Януарска мама - 3

Гиги, темперетура до 38 градуса казват, че не се закача, защото е отговор на имунната система и ако я свалиш я блокираш. Изчакай и ако детето е ок според мен нищо не давай.
Диди, забелязах, че моят като преспи и прегладнее става много нервен и после хем трудно захапва и трудно се успокоява. Ако го събудя аз е доволен хапва и по-лесно заспива.
Също кърмене легнали ще ти позволи ти да дремнеш колкото и често да се храните. От както се кърмим и спим заедно аз недоспана нощт нямам. Как ще го местя отделно ще мисля, като спрем да се кърмим през нощта.
Пърпулетка на нас ни беше сякаш розово и подуто около дупчицата, с размерите на памучето. Като го свалих отшумя до другия ден.

О, Гиги, мечтая си за баня. Каня се от няколко вечери да си измия косата, но съм толкова скапана, че само се цедя, един душ и съм в лвглото.   дано не е нещосериозно при вас Фрози е права за температурата, но не знам аз как бих реагирала. Нямата ли дежурни доктори или в спешното да ви чуят гърдичките? Дари се закашля, но от слюнка сякаш. А, слинга ми е единственото решение, чак взех да се притеснявам, че никога няма да слезе от него, но едва ли.

Фрози, ние спим заедно, но от както хърчи и малко връща избягвам да я храня легнала, но ето сега пак не искаше по друг начин, та сме легнали.

Гиги, толкова малко бебе с температура аз бих завела на преглед. При тях нещата се променят за часове и да ми е спокойно. Също ще те посъветват на колко часа, какво да даваш. Дано всичко е наред. Обикновено леката температура идва от гърлото.
Момичета не знам дали знаете, но бебета, а и всички ние, имаме право на денонощна безплатна медицинска помощ. Всеки ЛЛ работи с някой медицински център.

диди, и филип беше така до преди 2 дни. явно криза на растежа, но и много силни колики ,според мен. иначе по принцип той си спи през деня в мен и за съжаление нито в кола обича да се вози, нито в количка да седи. миналата седмица преживя и първото си птп. забърсаха ни задницата, но за щастие всичко е наред, ние щети нямахме, само другата кола. филип нищо не усети, т.е той и без това си ревеше. но все пак столчетата са мн важни.
_{котката ми лежа върху компютъра и ми изчезнаха големите букви.}

Диди аз се бях шашнала когато за първи път видях да му тече мляко от носа. До тогава и не знаех, че хърка от млякото.
Сега май не му обръщам внимание освен, да видя ако е мокро около него да се опитам да го преместя без да го събудя.
Много неприятно това с птп-то. Добре, че ви няма нищо! Аз за това на ММ толкова му мелих, че ни трябва качествена кошница и въпреки цената не съжалявам за покупката.

Фроузи,ние сега на 25 сме на консултация и ще видим какво ще каже,за сега казва че сме ок.Вие колко се родихте и по колко наддавахте през месеците.Ние се родихме 2200 след 10 дни я изписаха 2170, на месец-3 кг качила 800, на 2 м- 3950, качила почти 1 кг,до тук добре и след ваксината спря да яде и почна много да се дърпа и да не иска да засуче повече,на 3 м 4700, качила 700 гр и сега на 3 м и 20 дни 5 кг .И сега още по трудно я карам да засуче,в повечето случай без успех краката,гърбът и главата образуват дъга,като коремчето и е към мен,не знам може ли да си го представите,и почва нервно да плаче.Не вярвам да успея с лъжичка да пробутам нещо,една вечер баща и пробва всичко плюе.Тя суче но за кратко и малко,днес например яде от едната гърда,преместих я от другата почна да дърпа,млякото текна,тя се пусна,то тече,тя омазана,аз омазана,а ако го изцедя това ще е поне 50 мл,а се съмнявам да мога да го дам.

Това с температурата не е добре,заведете го някъде детето,че е мъничко,мен мн ме е страх от Т,баткото всяка болест с 40 градуса я изкара а беше болен всеки месец,направо като се сетя и още повече ми побеляват косите.Бях станала 38 кг,не че съм мн голям човек,ама и за мен са малко кг

Ева държи играчки,но ръцете пак са по вкусни.

