Секънд идишън ша прай Кукундрела, чи да ва лъжи тя е примрела! - 74

ноу ги либя, умиргам за тях. И сичкити са ми ноу готини, ама гулямата отхвръкна, ся 13 ши напраи, а я гледах от 11-месечна до 3 г. и 7 м. кат я зеха на ДГ. После сички болести - при мен. Сички чужбини на мама и тате - пак при мен. По цели седмици. След туй кат тръгна на у-ще - водене на балет, на английски, на плуване, на квот измислят. (Фехтовка и футбол измислиха). Утивам, зимам от училището (от занималня), водя на английски, чакам час и половина по ини кафенета и пия ини излишни кафета, след туй я водя у тях да яде, после я завеждам на училище. После тряа са земи от у-ще. И чакам, докат додат родителите - 8,9,10 - когат додат. После синът ми мъ фърля с кулата до нас, ако е ноу късно. Ако е рано, са доцуцвам с трамвая ,щот пък ми жал за него, че цял ден е бачкал и да си пучива.  Два дни тъй, два дни същото, ма с балет. До четвърти клас. Четвърти  кат е втора смяна свършва 18.30 и те си я зимат. Ама дневните ангажименти пак същите.  Пети клас почнаха да я учат сама да ходи. Ама кат е втора смяна не върви по тъмно да са прибира - зимами я. Ся вече е шести клас - сама съ упрая, вечи нямам с нея ангаджимент и съответно ни я виждам и мий мъчну. Ут дъж на вятър един път месечну горе-долу. Утгледахми я , редувах съ аз със свата, чи сватята го закъса със здравето, инак и тя съ включваше жената. А ММ го използвах в снежни и дъждовни дни да нъ разкарва с колата.
Ся наред е муНченцету, 5-годишен професор, и посли следва систра му, която още няма две и мама си я гледа.
Тъй чи отличничка съм си аз отсекъде, ноу съ старая