В момента чета...46

Някой прочете ли вече "Убиец" на Васил Панайотов и има ли какво да сподели? Изглежда интересна, авторът пише по-добре, отколкото може да се предположи, но едва ли ще мога да я включа приоритетно в нарастващия си списък книги за четене и бих се радвала на няколко "за" и/или "против". 

Били ми изброила кои предишни ?

"Споделен живот" - Джоди Пико, "Ловецът на хвърчила" - Халед Хосейни, "Тайната история" - Дона Тарт, "Човекът, който не беше убиец" - Юрт и Русенфелд. Много силна серия. А, забравих и "Живата факла" - Стивън Кинг. Всъщност напоследък май не съм попадала на лоша книга.

А аз чета "Останалите" на Том Перота. Съвсем в началото съм, но вече съм почти сигурна, че романът ще отговори на големите ми очаквания, създадени от едноименния сериал по HBO, който много, много харесвам. От прочетеното до тук ми става ясно, че филмът доста точно е следвал книгата, има съвсем незначителни отклонения. Долавям същото специфично настроение. Любопитна съм дали в крайна сметка ще успея да усетя романа по различен начин или ще го възприема само като дообогатяване на впечатленията си от сериала.

Не съм писала от страшно много време тук, нямах нагласата или възможността да си събера и изложа мислите като че ли. Ще наваксам, доста неща прочетох междувременно, започвам отзад напред. Реших да попълня пропуските в общата си култура и да се запозная с "бащата на хоръра" Лъвкрафт. Прочетох "Планините на безумието" - сборник от разкази и новели. Да, брилянтен превод, да, новаторски идеи за времето си, но.... не можа да ме впечатли, да ме ужаси, да ме развълнува дори. Едновременно богат речник и изразни средства, а в същото време думите "скверен", "богохулствен" се прескачаха на всяка страница и просто ми беше наивна по начина, по който една книга, написана преди близо столетие може да бъде. Разочарована съм, имах големи очаквания, подкладени и от ревютата в goodreads.

Момето, пробвай сборника "Отвъд стената на съня", преведена от Адриан Лазаровски, преводачЪТ на Кинг на български език ... Много по-различно е, разказите са подбрани от него, повечето неиздавани на български досега. Това, което прочетох до този момент, мен лично ме впечатли дълбоко и разбирам защо Кинг се е учил от Лъвкрафт!   Само това съм чела от автора ... Купих си и аз "Планините на безумието" иначе  

Относно Кинг-овата дискусия, имам какво да кажа, имам своите фаворити, но съм твърде пристрастна и влюбена в автора, за да мога да дам обективен съвет. На Кали поста беше страхотен и точно в целта, дала е много точно обяснение защо не може да се препоръча нещо с лека ръка, на абсолютно всеки. То че няма универсална книга е ясно, но пък универсална книга на Кинг пък, съвсем няма ...  

"Капан за сънища" беше книгата, която четох в един много дълбок депресарски период и ... не я дочетох. Яд ме е, защото мисля, че в един не толкова гаден момент, щеше да ми хареса. После я дадох за прочит на приятелка, която я даде на друг без да ме пита и ... така си и остана. А ми беше подарък ... Може би трябва да си я купя и да й дам нов шанс!  

Авлига, аз не съм гледала сериала и имам "Останалите" на Перота. Май е хубаво, че първо ще се запозная с книгата, а?  

Аз пък си приключих "Вила с басейн" на Кох и тук определено мога да кажа, че оценката ми е друга. Също така, в светлината на този роман, бих могла да кажа, че във "Вечерята" явно проблематиката не ми е била особено интересна. Май Вени беше казала, че който има деца в тийн възраст, ще усети книгата близка. Е, явно това ми е проблемът ... нямам деца, особено пък в тийн възраст и за мен темата не беше интересна. "Вила с басейн" обаче е друга бира.  
Главният герой ми стана симпатичен от самото начало, откровен, без да спестява нищо, дори и грозните факти за душевността си, самата проблематика, която няма да разкривам ... просто перфектно! Изгражда се една картина на случващото се, твърде ясна и отчетлива, с малко думи, но толкова образно ... Много ми хареса!  
Ще се обичаме с Кох явно, със сигурност ще прочета и "Уважаеми господин М.", който по анотация пък малко ми напомня "Истината за случая Хари Куебърт" 

Дочетох Капан за сънища и не ми хареса. Голям фен съм на Кинг, но това не беше най-доброто. Едва я дочетох и дори по едно време се канех да я зарежа.

