Прекрасно градче, близо до София

Опцията със затворения комплекс с деца в училищна възраст лично на мен ми се струва много непрактична. В повечето случай наистина за всичко ти трябва кола и отделно и децата трябва да се развозват постоянно и къде отива спокойствието и "спестеното" време, че си в покрайнините на София, а не в някое близко село. За сметка на това цените са доста високи и по мое мнение е неоправдан разход, с който нито си купуваш спокойствието на малкия град, нито многото възможности в големия град.
 По-оптимални варианти ми се виждат или купуването на по-скъпо жилище сравнително близо до работа, училище, детска градина, парк (или поне спокойни и оправени детски площадки) с добър градски транспорт, или наистина по-евтино жилище в по-малък близък град, където все пак има детски, градини, училища и всичко друго от първа необходимост.
 Това с денонощните аптеки и магазини лично на мен ми е много забавно като довод. За повече от 10г. в София два пъти ми се искаше да си напазарувам от денонощна аптека и не ми се получи - в едната ми се скараха, че не искам да им купя антибиотика, който ми предлагат като заместител на този, който ми трябва, а в другата нямаха дори и нео-ангин нищо, че е точно до ВМА, белодробната и т.н. Общо взето повечето аптеки в София са от типа - аналгинче, витаминче и презервативче, останалото  - с поръчка, та голяма работа като има и денонощни.
 Радомир не е точно "прекрасен" малък град, но пък е доста добра опция - има детски градини, училища (включително 3 гимназии, една от които е с много стари и добри традиции в обучението на ел. специалисти и последващи добри възможности за реализация им), 4-5 аптеки, спешно (за съжаление болницата включително с едно много добре развито АГ отделение, я затвориха, но някои от специалистите в тази област макар и да работят в търсените болници в София, продължават да имат консултации и в Радомир при това на далеч по-ниски цени), джи-пита, педиатри... Радомир все пак е много стар град и общински център - има си и съд, и библиотека, и читалище, и театър, и концерти си има. Има доста възможности и за извънкласни занимания на децата - пиано, народни танци (включително изнасящи концерти и в чужбина), волейбол ( също с добри традиции и успехи), тенис, училище "Европа" за езици... За възрастните също има и народни танци, и йога, и със сигурност не съм изброила всичко
 Лошото е че няма кино, вътрешните улици не са в перфектно състояние (има си по някоя дупка) и да има си циганска махала (като почти навсякъде в Бг), но пък няма джамия, а църква и започна строежа на още една. Населението не е точно смесено, преобладаващо са етническите българи, а наличието и на роми не влече високо ниво на престъпност 
 Парка не е в добро състояние, но има детски площадки и центъра е пешеходна зона.
 Хубаво е да се отчете и че Радомир е газифициран и това може да е начин за отопление през зимата.
 Освен това в Радомир все още има и една особена солидарност - правени са конценрти, организирани са продажби на гоблени и др. за набиране на средства и подпомагана на местни хора със заболявания.
 По празници малки групи деца към читалището изнасят и мини празнични спектакли като обикалят някои обществени места в център  и пеят лазарски песни, коледарски и т.н.
 Домът за възрастни хора също е на доста добро ниво и се включват в социални събития.
 С кола пътят до входа на София е 20 мин., а пътуващите са много и често се организират за съвместно пътуване. Има и доста автобуси от и до София. Изобщо не е страшно пътуването.
 Много от възпитаниците на училищата в Радомир стават студенти не само в София, но и в чужбина - Германия, Англия, САЩ..., което би трябвало да говори достатъчно за нивото на образованието 
 Ако живееш и работиш там времето тече по съвсем различен начин отколкото в София - имаш време за всичко, просто защото всичко е на една ръка разстояние. А когато завъдиш и добри познанства - става още по-лесно.А ако и детето ти учи там, ще си доста по на ясно какво се случва с него извън дома, отколкото в София например, с какви хора общува, какви проблеми има...

