Парите в семейството

Надявам се всички да сте прекарали едни чудесни праазници, без мисли и караница за пари. 

Виждам, че и други потвърждават и практикуват отделното бюджетиране в семействата си - било като единият плаща пазаруванията, а другият - другите сметки, било, както при нас, през онлайн банкирането или по друг начин. Факт е обаче, че във всички тези начини на действие хората си имат лични пари, които дано не им се налага да ги ползват за лоши неща. За мен обаче, хората, процедиращи така, имат добра финансова култура и обмислят и стъпка напред. Също така са готови да поемат отговорност за собственото си съществуване, а не да чакат на друг, ако не дай Боже се наложи. Семейство или не, да можеш да поемеш отговорност, дори когато може би си в по-трудната позиция (с по-малки доходи), за мен е признак на зрялост, каквато очаквам от партньора си в живота. За всеки случай отново уточнявам, че говоря за здрави хора и ако единият се разболее, това не означава другият да не му помогне.

Радвам се обаче, че темата не поема в курс "Живеещите на сем. начала не са женени, съответно не са семейство" или "Хората без деца не са семейство", защото други теми се израждат в тази насока. 

Към любителките на общите бюджети:
Ако приемем хипотетично, че вашата заплата е около 2 хиляди, а той взима, да кажем, 6 хиляди и има съответно, скъпо хоби - играе голф, което му струва около 700-800 лева месечно.
В някакъв момент, в резултат на криза в неговия бранш и прогрес във вашия нещата се обръщат - заплатата ви става 6 хиляди, а неговата 2 хиляди.
Въпросът е, ще продължите ли да финансирате неговото хоби, при положение, че семейния бюджет е останал същия или ще реализирате някои от собствените си мечти, като сафари до Килиманджаро, например?

При нас ситуацията е, че когато живеем вкъщи, а и където и да е, той разбира от някои неща. Сменял е контакти, правил е комарници, кранчета, мивки и подобни. Не ми е длъжен, но има желание и помага с труда си. Понеже говорим за мой семеен имот, аз съм покривала дребните разходи по материали, а той е допринасял с труда си. Но ако имотът е мой и искам да къртя стени, да подменям тръби и други мащабни ремонти, не бих го ангажирала финансово, понеже оценявам труда му и понеже на чужд имот от опит знам, че пари не е хубаво да се влагат.

Родителите ми няколко години са живели в семеен апартамент от страна на баща ми. Преди да се нанесат са направили основен ремонт на цялото жилище, защото е било меко казано разбито, като парите са дошли основно от майка ми. Резултатът е, че след 3-4 години са разбрали, че не се получават нещата и са се развели. Жилището е наследствено, но и до ден днешен не е приписано на баща ми, т.е майка ми права над него никога не е имала. Хипотетично би могло аз да го наследя, но като знам що за хора са, силно ме съмнява.

Да, бих финансирала неговото хоби, както и той би се изкефил да ми помогне да сбъдна сафарито. За да е щастлива една връзка, не трябва мечтите и нуждите на единия да са с преференция, а другия да се оправя, както може. Аз искам той да е щастлив, той иска аз да съм щастлива. Ако неговите хобита го правят щастлив, бих дала много повече от пари, за да си ги практикува спокойно и доволно.

По темата - ние сме с общ бюджет в най-пълния смисъл на думата. Моята карта се намира в него и каквото изкарам му го давам от първата до последната стотинка. Той изкарва повече засега (с потенциал да се изравним по някое време). По никой начин не се чувствам ощетена. Каквото съм поискала досега, винаги е намерил начин да ми даде. Когато пазарувам или имам да върша нещо директно си взимам без да питам. Не си даваме финансови отчети кое за какво е изхарчено, само държим да е ясно колко точно, за да можем да преценим как ни върви бюджета и колко остава за спестяване.
И двамата не сме от свръх харчещите, но имаме скъпо хоби - планинско тичане със състезания, което редовно предполага харчове по хотели, за състезателни такси и добра екипировка.

Не бих се чувствала комфортно, ако трябваше да делим всичко на 2 независимо дали изкарвам повече или по-малко. Ако моята заплата беше 5000, а неговата 1000, пак щях да му оставям всичко на него и хич нямаше да се притеснявам, че съм се прецакала. Доказал е, че се справя чудесно с разпределението на парите, защото никога не съм усетила лишение, а не се е случил месец без да ни останат пари за спестяване.

