"Завръщане"/SILA/-С участието на Джансу Дере и Мехмет А.Алакурт-Тема 44

Част втора

В пет следобед Катрина вече приключваше с работата, за която беше дошла в управлението и затваряше папките с досиета, когато неща отвън в коридара, привлече вниманието й. През остъклената стена видя да стои висок и красив мъж, и веднага го разпозна – сержант Давид Порто. Когато Катрина се обърна към него, Давид осъзна, че я съзерцава. Това го накара да да й се усмихне, но и леко го смути. Тази жено го беше развълнувала така силно, че цял ден прехвърляше в ума си различни варианти как да я покани на вечеря, ако пък не приеме да вечеря с него, то поне да пийнат по нещо след работа. Давид я гледаше и не можеше да повярва, че е пристигнал точно навреме, преди адвокатката да си е тръгнала. Потънал в мислите си, той не разбра кога точно Катрина е застанала пред него.
-   А?! Сержант Порто, каква изненада! Вие да не би да ме преследвате? Как разбрахте, къде да ме откриета?
-   Добър вечер, адвокат Ливера! Не, не съм ви следил, но след 5 години работа в това управление, не ми е трудно да разбера къде работят адвокатите по крими делата!
-   А, да разбира се! Ккаво мога да направя за вас? Изглежда се канехте да ме попитате нещо, преди малко?
-   Да, вярно! Тъй като имах труден ден и си мислех, дали имате желание да вечеряте с мен, та вечерта ми поне да е лека и в приятна компания!?
-   Ами не знам! Истината е, че имам още много работа по делото на Бианка, но за тази вечер мисля, че не би било зле да вечерям навън. Но, само при едно условие!
-   И какво е то? – усмихвайки се попита Давид.
-   След вечеря да ме закарате вкъщи, тъй като днес съм без кола и не ми се ще да се клатушкам по метрото с тези обувки. Еден опит за пребиване, мисля че ми е достатъчен за днес! – каза нещастно Катрина, посочвайки обувките си.
-   Разбира се! Това не е проблем. Да тръгваме ли вече?
-   Добре! – само да си взема чантата и идвам.
Давид я гледаше как плавно влезе в стаята, пресегна изящната си ръка, дръпна чантата си, изключи осветлението и затвори вратата след себеси. На етажа вече имаше малко хора по това време. Общо взето само дежурните полицаи. Вървейки към асансьорите, няколко полицая ги поздравиха, като му намигаха и безмълвно питаха „Кое е това парче?” Давид се засмя и натисна копчето, за да повика асаньора.
-   Нещо смешно ли направих? – попита Катрина.
-   Не, просто си представих как шляпате по улиците навън с луксозните си обувки от „Casadei”. Катрина го погледна силно изненадана.
-   Да не би приятелката ви да носи такива, че сте така добре запознат с дамските обувки?
-   Не, първо нямам приятелка и второ – гледам телевизия. Но честно казано, тази сутрин, когато ви хванах, забелязах марката! – каза Давид, като й се усмихна весело.
Неусетно асаньора спря, вратите се отвориха и Катрина разбра, че се намират вече в паркинга. Последва Давид, който излизи от асансьора и зави наляво.
-   Ето, това е колата ми. Малко е старичка, но пък си я харесвам!
-   Шегувати ли се! BMW от 80-те? Обожавам такива коли! Да си призная не съм фен на последните модели, но определено BMW е любимата ми марка за автомобил.
-   Охооо, намерихме и обща тема за разговор! Тогава предлагам да оставим официалностите и да си говорим на „ти”.
-   За мен не е проблем Давид! Значи и ти харесваш BMW – та. Супер! Може би някой ден ще ми дадеш това чудо на автомобилната индустрия, да го пробвам колко вдига? Давид я гледаше като поразен от мълния. Но тази мълния се казваше Катрина и стоеше пред него с най-чаровната усмивка, която беше виждал до сега. Не стига, че адвокатката беше умопомрачително красива, но и много дива и явно фен на бързите коли и високите скорости.
Не вярваше на късмета си. Той се присегвна и й отвори вратата, като й направи жест да сяда. Затвори нейната врата, настани се на шофьорското място и запали двигателя.
През целия път до ресторанта, който беше само но три пресечки от управлението, разговаряха за коли. Катрина го изуми колко много разбира от тези неща. Никога не би предположил, че тази умна и красива адвокатка е луда по скоростите. Е, на пръв поглед имаха вече един общ интерес – скоростите. С малката разлика, че Давид повече го влечат моторите, отколкото колите, но това не е проблем.
Вечерята в ресторанта мина много приятно и за двамата. Хапнаха, пийнаха по чаша-две хубаво вино и ето че стана време да си ходят. Обещанието си е обещание и Давид закара Катрина до вкъщи. Чудесно! Вече знаеше и къде живее тази красавица.
-   Благодаря за прекрасната вечер! – прошепна Катрина. Прекарах наистина чудесно, освен това отдавна не ми се беше случвало да говоря с някого, който споделя моите интереси. Следващия път вечерята е от мен! Ако си съгласен, разбира се?
-   Естествено, как да не съм! Когато и където кажеш! Скоро има състезания с пистови мотори, искаш ли да отидем? Ще разбера точно кога и къде ще се проведе! Не се тревожи, ще сме съвсем незабележими!
-   Да, няма проблем бих се радвала! Отдавна не съм ходила на такива. Между нас да се остане, но ми харесва да ходя на гонки,  особено с коли. Знам, че е незаконно, моля те не ме арестувай! Вероятно ти изглежда странно, отстарин – адвокат, любител на скоростни гонки! Обещай, че няма да ме издадеш. Усмихвайке си с най-красивата си и съблазнителна усмивка, Катрина излезе от колата, наведе се на прозореца, намигна на Давид, пожела му лека нощ и тръгна по стълбите към входната врата на коооперацията.
Давид я гледаше като хипнотизиран. Не смееше да мигне, за да не изчезне това невероятно привидение в женски образ. В този момент един копнеж се загнезди в ума му – имаше силно желание да я догони и да я целуне. Да заробви пръсти в меката й чуплива коса с цвят на тъмен махагон и да я притегли в прегръдката си. В този момент Давид обеща на себе си, че в най-скоро време че й се обади и отново ще излизи с нея. В този момент, се сепна и осъзна, че от цялата еуфория от вечерта, съвсем забрави да я попита за телефонния й номер, но не беше толкова фатално. Все пак знаеше името й пък и работеше по познато дело, така че не би представлявало трудност да й намери номера.