В момента чета...46

Публикувана: 21 апр. 2016, 05:25 ч.
Последно мнение: 14 юни 2016, 10:42 ч.

83 897
759

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са препоръките за четене на трилогията „Къщата на духовете“ от Алиенде?
Какви са впечатленията от книгата „Лудориите на лошото момиче“ на Мариу Варгас Льоса?
Какви са впечатленията от книгата „Гръцко кафе“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са препоръките за четене на трилогията „Къщата на духовете“ от Алиенде?
  
  Трилогията "Къщата на духовете" от Алиенде се състои от книгите "Къщата на духовете", "Дъщерята на съдбата" и "Портретът в сепия". Въпреки че са част от трилогия, връзката между тях е слаба, така че не е важно в какъв ред се четат. Това позволява на читателите да избират книгата, която ги интересува най-много, без да се притесняват за последователността.
- Какви са впечатленията от книгата „Лудориите на лошото момиче“ на Мариу Варгас Льоса?
  
  Книгата „Лудориите на лошото момиче“ на Мариу Варгас Льоса е високо оценена. Читателите я определят като увлекателно разказана и изразяват желание за препоръки за други произведения от същия автор. Това показва високата оценка, която авторът получава за своите творби.
- Какви са впечатленията от книгата „Гръцко кафе“?
  
  Книгата „Гръцко кафе“ се възприема като леко, приятно и бързо четиво с плавен стил на писане. Въпреки това някои читатели изразяват разочарование от дисбаланса в разказа, тъй като има повече истории за българската рода и по-малко за гръцката. Това може да повлияе на цялостното впечатление от книгата.
- Какви са впечатленията от книгата „Светлината, която не виждаме“?
- Какви са впечатленията от книгата „Савската царица“ на Тоска Лий?

# 45 21 апр. 2016, 20:27 ч.

На мен пък "Гръцко кафе" ми хареса. Чете се леко, приятно и бързо, думите текат като река. Но аз по принцип обичам родови истории, така че може би съм пристрастна. Също така и аз като главната героиня имам склонността да обмислям живота си в контекста на някакъв родов наратив. На моменти ми напомняше за Изабел Алиенде.

Едно нещо не ми хареса само:

Скрит текст:

Имаше много истории за българската рода и много по-малко за гръцката. Балансът ми липсваше, нали героинята уж пише книгата за сина си - да познава предците си, всичките. При положение, че баща му е мъртъв, човек би очаквал да има повече истории за тази страна на семейството, за да се запълни липсата. Също така темата за Балканите и колко сме си близки и далечни би била по-добре обслужена с повече истории от другата страна на синора.

Пиша горното с уговорката, че прочетох книгата без изобщо да знам коя е авторката и без да съм наясно с конспиративните теории как е едва ли не лансирана от баща си и т.н. И така да е, пак ми хареса.