В защита на общините и градовете близо до София, искам да добавя, че повечето от тях вече полагат усилия не само за подобряване на средата, но и за привличане на инвестиции и финансиране на евро-проекти, включително за такива за развиване на малък собствен бизнес.
Например чрез така наречените МИГ (местни инициативни групи) по подхода ЛИДЕР. Това са да кажем мини-програми за дадената община/общини.

ето тук може да видите кои вече са изпълнили такива програми http://prsr.government.bg/index.php/bg/sections/l2/80 - от споменататите в темата влизат Радомир, Сливница, Костенец. Също Годеч, Етрополе.

Сега се разработват нови програми (до 2020 г.) и доколкото знам повечето от цитираните в темата общини активно работят, за да защитят нови бюджети.

За да стане ясна връзката с темата. Ако даден МИГ защити бюджет, например Радомир, авторката ще може да пробва да развие собствен бизнес. Ако не се лъжа тя спомена готвач - примерно ресторант.

И аз ще се включа, за да чуете малко по-различно мнение. Аз съм родена в Бургас и след като майка ми се върна на работа, мен ме пратиха на ясла. Там за кратко време успях да си изкарам варицелата на 2-3 години и една хубава двойна бронхопневмония, която след лекуване с ежедневни инжекции и перорални лекарства взе, че се повтори след няколко месеца. Тогава вече се наложи майка ми да влезе в болницата с мен, което беше невероятен стрес за мен, а майка ми просто стана заложница. След като ме изписаха полуоздравяла, ме пратиха мен и антибиотиците ми на село, където баба ми най-безцеремонно ги изхвърли и след огромна доза чист въздух, домашно отгледана храна и целодневна игра с връстници, аз не само оздравях, но и придобих железен имунитет.

Живях в село (под 1000 човека) от третата си до шестата си година и летата до четвърти-пети клас. Същото село, в което няма денонощен лекар (лекарят обслужва няколко села), нито денонощна аптека, в магазина имаше 3 неща на кръст. Лекари и лекарства така и не ми потрябваха, а магазинът е почти ненужен при 2дка двор и съседи, от които си купувахме и мляко и яйца, когато сме нямали собствени. Всички в селото се познават и знаят чие дете си и къде живееш, затова и средата беше безопасна. Играех по цял ден или помагах на баба. После живях в Бургас докато завърша гимназия(без няколко лета), но признавам, че живея на удобно място и не ми се е налагало да пътувам постоянно. В момента уча в София от няколко години и нямам проблем с живота тук, дразни ме само, че трябва да пътувам повече.

И аз търся перфектния вариант за себе си, затова съм тук. Но понеже съм пример за болнаво дете, израснало с железен имунитет, заради средата си в детството (чиста храна, въздух и много движение), затова държа децата ми някой ден също да са здрави. Палейки колата всеки ден, ще замърся въздуха още повече и ще съм с 2 часа на ден по-малко родител и повече служител. И това в продължение на години не виждам как ще го компенсирам на децата си.

Аз живея на спирка на ГТ, вкл. автобус до метрото. Заради ДГ, която се намира на неудобно място, се принудих да стана шофьор на стари години и сега се ядосвам къде съм бляла толкова време. Не съм маниачка на тема кола с/у ГТ, нито се имам за добър шофьор, но като си научиш един маршрут и тънкостите по него - става.
Що се отнася до задръстванията - колите и ГТ висят еднакво, ако няма бус лента. Напр. аз няма да си карам колата, но има хора, които не слизат от колите си, с или без основателна причина и тогава моята "жертва" става безсмислена.
Свикнала съм с анонимността на големия град и идеята за затворените комплекси ми е малко чужда. Абе кисело е гроздето, поне за мен 

затворените комплекси предполагам знаете с какви месечни такси са обвързани.


Ако това е вярно, би означавало, че средната скорост по стария път трябва да е около 100 км/ч , а по новия - 120 км/ч. По-добре да си говорим реалистични неща. Надявам се не всеки иска да кара като идиот.



