В класа ни имаше една такава. Сама се определяше като различна. 23 души бяхме на едно мнение, тя все мрънкаше. Били сме прости. Не желаеше да говори и общува с никой от нас. А ние бяхме най-най-най-задружния клас на света. Навсякъде ходехме заедно. Бяхме си една голяма компания, а не просто съученици. И до ден днешен се събираме и класната и тя винаги е с нас.
А въпросната съученичка до днес не разговаря с никой от нас и си обръща главата на улицата.
И да, никой никога не я е обиждал, нито е била грозна, нито нещо друго, просто беше "над нас".
Не ме жегва историята на момчето. 4-5 години да не намериш път към 25 човека от твоя клас, към 100 от твоя випуск или поне към някой учител....
Виж целия пост
А въпросната съученичка до днес не разговаря с никой от нас и си обръща главата на улицата.
И да, никой никога не я е обиждал, нито е била грозна, нито нещо друго, просто беше "над нас".
Не ме жегва историята на момчето. 4-5 години да не намериш път към 25 човека от твоя клас, към 100 от твоя випуск или поне към някой учител....
Как въобще разбрахте що за хора са всички "участващи" само на база драсканици в Интернет? 
Ще рече, че някои хора живеят с гадната цел да блестят натрапчиво и да вадят нечии очи с тоя ослепителен блясък. Всеки, опитал се да направи нещо добро и взел, че го описал, и споделил, е жаден за внимание, щото имал липси, видиш ли и разбира се, как иначе?! И не са важни фактите в конкретната история, а начина, по който я възприемаме. 
