Истории от мюсюлманския свят

Ей така тръгват историите ЕЖК ))
Съжалявам, но се чувствам длъжна да те разочаровам. В Дубай съм - ходя на държавния плаж по бански, хващам си такси в 3 през нощта, сама и отношение към мен има  - да, ама не се оплаквам. Например по баровете има лейдис найтс, ама няма менс найтс. И ако има нещо, с което ОАЕ се гордее, освен лукса и небостъргачите, то това е сигурността. Щото не се шегуват и за дребни престъпления дори отиваш на топло. Но ти вярвай на жената, която ти е разказвала...те тия от уизеър и флай дубай ей така са ги пуснали директните полети от България - щото няма кой да идва тук.

Марси, така е - при определени условия - пред длъжностно лице и с основателна причина. Но интересното в случая на рейн беше след това - жененето за друга и после пак женене за първата.

Да, изказването на Джина за Дубай и в мен предизвика смях   Бях там на ексурзия, чувствах се изключително спокойно и сигурно. Денем, нощем, по заведения, магазини, в градския транспорт и плажовете

мда, рейн е права, така е, шариа отнася продължителната раздяла спрямо жената, като изисква след троен развод тя  да се омъжи за друг и да си консумира брака и 4ак след това може да се разведе и ожени за първия! гадно,но по закон е! лошото е ,4е основно мъжът има права,затова и в някои страни правото на жената  на развод, децата  и издръжка са изклю4ително завоевание на демократи4ната власт!

Една от познатите ми пуска редовно Shohreh.
Мисля, че в България много би и харесало по нощните заведения, тъй като стилът на повечето дискотеки е подобен.

ПП Кoпирам и още една от Фейсбук.

Причината е да се "накаже" мъжа - тоест той винаги ще знае, че жена му е преспала с друг мъж и това е един вид наказание за него - че не е третирал добре жена си и тя е поискала развод.

правите грешка като казвате ,4е тя е поискала развод-разводът го иска мъжа и дефакто може  с един акт да се извърши тройния развод, сложни4ко е, но в крайна сметка може би целта е да се премисли дали си струва да си прибере жената пак!щото тя ве4е е била 4ужда и може да не се стигне до нов брак!в някои страни жените имат рпава по4ти равни с мъжете, право да се разведе, при побои да се обърне към полицията и да осъди мъжа,ако не плаща алименти даже в брака!

Идва от възпитанието. Така ги учат, че това са важните неща - забулване, а после брак и много бижута, които ще си ги носиш вкъщи  
Пък и половината са неграмотни. Сигурно ги учат само корана да четат. Едва ли ги карат да четат световни класици.

Записвам се да чета,много ми е интерсно

Относно изказването на Джина за Дубай - приятелката ми говореше за местни жени отишли на плаж с мъжа си, не за европейки и туристи. И не е казала, че я е страх, че някой ще й посегне или някакво друго престъплене, а че гледат похотливо, в този дух и се чувства неприятно. А и тя не е там като турист, а при майка си, която работи там и не обитава някакви богати квартали. Не съм ходила в Дубай и не искам и все пак си мисля, че не навсякъде е като по снимките.

Имаме приятел дубаец, идва всяка година в България, миналата ние бяхме в Дубай, по- сигурна и спокойна на малко места съм се чувствала. В мола съм била с блузка без ръкав, никой не ме е гледал или задирял. На плаж с бански, до нас мюсюлманки с водолазни костюми, такива са им банските, не са се възмущавали или коментирали нещо по мой адрес.

