Стана ми интересно друго обаче, като заведете децата на извънкласно занимание от 20до21:30ч, вие какво правите в този час и половина? Честно казано, предполагам, че сте на някакъв спорт и вие, че не си представям да седите на пейката отстрани.
За мен в по-малък град е ок до гимназията на децата, сигурна съм че навсякъде може да се намери добър учител по език или математика и да дава уроци.
Другото, което ми прави впечатление е, че много зависите от работното място, мислите ли че след 10години ще сте на същата работа и в същата сграда? Ако е така, поклон пред успелите, но аз лично не съм, защото от нищото фирмата фалира или се мести от центъра почти на околовръстното, или другата след производствена авария не може да си стъпи на краката и т.н. Днес апартамента в Гоце делчев е идеален, близо до работата, но утре започвам работа в дружба2, поради някаква причина, но от ипотеката остават още 15г и какво правим в този филм? Така времето за път ще е колкото от бизнес парк до радомир, например.
Съжалявам за дългия пост, но ми дойде музата.
Откакто в него се настаниха т.нар. сдружения. Пука се по шевовете (буквално).

Тази година за сдружение "Шилер" са кандидатствали над 500 деца, а за "Дикенс" 180.
Времената се менят.


Срещу този един лев на кв.м. на месец живееш в парк, на чисто, подредено и безопасно място, в една България, каквато може да бъде. Установих, че горе-долу толкова плащаме на общината данък сгради+такса за смет за имот в "рамките на града", а изобщо не получаваме същото
С моите деца специално го реализирах това доста по-рано от 6 клас, още в трети започнаха сами да ходят по извънкласни занимания (не, не само танци и карате са такива занимания, съществуват неща, които селата не предлагат-това е тенис, конна езда, катерете, плуване, разбита се, не всички на веднъж, достатъчно е детето да иска просто да плува, а е и доста полезен спорт точно този). Аз съм с момичета, които от танци не отбират, да го кажа директно-пълни дървета са. Да ги тикам на карате, само защото няма друга алтернатива също ми е безумно. В града имаха възможността да пробват няколко различни неща и да намерят своето. Та-спорта при нас се случва след училище, което обаче не е до вечерта. Тръгват си на обяд, прибират се-обядват вкъщи спокойно сготвена храна, взимат си сакчето-и беж на спорт/урок-кой там на каквото е. Ако трябва да ме чакат аз да ги заведа-няма да ходят на нищо. Ако трябва да се приберат до село, за да си вземат нещата-пак така. Голямата имаше такава съученичка-техните взеха къща във Владая. Ей го къде е. Детето се мъчи един срок, и втория-директно остана да живее при баба си- в центъра на града, от където до всичките и занимания и задължения като училище, и бяха ако не на пешеходно, то поне на достъпно с транспорт разстояние.