Имам чувството, че смукането на пръсти и ръце се появява поначало като сигнал за глад и после установяват, че всъщност е много хубаво и винаги достъпно и почват да се възползват редовно Иначе в много случаи си откриват палеца още в утробата, може би тренировка за сукането. Все го свързам с "незадоволен сукателен рефлекс", все пак на тази възраст смукането им доставя най-голяма радост, а когато най-голямата радост е винаги леснодостъпна - сещате се Нашият човек си смучеше палеца в първите две седмици от живота, но откакто гърдата му беше през час на разположени за колкото поиска, беше спрял, то нямаше кога да се сети да напъха нещо друго в устата си, камо ли да му стане навик Днес обаче бяхме навън целия ден и по-рядко го храних, принципно в такива случаи веднага се разревава, но днес понеже беше в баби и дядовци, които му отвличаха вниманието, предприе нова стратегия - гледа ме в очите и лапа юмруци и палци настойчиво И на няколко пъти така му разредих интервалите и вече мисля, че имаме установен навик за лапане на крайници и ние. Положителното в случая е, че поне не тръгва да реве веднага - комуникацията се е вдигнала с едно ниво. Личи си, че на човекът му е приятно обаче и че няма да се ползва само за сигнал май. Ще видим.

На 82 дни е и мрази да го слагам по стомах на килимчето на активната гимнастика или върху мен, но обожава да го носим със стомаха надолу (поза тигър на клон). Днес навих един малък килим за под гърдите му и го сложих така по стомах - ами значително по-добре понесе процедурата Даже успя да се мръдне някак, вместо директно да се разреве. Бях му поставила и по една играчка пред него и от двете му страни, да има към какво да се стреми. Мисля така да го слагам вече всеки ден по няколко минути, току виж почнало да му харесва. Другата седмица сме на пробен час в Киндиру, ще споделя впечатления И там са много за tummy time.

Днес цял ден идо сега сме 37,3 температура . Цял ден си игра, смя се, яде нормално, поспа 3 часа следобяд , че беше уморен . Нищо повече не сме давали .  Жизнен си е и аз се поуспокоих .Лекаря каза до 38-38,5 да не се плаша.  Точно както и Фрози писа- отганизмът така изгражда имунитет и нищо да не давам , само да следя температурата.Най- вероятно било от зъбче    Тук до 38 градуса е нормална телесна температура    много ме дразнят тия лекари тук - всичко лекуват с парацетамол    дали аз съм свикнала в БГ - като кихнеш и директно антибиотик...
Както и да е , само се надявам да не изживяваме като миналата нощ отново .
Кате , с лъжичката - не дрънчи . Може би те първа излиза.
Диди, успокойхте ли се поне малко и ти и малката ? Успя ли с косата ?
Мартинела , чужбинските лекари от такива цапнати в устата мами като теб и мен ,ще се изприщят 
Лека и спокойна нощ , дано и мами и бебоци да се наспим

Гиги да завърша и аз - повръща ми се като чуя - ами то е нормално.  Жълт сопол - нормално,  свистене - нормално,  айде за Т.  Съм съгласна.... Ама те са много ларж. Аз Взех една активна гимнастика на Фишър. Супер яка е. Мишо стой по 30 мин в нея.  Пее,  светка, и ако той се мръдне - запява.  Взех и едно мобилно легло- игралня на Чико. Големият ми син харесваше да седи в такова.  Дано и това бебе също. 

Момичета, чета ви още преди да бяхте родили. Но вие много бързо изписвате темичката и аз ви изпуснах.Аз съм в подготовка за бебчо. Остават ми 15 дни до термин. Доста ми е притеснено. Засега ще раждам нормално. Ще се радвам да получа някоя успокоително дума от мамите родили нормално.

Здравей Карина, аз за себе си мога да кажа - не беше толкова страшно и болезнено ,колкото си мислех ,че ще бъде. От първата контракция до последния напън ми отне 19 часа общо, които сега като се замисля ,минаха все едно бяха 19 Мин. Боли, но не е болка, с която да не можеш да се справиш. Слушай лекаря си и бъди концентрирана. В такъв момент ти идват много сили. Аз лично мога да кажа, че контракциите, поне за мен , под минута , бяха най-трудната и болезненар част от раждането. Напъването ми беше "най- лесно "и продължи 30 минути само. Помогна ми много правилното дишане. Това, което виждаме по филмите- писъци , истерия и рев- при мен го нямаше. За сметка на това , женат в другата стая пищя така все едно е края на света. така, че при всели е строго индивидуално.  Аз лично се чувствах много горда от тялото си след като родих. Направо като герой 
Концентрирай се върху крайната цел. Не се плаши . Повтаряй си , че всичко се заслужава, заради бебчо. Успех ти пожелавам и бързо възстановяване ( това е трудното след раждането)

Гиги, снощи си придадох лек търговски вид   ама то няма накъде, днес ще пътуваме. Дано мине добре, че 6-7 часа в колата, ако не спи какво ще правя. А ти в дупето ли мериш температурата?

