Аз мога да разчитам на него и съм разчитала не веднъж. Заради самата мен се старая да не се налага, особено когато имам възможност да се справя сама и полагам усилия и влагам финанси тази възможност да е налична. Определено ако сме заедно докато трае майчинството, или съм без работа или се разболея той ще е до мен и ще ми помага, не само финансово. Но може и да го няма, може да се разделим, може да е по-зле финансово от мен, може и при св.Петър да иде ако щеш. Затова гледам максимално да се постарая аз, защото когато той изчезне от уравнението и без друго ще имам само себе си.
И не, не я крия тази сметка.
Ти на него разчиташ, но не му вярваш, затова и криеш собствена сметка.
И всъщност, изброявайки случаите, за които си я създала, всеки непредубеден би прозрял колко много не вярваш, че той е опората от която имаш нужда.
Прочети си изречението, което съм ти болднала- ти вярваш, че това ще стане, което е огромно натоварване.
Не, вярвам, че той е опората, от която имам нужда, затова градя общ живот и бъдеще с него. Не, не я крия тази сметка, всичките ни банкови документи стоят на едно място. Да, вярвам, че тези неща, заради които съм създала тази сметка могат да се случат. Ти да не би да смяташ, че мъжът ти ще е винаги с достатъчен доход и има късмета да е безсмъртен? Нима твърдиш че щом съм способна да мисля за себе си и да бъда поне финансово подготвена и обезпечена, в ситуации които не се случват едно на милион, означава че не обичам човека до себе си или той се чуди от кое по-напред да се изниже като пръдня от гащи?
Логиката ти е абсурдна.
