос баба ме водеше в ТКЗС-то. Народ много, весело, смях, а нас децата ни качваха на копите сено... Пиехме вода от стомни. Помня вкуса на бабиния хляб и сирене. Ама истинско сирене, от златните ръце на баба...Какви ли спомени ще оставя аз на моите внуци?
Е, раздвижи се нашата компания. Докато се носех в спомените си назад, към детството, БОРЯНКА се появи с букет от разкошни рози. Да, заслужи си ги нашата дружка Грети.
Я да видя сега ще мога ли да публикувам?

Благодаря на Боряна за разкошния букет и на Фло за титлата ОТЛИЧНИК!


Допускала съм грешка при копиране адреса на изображението и това е причината.

 Ама мен май ме хваща склерозата, защото  преди знаех как се слагат картинки. Пък и не се отнася само за картинките. Ида в избата за нещо  и се чудя защо съм отишла, същото става и  в магазина. За нещата от преди 100 години помня все едно е било вчера. Всичко това е признак за склероза.

Фло,  

  Привет, привет-да се появя за малко-отпуска съм ама и боледувам-ще ми мине...

Добро утро.
Браво на ДИДИМИТИ, че сервира кафето в големи чаши. Дано се разбудите поспалани такива.

За ГРЕТИ и за всички, които още пазят детето в себе си и скъпите детски спомени...

Приятен ден.

Добро утро , ГОТИНИ!

Желая ви добър,красив и цветен ден

Ако в душата ти грее слънце , няма значение какво ще е времето зад прозореца!



«Ако в твоя живот е дошъл дъждът, съсредоточи се върху цветята, които ще разцъфнат благодарение на този дъжд.»

"Не се опитвай да бъдеш различен. Бъди добър!
Да си добър е достатъчно различно."
Артър Фрийд

«Любовта се сервира гореща, отмъщението - студено, приятелството - без грим, а животът просто ни сервира всичко без захар!»
Радханатх Свами


Спомените , ех спомените от детството...Маковете бяха едни от любимите цветя на майка и тази любов се предаде и на мен. ММ , когато пътуваме, редовно спира когато видим полянка от макове - да погледам и си набера .....

Дидимити , благодаря за кафето /Тези дни си мислех , че не си се обаждала. Както и Фурийка , Дидия , Кремчето , Танита и много други.../

Добро утро-хубав ден , Фло! Ти си ме допълнила

 Добро утро и от мен!
Аз днес мързелувам! Успях да изгледам две серии от два сериала и чак сега се прицънцурвам към кафето на дидимити, песничката на Фло и красивите картинки.
Иха, аз пък обичах метличината. Колко венци съм правила от нея! Дори и на щерките. Но после започнаха да пръскат нивите и тя изчезна. Сега рядко ще види човек таквози цвете - считат го за опасен плевел. Иначе из градините има култивирани и в различни цветове, ама не е същото. Друго е като минехме покрай житата, а те отстрани опасани в макове и метличина. Еееех, спомени!

             

Добро утро !
Дидимити - благодаря за кафето
Пия го в момента навън.Слънчо се показа нй-после!
Птичките пеят.Наслаждавам се на разцъфналите цветя,които горещото слънце и дъжда поразвалиха ,но пак са красиви.
И аз обичам макове.Буукет от макове метличина и лайка - нещо прекрасно !



За да е цветен денят ни !

Яне - сблъскахме се на входа
Има още метличина покрай житните ниви.
Като разцъфтят ще снимам!

Танче - за теб е - чайче в розова чашка и люляк

Добрутро! Най после слънчево утро!

Грети, така е - тъжна гледка са старите семейни къщи - празни от човешко присъствие и пълни със спомени от щастливи многолюдни дни. Дядовата къща на село се паднала на най-големия ми вуйчо (живее 96-та си година сега - вуйчо ми, не къщата ) при някаква отдавнашна делба. Майка се отказала от участие в делбата - ниви и гори са имали също. Толкова е мразела селото и селския живот, че не е искала да чуе за там, камо ли имоти да наследява.(Избягала е чак на другия край на България. ) Сега е само на стотина км от родното място, но никога не поиска да я заведем там. И аз не съм ходила повече от 30 години. Но и не искам, защото знам от братовчедите, че нищо не е същото. Не искам да изгубя образа, който имам в албума в главата ми.