Приятелят ни ни оказа голяма чест и ни покани в дома си, въпреки че сме християни, а той има неомъжени дъщери. Къщата се намираше в квартал, в който живеят само локали\ местни. Навигацията нещо не намираше точния адрес, загубихме се, спряхме случаен човек, говори с нашия приятел и каза - карайте след мен, това около седем вечерта, който е бил знае за какво движение иде реч. Та този човек си остави работата и си загуби над час с нас, за да ни заведе до място, където ни чакаха. Кой тук би го направил?
Къщата, както и очаквахме беше страхотна, хола, където ни посрещнаха огромен, ориенталски с много дебел килим и пищни дивани.
Жените, включително и не омъжените не бяха с покрити лица. Двете омъжени бяха с абаи, а двете моми с кърпи, дънки и жилетки малко под коляното. С мен се целунаха по двете бузи, но на мъжа ми не подадоха ръка. Говореха повече с мен, но когато се поопознахме, едната, най- малката, се разприказва и отговаряше на въпроси и от него. На гостито дойде да ни поздрави с добре дошли цялата рода, двамата братя със съпругите, сестрата с мъжа и дори възратсния баща на приятеля ни.
Такова уважение към гост никога и никъде не съм виждала! Попитаха как желаем да се храним на маса или на земята по тяхному, избрахме второто разбира се. И като се започна едно носене, не е истина! Над десет ястия, без салатите! Дъщерите, поемаха платата от слугините( имаше няколко) и идваха първо до мен и до мъжа ми, за да си вземем първи ние. Аз ям много бавно, но никой не стана от масата, докато не свърших. Прекарахме страхотно, всички говореха английски, по- младите добре, по- старите, колкото да се разберем. На тръгване ни затрупаха с подаръци- фурми, чай, парфюмни кремове.
През целия ни престой приятелят ни предостави негов автомобил, купил беше нова навигация, за да ни е по- удобно, а истинския шок за нас беше, че пращаше някого с резервен ключ, който взимаше колата и я пълнеше с бензин! Аз смея да твърдя, че доста сме попътували, такива хора, като тези не съм виждала.
Ние имаме хотел, преди две седмици сестрата на нашия приятел дойде в България, за да си парви физиотерапия в София, а през уикенда да ни гостува. Бяха две жени, тя и нейна приятелка, баха с абаи, сядаха си в ресторанта без проблем. Помолиха само да ги обслужва момиче, ако може. Правиха си вани, масажи, само от жени отново.
Шофьорът, който ги доведе и върна от летището, обаче беше мъж. Говорили са с него. Не ми се видяха да са нещо измъчени и онеправдани даже хич:)
Това са моите впечатления от мюсюлманите, само тези познавам. Изключително почтителни към родителите, гостоприемни до немай къде, честни.

Брат ми обаче беше на мисия в Афганистан и за там ми е разказал неща, които нямат и минимален допир с описаното горе.

С интерес чета темата.

И аз имах такова преживяване. 
При мен жената е от Ирак, но е християнка. Подари ми гривната си.
Много ми е трудно да опиша чувствата си. Бях поласкана, шокирана, почувствах се гадно и ми стана много неудобно. 
От тогава знам и никога не правя комплименти за бижута на жени от близкия изток!
Въпросната гривна не я нося...не знам, колкото и да ми харесва не се чувствам добре с нея. Възнамерявам да я подаря на някого, но не знам на кого. 
 

Аз съм живяла една година в Либия през 1985-1986. По време на бомбандировките над Либия бяхме изложени на голям риск, защото американците пускаха бомби над нашата шерика и напуснахме през пролетта на 1986г. Имам впечатления и много спомени от пустинята, Средиземно море и хората в Триполи и Сирт, въпреки че живеехме сред българи. Жените в Либия бяха облечени, по скоро увити в бели "чаршафи" и приличаха на призраци. Майка ми ходеше "цивилно". Един ден отидохме на пазар в града. На връщане татко избърза напред. Чухме звук от двигател. До нас спря една кола, отвориха вратите и се опитаха да отвлекът мен и мама. Тя се разпищя. Хората от шериката, която бяхме доближили се развикаха и арабите се отказаха. Друг ден отидохме на плаж на брега на Средиземно море. За нас е нормално на плаж да облечем бански, но арабите се насъбраха, говориха със силен глас на арабски, а други се премятаха във въздуха и правеха цигански колела, за да впечатлят мама. Направи ми впечатление безхаберието към децата. Веднъж татко премести от натоварена улица бебе, което още пълзеше, а от родителите нямаше и следа. Спомням си странната им кухня. Бяхме поканени на гости, където сервираха кус-кус с лютив сос в нещо като леген и всички ядяха от това блюдо. На сватба сервират пълнена камила. В пустията почти под всеки камък имаше скорпион или змия. Най - често се срещаха петминутките. Това са змии, които се наричат така, защото отровата им убива човека за пет минути. Ех, още помня червеното залязващо слънце, а в далечината преминаващ керван с камили.

Мюсюлманите, ако са ти близки, са много верни приятели. Моите родители имат приятелско сем-во, което живееше в Бг и после се устрои в Турция. Още се чуват, но се виждат рядко. Когато заминаха, ни повериха цялата си покъщнина, желанието им беше апартаментът да се даде под наем. Толкова са ни помагали и ние на тях. И до ден днешен повтарят, че много сме им помогнали преди години и не забравят.
С прекрасни впечатления съм.

Единственото, което не ми харесва, е, че когато им гостуваме, жената не се храни с нас. Не съм питала защо.