Съвсем скоро електрическите автомобили ще навлязат, а дотогава има Prius, ако infiniti и някои други не са вариант. Понеже екологията и sustainable живота ми е любима тема, ще кажа накратко, че замърсяването е по-голямо когато караме в големия град, отколкото извънградско. Отделно когато избираме жилище, има правила, които казват на какво отстояние от голяма артерия минимизираме въздействието на вредните газове. И последно, тези, които разполагат с двор, биха могли да се възползват от засаждането на дървета. Но дори и в случаите на големи балкони, посаждането на определени растения може да подобри качеството на въдуха в периметъра.

За останалото, прекалено е относително. Реално и ако трябва градски транспорт за работа за използваш, пак ще е същото. Трябва да живееш съвсем до работата си, което не винаги е постижимо дори и в рамките на същия град. Но ако детето ти е в ясла или градина до офиса, а не до дома, е друго.

Това най-много му харесвам на двора - мога да посадя каквито дървета и храсти реша.
Последният опит е с годжи бери, но вирее слабо в софийското поле. Ще сменям сорта.

 Е, това пък как точно го изчисли   Разстоянието от центъра на София (НДК) до центъра на Радомир е ПОЧТИ 49 км., а до входа на София - доста по-малко и съвсем реално до там разстоянието се взима за 20 мин. без да се правят ралита с над 100км/час. Не знам за кой стар и кой нов път говориш, но пътят си е доста добър, без много завои, почти изцяло двулентов в посока и ограничение предимно 90 км/ч. За колко време реалистично се предполага да се пропътува с кола?

Проверих, че от Радомир до Перник е 13 км. От точката в която свършиха тези 13 км, до кръговото на Драгичево са 8-9 км.
- От кръговото на Драгичево до Черния кос са 12 км. От там до НДК са около 8-9 км, а до Бизнес парка 10-11.
- От кръговото на Драгичево по магистралата до Люлин са 22 км.
Т.е. разстоянието от Радомир до Черния кос, където е старото начало на Сф, (макар че Мърчаево и Владая се водят квартали на Сф и би трябвало именно там да броим, но хайде) е 32-34 км, а разстоянието до входа откъм Люлин: около 42-44 км.
И изчисляваш скоростта. Но на мен не ми трябват изчисления, за да знам, че ми отнема според трафика 18-30 мин да вляза в Княжево и около 20-25 мин да стигна до Люлин. И знам, че за по-кратко време би стигнал само неразумен шофьор-спортист.

не знам дали си шофьор, но силно се надявам да не си щом не си видяла граниченията на скоростта по пътя. До Радомир не знам как е, но след това до входа на София имаш 5 км с ограничение 80 и около 3-4 с 90. Всичко друго е 60-40-30.

То за тази работа има гугъл мапс. Вика над 50мин от центъра на София до центъра на Радомир. За 20мин само с мотор, с кола невъзможно, освен ако не е в 3 сутринта.

Becky, съгласна съм с теб за електрическите автомобили. Реално погледнато обаче за повечето хора на 20+ като мен, които тепърва започват кариера, завършват образование е нормално да нямат солидни спестявания, че да си купят хем жилище, хем електрическа кола и да дават немалки суми за био храни (все пак е скъпо удоволствие). Аз не мога да си го позволя, а предвид изселването на народа към столицата и към други европейски столици, допускам, че масово хората не забогатяват на 20+ и нямат родители милионери.

Всички се тикат в София не защото не могат да живеят без кино и театър, а защото по родните им места ги чака безработица. Въпросът е, ако ти предстои да създадеш семейство и имаш свит бюджет откъде да тръгнеш и как да стане. С пари е лесно, купуваш няколко имота и където ти е кеф, там отиваш. Където не стигат парите обаче, започват жертвите и е жизненоважно кое за сметка на кое ще пожертваш.