Таз сутрин се събуди в 5, до 6:30 я търпях, тя си мисли, че е време за игра. И пак приложих белия шум. Наскоро четох тема тук дали не привиквали децата към белия шум, имаше мами, които го ползват до 2 г. редовно. Аз се успокоявам, че поне засега го ползвам, когато е много нервна. Първите месеци доста повече се налагаше. В крайна сметка всичко, което помага ще ползвам пък да видим.

Карина, аз много се гласях за нормално, но не ми се получи в последния момент, та не мога да кажа нищо. То като дойде момента, ще ти се иска да свършва бързо нагласи се положително, пожелавам ти леко раждане!

Иве, надавате си супер, не се притеснявай! Вие сте родени с килограм по-малко от нас. Сами през първия месец наддаде едва половин килограм върна си родилното тегло едва около двайстия ден. През втория наддаде 600 грама. Сега третия за двайсет дена е качил около 400-500 грама. Ще видим как ще го завършим. Вървите по-добре от нас. Удвоили сте си родилното тегло. Ние ще го направим може би към петия месец.
Аз за раждането имах по-високи очаквания за себе си. Очаквах да се справя по-добре с болката, не че съм викала. По-скоро мърморех и поисках упойка. Страничен ефект от нея - паднаха тоновете на Сами и бяхме на косъм от секциото. Като мина ефекта на упойката не ми сложиха повече и втория път по-активно търсех как да се справя с болката - на колене на дюшек на пода май по-добре понасях контракциите.
Понеже исках всичко да свърши реших, че ми се напъва рано и съответно не ефективно. Когато дойде време да напъвам повечето пъти не напъвах добре и се проточи цялата работа. Напъните не болят, но се чуствах замаяна и ужаааасно жадна. Честно казано епизиотомията от което ме беше много страх изобщо не боли. По-скоро усетих облекчение на напрежението като я направиха. Та аз се разочаровах от себе си. Мислех се за по-куражлийка
Момичета на колко градуса мислите да съблечете бебетата по къс ръкав? Вчера купихме разни такива бодита, но не смея да го съблека още.

Здравейте момичета 
Много нещо сте изписали
Аз гледам болно дете започна лека хрема,кашлица и най -накрая свирещи гърди. Първо бяхне само на инхалации сега вече давам и АБ,след като ми вдигна Т. Вече е по добре,но изживяването беше кошмарно.  Баткото се разболя чак след годинката за сефте,а Теодора на 4 месеца....
За кг не се притеанявайте. Просто ще си вървят по фини 😉 Теодора в момента е 6,100кг (роди се 1,840кг). На едната консултация ме питаха дали яде през нощта и като казах не,се учудиха. Нека да са здрави ,пък другото са беши кахъри.
И Теодора си смучи юмруците. Като й ги дръпна от устата се хили. Май ма игра го обръща.
Още щях да пиша...но малката се събуди. Лек и слънчев ден момичета

Ох, раждането   Ами за моя изненада си го спомням с много добро чувство. От началото на контракциите до появата на Коко отне около 8 часа, като същинското раждане от спукването на мехура беше 3 часа. С лошо чувство помня само неуспешния опит за упойката, подейства ми травмиращо и физически и психически. Гадно е при силни родилни контракции да стоиш свит, да не трепваш, усещаш как ти бъркат с игли в гръбнака и накрая неуспех и пак без упойка. Контракциите болят и който каже че не болят лъже    но пожелавам на всеки кото моите контрокции - на около 3 минути мисля че бяха, на лекарите им изглеждаха много неефективни но си свършиха работата. Напъните на магарето изобщо не ме боляха, епизиотомията и мен не ме боля, беше неприятно акушерката като ме разтягаше. Спомням си че като напъвах за разкритие два-три пъти казах "не мога", но не беше от болка толкова, а защото усещах ужасен натиск върху тазовото дъно, и като излезе бебето 4100 гр си стана ясно защо се наложи да ме цепят. На магарето не виках, изръмжах веднъж и доктора ме избъзика че това ръмжане само ми прецаква напъна. И наистина и в спорта е така - всеки излишен звук, излишно движение или издишване ти хаби енергията, така че няма смисъл от викане. Спомням си че като му излезе главата бях толкова изненадана колко бързо стана че загубих ума и дума, забравих да напъвам   Доктора ме избъзика да не го разглеждам ами да продължавам да напъвам   Абе ако някой ми обещае пак такова раждане забременявам веднага  
Аз нямах никаква предварително нагласа, нарочно не бях гледала и клипове на раждания, реших че за мен е достатъчно да си мисля позитивно и да си повтарям да слушам лекарите и да се стремя до запазя спокойствие. При мен това проработи. Първоначално не осъзнавах колко добре мина раждането, но сега го оценявам.
Карина, успех! Ти къде ще раждаш?