Може би, ако беше някой, който много обича да харчи и в края на месеца редовно сме на червено, бих предпочела вашия вариант с отделните бюджети. Все пак, в много семейства общия бюджет си се получава чудесно.

Асос, и моят отговор е като на Гугъл - много ясно, че ще си продължи с хобито, нали доходите ни не са намалели? За мен няма НИКАКВО значение от кого са изкарани парите.
Казвам го от позицията на човек, който винаги е изкарвал повечето пари във връзките/семействата си.

Ако той е давал 700-800 лв. за хоби, а тя не е успяла да стигне до Килиманджаро, ми се струва, че не са били изобщо с общ бюджет. Все пак нейната мечта не е непостижима за такъв бюджет и е нещо като 4-5 месеца голф.

Да, аз това щях да допълня, че в моят вариант вече щях да съм ходила на Килиманджаро 

А, ако живееш в такъв имот?
Наем ли ще плащаш на мъжа си?

Толкова ли е скъп голфа? 

Няма да му плащам наем. Ще се старая да не живея в такъв имот. Ако се случи да живея, ще бъде краткосрочно, докато съберем пари за самоучастие и ипотека, без подобрения на неговия имот. Ако не иска ипотека и общ имот с чиста съвест ще си отделям пари настрани (лични) и не бих участвала в големи ремонти. Ако семейният дом е собственост на единият, това за мен предполага отделни бюджети.
По въпроса за голфа, и за мен няма значение кой в семейството е изкарал парите и не бих правила проблем в случая. Подразбира се, че при условие, че имаме общ (документално) дом.

Бих се чувствала зле, ако човекът до мен дотолкова няма доверие в това, което сме предприели.
Не е ли по- честно да му изплатиш половината, отколкото да го натовариш с ипотека за ново жилище?

Ако имотът си струва и получа такова предложение, бих изплатила половината, за да се впишем и двамата в нотариалния акт.
Но да си живея за вечни времена в апартамент, който не е мой и да наливам средства там, няма как да стане .

Да струва, да струва, колко да струва? Да не се окаже само, че ще ми излезе по-евтино да си купя мое и да го обзаведа от-до, отколкото да наплатя половината на любимия   

Е те това направо ме хвърля в музиката Значи сключвате брак и имате големия късмет единият в двойката да има свое жилище и така да не ви се налага да вземате заем (и докато върнете заема за 30 години да изплатите три жилища) за да си купите свое, респективно имате много по-голям разполагаем бюджет - за пътувания, лукс и спестяване. И ти ще се откажеш да живееш в това жилище и ще искаш да се набутате с ипотека? Или пък ще търпиш да живеете в скапани условия сакън да не дадеш пари за чуждия имот? Ми изобщо не мога да го разбера това, нали затова се жените, за да станете едно. Ако от самото начало тръгваш с презумпцията, че ще си измамена и ощетена по-добре изобщо не се жени.
Нашето семейство живеем над 20 години в жилище собственост на половинката ми и никога не съм се дърпала от даване на пари за общия ни дом, защото това за нас е общ дом. А понеже не сме вземали ипотека, сега (20+ години по-късно) вместо още да изплащаме ипотека ние успяхме да сложим настрана толкова пари, че наскоро си купихме ново жилище и ни останаха още доста. И това най-вече, защото не сме се заробвали с ипотека. И ти искаш от някаква прищявка да се откажеш от такъв летящ старт в семейния живот???

Черна станция, всичко е въпрос на гледна точка и на много други неща.
Ако половинката има панелка в състояние много за ремонт, за мен това не е летящ старт. Освен от вида на имота, зависи и от доходите на семейството. При добри доходи, дали има смисъл хората да наливат във въпросната панелка, вместо да се напънат и да си вземат нещо хубаво.
Ако пък половинката има хубав имот в състояние приятно за живеене, няма нищо лошо да се направи нещо козметично и да живеят там, ако им е приятно и да си спестяват както вас, като после си вземат общ имот. Многопластово са нещата и зависи както от вида и състоянието на имота, така и от доходите на семейството и целите му.
И аз си признавам, че ако половинката има добър според моите представи имот в чудесно състояние, където не трябва да се пипа много много, няма да драпам за ипотеки и т.н, а ще го ползваме за семейно жилище и ще се глезим и спестяваме.
Така че не би трябвало да се обобщава.