Към авторката: По възможност поживейте малко в къщата, която смятате да купите, за да сте наясно със състоянието на имота от първо лице, а и една зима в тази къща ще ви даде пълна представа какъв ще е животът ви занапред (транспорт, отопление, поддръжка, удобства). Ще сметнете дали можете да си позволите цялата сума за закупуване и ремонти. Ако ви хареса - купувайте, ако ви се разбият мечтите, поне не сте си хвърлили парите напразно.

night_sky, съгласна съм с теб. Но съгласи се, жилище в размер на 25-35,000 евро не оставя ли в много случай достатъчно разполагаем доход за кола вместо жилище за 60-100,000 евро тогава, когато разстоянието, което ги дели е 20-25 км. Т.е. в единия случай на скъпо жилище говорим, че
- или някой има по-висок стандарт за по-скъпо жилище, кола, частно училище, евентуално затворен комплекс и т.н.
- или някой прави жертва с колата и останалите неща. А да нямаш кола в София за мен значи задължително повече време в транспорт и по-големи разходи - та дори и да значи пеша. В смисъл, в центъра на Сф паркираш и не смееш да мърдаш колата, ходиш пеша, защото после място йок.

Всъщност аз май казах, че никой не агитирам, само подхвърлих, че в план от 3-5 години по-евтин имот извън София определено е вариант. А ти това питаш - как 20-25+ си стъпват на краката. Ами по няколко начина: продават имотите на техните и купуват в София с додаване или не или купуват с почти пълна ипотека за 20-30 год. И така. Естествено има и такива, които са подсигурени от родителите. Има и една малка част, която си купи това, което може да си позволи, така че да не се заборчи за цял живот, защото ипотека в Сф се плаща с много саможертви, ако комбинирания доход е по-малко от 3-4 хиляди.

Ами ако няма какво да продадеш,защото в къщите по малките градове живеят родителите?
Или пък работата ти цял живот ще е една и съша,толкова сигурна,че да си търсиш жилището според нея?
Въобше много въпросителни.
Тези въпроси нямаше да стоят пред толкова много млади хора ако имаше работа по родните ни места-една друга болна тема.
Сега ще се чудим как и какви схеми да мислим.Саможертвите,за които споменава Беки мене ме мъчат.Защото го има вариантът всичко върви за ипотека плюс най-необходимите неща за оцеляване и лишения за теб и детето ти евентуално с цената на една кутийка в София Тоест цял живот бачкане за единия му апартамент и в един момент осъзнаваш,че не си си жявял живота като хората за да имаш жилище.
Извинявам се много ако се отклонявам,ще ми бъде интересно да чуя мнението ви над това.

Мен мисълта ми е просто, че повечето хора не си купуват чисто нови коли. И колкото и евтини жилища да си купят, в бъдеще разходът за гориво ще се натрупва, а повечето навъртени километри водят до по-бързо износване на колата. И като теглиш чертата след години може да се окаже, че с тези пари е можело да си позволиш въпросния скъп апартамент в София, който ако съобразиш със строежа на метрото ще ти спести от гориво и в града. А подобен апартамент дори след време да решиш, че ти е писнало от София пак ще послужи за нещо. Или ще го ползват децата или ще си вземаш наема като допълнителен доход. Ако целта ти е да работиш в София на по-висока заплата, вместо в малкото градче, не виждам защо да не се инвестира, макар и с повече усилия в имот, който ще има възвращаемост.

Аз все още не съм решила дали искам да се реализирам в София и изчаквам какви още възможности ще излязат. За момента не мога да гарантирам, че още 20г. ще работя тук и ще имам желанието, а и средствата, за да изплащам апартамент в града. Не се натискам специално за София, други градове в България също ми харесват, а съм свикнала и на море. Имам опции по-нататък и за работа от вкъщи и за сезонна добре платена работа и евентуално да се открият възможности в други градове в страната вкл. Бургас. Завися донякъде и от чуждестранните фирми, а те за момента предпочитат София.