Макове, метличини и лайка - страшно красиви са, много нежни и страхотно съчетание на цветове, като ги направиш на букет. Обаче къде са? Много рядко мярвам няколко стръка покрай някоя нива, а поле като на снимките не съм виждала от години.
Докато пишех горното, ми светна, че споменатият букет има цветовете на френското знаме, а това пък ме подсети, че онзи ден бях направила на Лъчката шопска салата и той, като я погледна, каза - "българското знаме". Никога не съм забелязала досега, че най-българската салата е българското знаме в чиния.

Всъщност, не съм човек на спомените аз...Не обичам да се обръщам назад.

Добър ви ден, момчета!

Навън е пролет и темата ни "ухае".  Прекрасни са всички цветя, и пролетни, и есенни. Но, наистина полетата с макове, лайка, глухарчета, нежната метличина, дивите теменужки са неповторима гледка. Не може да  се насити окото.  И до сега си спомням, а и съм споделяла за чудното маково поле, през този сезон, край Яйлата. Съвсем наблизо до Фурийката. 

Аз пък се отдадох снощи до късно на българските ретро филми. Изгледах трите серии на Сбогом любов. Не си спомням да съм го гледала някога, но пък толкова известни актьори като съвсем млади приковаха вниманието.

Преди това "видях и си говорих" във фейса със стари познати летци, които не бях виждала, ни чувала от онова време. Спомени нахлуха в главата ми. А, то нали нищо  на този свят не е случайно.
Днес е Денят на авиацията и космонавтиката. Студенската си практика проведох в образцовото тогава училище "Юрий Гагарин". А когато излетя Георги Иванов участвах в разнасянето по летищата около София на вестника, който съобщаваше новината, че българин е полетял в Космоса.  А любовта ми към летци и космонавти се подсилваше от и книгите, които четях тогава - от поредицата "Галактика". 

Та, да е честит Деня на авиацията! И на всички, чийто живот е свързан с нея! Фло, честит да е празника във вашето семейство - специални поздрави на Николай! 

А каккъв имен ден е днес

Светалчо, май няма имен ден днес. Само ден на авиацията и на ....работодателя. Това го мернах из ФБ.
Ами вторите да са ни живи и здрави, да плащат и редовно да актуализират заплатите.
Шопската салата е замислена патриотично с цветовете на българското знаме. Като са съставяли рецептурника за ресторантите на Балкантурист с точни мерки и съотношения са я измислили и нея. Гърсил се е неутрален вкус, с преобладаващи български продукти. По технология е на пластове като знамето ни. А туриста трябва да си я овкуси и разбърка. Помня като бях в туризма иидваха групи от всякъде. Ако трябва сами да си поръчат - все споменаваха "шоп салат".Браво на проф. Лъчо, много наблюдателно детенце.
За старите спомени - сещам се  от време на време. Но не съжалявам за отминали неща.Хич не ми е мъчно кой къде не ме посреща. За мене е важно детето ми.  Сега и в бъдеще живота ми е покрай Ани. Било каквото било, имотите са за да ни носят приходи и да помагаме на децата. Така го мисля,
КАГ, според мене оплакванията ти са свързани с 90 дневната диета. На твое място бих я прекратила веднага. Това, че някаква млада кифла след раждане и кърмене сваля с нея не е показател. Приеми тялото си такова, каквото е и го обичай. На твое място просто бих избягвала въглехидратите. А диетата е предимно въглехидратна, само в 1 ден има протеини. Мозъка няма с какво да се храни, не получава и мазнини за да усвоява част от витамините.
Пиша всичко това от опит. Споменавала съм за майка ми - години наред с 90 ДД. беше на 60 -62 г. с подобни оплаквания, но не чуваше - въртеше четворки. В последствие нещата се задълбочиха, края беше ужасен.
Ами предпочитам да съм по-безформена, но с работещ мозък. Пък който не ме харесва - няма вкус.