Искам да кажа ... (76)

Детето има право да изживее звездния си миг!

Моят не се е тръшкал, и сега не се тръшка,даже и не желае да влезе в магазин  . Но,всъщност,много рядко съм го водила с мен да пазаруваме. Обикновено дъвчеше я хлебче,я солети...и винаги в количката-пазарската,или детската. Това свободно да ми шава,тцъ  .
Ако имаше случай,вероятно и аз бих изчакала привидно хладнокръвно да му мине  

Жаклин,не избързваш ли като си раздаваш/подаряваш/разпродаваш хубавите обувчици  .Може пък да ти мине и пак да си ги обуваш  !

Сънена и кисела съм...ама като заспивам по 100 пъти,тъй ще е. Ще ходя да поскачам,да се поразсъня.
Следобяд ще калесвам младежа да ходим на подстригване.Ще ги снимат за албум на класа-36 лв. парчето  .Много ми се видят  .

Гена, аз исках 25 за 30 страници и втори път не ми се обадиха, какво говориш ти .
Дребси не спа спокойно, втора нощ е с хрема, вече не са бистри сополи и ще ходим на частен кабинет, чакам да стане спящият красавец и потегляме.
Много е гадно времето навън, мразя да духа.

Хаха, аз съм от ония, дето са се чудили на тръшкащи се деца. Понеже първото ми дете беше кротко и разбрано, си мислех че е такова защото аз така съм го възпитала и се чудех защо и другите не са си научили децата да не се тръшкат. Да, ама всичко, на което съм се почудила без изключение после ми е дошло на главата. Та второто дете веднъж на връщане от детската градина се запъна на една будка за някаква играчка, а аз пари в себе си не носех, бях отскочила само да го прибера. На съседната будка километрична опашка за вестник "Антени" - имаше такъв вестник, вечерен. Моят, като разбра, че няма да купим играчката, се разрева, тръшна се на земята в праха и почна да рита. В чудо се видях и не знам как да реагирам. Наведох се да му обяснявам, той още по-силно зарева. (Пък и при толкова публика ) Опашката се раздели на две: едните (викат)за мен, другите - за детето. Едните викат: ми да му купи пък сега, стига е ревало, дете е, не разбира. Другите: тия разглезени днешни деца, щом не им угодиш, веднага правят панаир, не трябва да му отстъпва. Аз така се шашнах, че го оставих да се тръшка и си тръгнах. Минах зад съседния блок, спрях зад него, да не ме вижда, и наблюдавам. Той порева още, хората, пак разделени на две - едните му се карат - а бе момченце, не ти ли е жал за майка ти, бе, горката жена в чудо се видя и избяга, а другите - бе каква е тая майка, заряза детето и хукна, ми може ли такова нещо! Той порева, порева, на хората им омръзна да се занимават с него, дойде вестникът, взеха си го и си затръгваха. Спряха да му обръщат внимание. Той стана, изтупа си праха от дрешките несръчно (тази гледка на малките ръчички по дрехите още ми е пред очите), наведе си главата и си тръгна към къщи. Щом заобиколи блока и стигна до мен, аз го хванах за ръката и си тръгнахме. Нищо не му казах, но той видя, че съм много сърдита. И дотам беше. Никога не се повтори.

Янтра, наистина ли си седяла в поза лотос на пода в магазин?! Не ми е хрумвало никога, не съм и виждала. Признавам те за № 1 в нестандартно решение на старндартни проблеми.
Бих се изкефила страшно, ако бях там. Обичам оригинали.

Голямата внучка я гледах  от 11-месечна до три години и половина, до ДГ. Бях я научила на принципа "едно желание". Преди да излезем й казвам, че купуваме само едно нещо, независимо какво - за ядене, за пиене, за игра, книжка, диск, балон, каквото избере, но едно. Много лесно възприе този принцип, не съм имала проблеми. Веднъж наруших принципа - бяхме с една приятелка в нейната видеотека, в която се продават и разни дреболии и понеже си говорехме за кино (обичана от мен тема), за да не ми пречи детето, разреших да вземе и това, и онова - 4 неща. Накрая то поиска шоколад с шарени бонбони в него, а боядисани неща не му купувахме за ядене, а и шоколад не ядеше, та аз отказах. И тя се разплака. И то не ядосано, а нещастно, гОрко. Вината беше моя, защото правилата не бива да се нарушават, децата се объркват.
После си поговорихме - как вместо да е щастлива, че получава 4 неща вместо 1, тя е нещастна, защото не е получила петото. И си продължихме с принципа "едно желание".
И сега не е от тия деца, които искат всичко, което видят. И не се влияе от другите.
Малкият (5-годишен), който сега е на дневен ред, не се тръшка, но се натъжава и обижда, като му откажеш. Но му минава бързо. При него минаваме с номера (особено ако е нещо скъпо), че ще го купим за РД, за Коледа, за Деня на детето. Обикновено спазваме тези обещания, ако не му е минал мерака.

Хм,  ,значи си е скъпо... Със сигурност ще си е затруднение за някои родители да поръчат. Идвай  тук да ги наснимаш,Лято  

Ето - по темата за тръшкането  :
https://lh3.googleusercontent.com/-idRGK7asjcg/Vk-BBHP0PpI/AAAAAAAAZ8I/LkL7omrRp6A/w320-h240-rw/13.GIF

  Дали да го приложа? 

Да, но се отчети със снимков материал после.

Яна, страхотно е! Направо си се представям!

При нас не действа, пробвах го вкъщи.

Не мога да правя класически лотос, просто сядам и си кръстосвам краката.

Аз имам случай подобен на видеото. Беше се научил като кажа "не" и той застава срещу мен и започва пронизително да пищи/крещи. Един, втори път и на мен не ми издържаха нервите и започнах и аз да пищя. Погледна ме учудено и спря 

Връщам се от контролен мамо- и гинеколог. преглед. Имах някакво неприятно предчувствие от няколко дни и отидох много притеснена, оказа се напразно. Всичко нормално.

По въпроса с тръшкащите се деца... хм... виждала съм, виждам и ще виждам такива. С тия все по-либерални родители - няма начин. Аз не съм от тях (вече). По метода проба-грешка емпирично бе установено, че при моите 3 дивака проблемното поведение ескалила лавинообразно, ако не бъде спряно веднага и категорично. Предполагам, че е така при повечето семейства с деца с малка разлика. Та... моите са се тръшкали, по веднъж-дваж. Толкоз.
В поза (почти) лотос съм седяла, да. В магазин. Кърмейки.

Оооо, говорете ми за тръшкане! Жаклин е специалист в тази дисциплина, драмата винаги е за едно и също- рокли и грим Среде зима исйа да ходи с рокля, плажна и с грим на който би завидял люто и индиански вожд. Къса ми нервичките всяка божия сутрин. Днес се запече за едни обувки на принцеса, според нея. Рева точно 1.30 минути! Не и обръщам внимание обикновенно. Ни обяснения, ни увещания помагат. Мими никога не се е държала така.

Гена, заминаха обувките. Няма закъде да ги пазя, пробвах ги всичките, не ми стават:(

Жаки, ще ме разбиеш с тоя индиански вожд. 
Аз уж съм либерална, но гримове не давам. Наплашила съм дъщеря ми, че може да получи алергична реакция и да се подуе цялата, и да не може да диша. Разгеле само лак през ваканциите.

А снощи Кати изтропа един бисер. Виждам я, че чете книга и я питам за какво се разказва. Отговор: за Самсунг и Далила.