Но ако мога също толкова успешно да се реализирам в друг град, веднага бих опитала, заради няколко неща. Първо София е голям и разпрострян на вси страни град с огромно население. Това затруднява много транспорта. Линиите са много и понякога транспортът е много нарядко, нощем автобуси и маршрутки няма (за работещите до късно). Към това се добавят и задръстванията и честите ремонти по пътя. Ако се прибави раб. време към пътя, се оказва, че работя за по-малко пари, отколкото си мисля. Второ, за нямащите жилище квартирите са адски скъпи. Аз разчитам на градски транспорт, защото ми струва 20лв. на месец. Но ако имаш кола, това също се прибавя към разходите. За храната дали е по-скъпа - някои неща, които консумирам са двойно по-скъпи, други са от пазара на голяма сметка. Но в София има стоки, които в по-малките градове не се намират. Цяла София е опасана с това парно, за мен е непрактично. В предишната квартира приятелят ми плащаше над 40лв. за тръби и топла вода, в момента сме само на ток (имаме бойлер) и всичките ни сметки са толкова.

Пресмятайки евентуалната си заплата в София, по-изгодно излиза да се прибера в Бургас, стига разбира се да има там подобна работа, макар и по-ниско платена (доколкото знам тепърва се работи в тази посока). Ще имам къде да живея без да плащам наем, ще успявам да спестя повече пари и ще имам повече свободно време след работа, а ако работя до по-късно през нощта ще си хвана маршрутка, а не такси. Кола за Бургас не ми е нужна, защото всичко в центъра ми е достъпно, а автобусите са нови, с парно/климатик и са на 5 минути, маршрутките през нощта са през час. Апартамент и да реша да купувам, няма да имам нужда от огромни заеми или от заеми изобщо. Имоти в крайните квартали има на смешни цени(най-евтините са малко над 20к Е), а дори да инвестирам в апартамент до плажа пак ще ми излезе по на сметка.

Малко офф. Да не отваряме темата за работа по родните места, защото аз пък знам една друга гледна точка. Не е нужно да бачкаш при шеф. Правиш бизнес, обичайно търговийка, обаче населението "не дава пари за глупости" (т.е. нищо извън кафето, цигарите и евентуално ракията) или "на тоя няма да му пълни гушата", или дебне промоция 3 за лев.
Халът на българите е много комплексно нещо с водеща роля на манталитета ни. Особено по малките населени места.
Но, както казах, офтопик.

Мен пък ме е яд понякога, че съм от София и почти нямам шанс да мръдна, освен в чужбина, което не искам. При положение, че имам осигурен апартамент и баби на една ръка разстояние, просто е безсмислено да мисля за живот и работа в друга град, за заплатите и възможностите изобщо да не говорим. НО аз обожавам живота в по-малките градове, всеки път като се разхождаме в друг град, ми е много по-приятно и спокойно. Най-много харесвам Бургас последните години (май всички знаят какъв добър кмет има, всъщност би трябвало всички да са така и да не е нещо особено, но на фона на останалите прибиращи парите изпъква). И всички цветя, центъра, морето, обстановката, всичко там ми харесва. ММ е от София също и никакъв шанс да си намерим и двамата работа в Бургас и да си запазим бюджета дори наполовина (като сложиш и квартира, и пътуване да си видим родителите редовно).

Знам, че е тъпо да се оплаквам от това, че имаме нелош стандарт тук и късмета да не мислим тепърва за жилище, но просто една част от мен завижда на хората от другите градове, че имат избор. Могат да си останат в града, или да отидат в София, или в трети град. Но да си от София се приема за върха на айсберга (иронично,да не ме нападнете) и си закотвен доживот. Не знам дали ако бях от Бургас/Пловдив/Стара Загора щях да си остана там, но поне ще има къде да се върнеш, къде да си пратиш детето на по-чист въздух (обикновено има и баби по селата с домашни продукти). Ние сме толкова градски деца, че една лютеница няма кой да ни даде, пълни бройлери, аз така не свикнах с истинско кисело мляко, като цял живот съм яла купешко. а колегите ми от по-малки градове постоянно имат достъп до домашни яйца, зеленчуци, месо...

Просто да видите друга гледна точка и да си оцените родните градове/села/роднини