Зспочнах и почти прочетох Ру от Ким Тхуи. Това са спомени, отделни, но все пак обвързани в един живот. Добре написана, допада ми.

О, не, и Брит-Мари ли?!?

Bubbly, благодаря за препоръката, ще издиря книгата, но малко да се пооткъсна от автора, в противен случай съвсем ще ме подразни 
Отзив за предишната прочетена книга - най-накрая се запознах и с Кейт Мортън, прочитайки "Забравената градина" - истинско удоволствие бе за мен. Прекрасно съчетание на сладкодумност и писателски майсторлък (думите се лееха с лекота, сякаш изрисувани с четка) и заплетена интрига. На моменти имаш чувството, че четеш Дикенс, в други - Шарлот Бронте, а в трети - добрите образци на съвременната "женска" литература. Изградените образи за мен бяха повече от пълнокръвни и логични, взаимоотношенията между тях - представени в развитие и дълбочина, природните описания - прекрасни. Абе, нищо не ми липсваше!

Чудех се какво ново да започна и вчера си взех "Тайната история" на Дона Тарт - за сега върви добре, но съм едва на 100-тна страница.
Обаче се издразних вчера в книжарницата, тъй като книгата, която купих беше толкова измачкана - и предната и задната корица, все едно поне 5 човека са я чели преди мен!
Обичам книгите ми да са като нови, но не ми се прибираше с празни ръце

не съм плакала толкова много на книга, колкото сигурно на "Споделен живот". Много е тежка. имам и "Домашни правила", но кога ще я започна не знам. едно че е доста дебела, друго че вероятно няма да никак лека, като предната. И за нея ще дойде време.

май доста сме на "Тайната история". И аз съм на около 120-тата страница. 

Ама защо не поиска друго копие? Не си длъжна да взимаш книга, която не е в добро състояние.

Аз мъча The Lake House на Мортън. Ама няма такава скука, какво ѝ е станало на тази жена не знам  На адския инат ще я довърша и ще си взема голяма почивка от авторката, заклевам се.

Хаха,Лу,на мен Кейт винаги ми е била скучна! 
След като отделих цял един ден на една невероятна глупост-"Тръни в пустошта" на Лийла Мийчам,реших да си оправя вкуса с поредната доза Алиенде. Започнах "Ева Луна".

Нези, ама ти знаеш, че аз по принцип съм фен на Мортън, даже в GR забелязах, че редовно съм ѝ давала 5 звезди. Не че е нещо кой знае какво като качество на литературата, но държеше в напрежение и беше приятна за четене.

Смятай щом на мен като неин почитател ми е скучна The Lake House, за какво иде реч. Първите 200 страници еееееедва се влачи действието. Историята в настоящето откровено не ме интересува, а тази в миналото само горе-долу. И 500+ страници обем, пълни с никому ненужни детайли.  Шаблонът е ясен - тайнствена къща, мъж с травми от войната и т.н. Как пък не написа нещо ново. Сори за хейта, ама се нервирам.

Охх и аз в последно време съм от отекчените , нищо не ме грабва силно , нищо което да ме накара да не оставя книгата .Даже се съсредоточвам трудно , което значи , че книгата не ме е погълнала така както трябва да бъде.Обичам семейни саги по принцип , книги за разни фамилии , действието да се развива началото на миналия век до към 50 те години , да не е блудкаво любовна .
Нищо интересно не откривам електронно разбира се ?