О, и моите родители бяха атеисти. Затова не са ме кръстили в църква, а с граждански ритуал. Но тръгнах със свекърва ми да кръщаваме моя първороден син и казаха, че не може, защото майката /аз/ не е кръстена. Та първо кръстихме мен, а веднага след това в същата вода и син ми. Бях на 26. Мина около година, синът ми на 2,5 г. изпи някакви хапчета за нерви на свекърва ми поради обща наша грешка, че бяха оставени на достъпно място. Беше изпил доста и беше на косъм. Тогава истински съм се молила на БОГ. Е, чу ме и детето оцеля и то без последствия, за което Му благодаря! Преди 11 г., когато ми откриха огромен тумор на белия дроб, пак ме чу. И затова благодаря.
Но не винаги е бил с мен. Дано занапред да е!
Та вярата е много лично усещане. Затова много добре те разбирам, Хули.
Виж целия пост
Но не винаги е бил с мен. Дано занапред да е!
Та вярата е много лично усещане. Затова много добре те разбирам, Хули.
Съвсем сериозно! Погледнах буркана празен, а как не съм забелязала тези дни? 
Сега излизам в дъжда да си купя и добре, че на нашата улица има магазин за насипно кафенце. 
