Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13

Здравейте, момичета! 
Много съжалявам, че снощи не се включих. Но не можех да бъда полезна с разбирането. Гледах само картината и се напрягах да разбера някакъв смисъл, но ми говореше само това, което виждах. Визуалното никак не беше малко. Това много ме изморява по принцип, а снощният епизод направо ме изцеди. Беше много хубаво!
След това не ми се говореше нищо. И сега още имам нужда да бъда сама с видяното и да го дообмисля.
Разбирам, едва когато гледам със субтитри, да има  пълен синхрон между картината и диалозите.
Изгледах преди малко и преведения епизод. По наболелия въпрос: Искендер без съмнение е спасен. За мен планът е на Ахмед и Зюлфикяр. Така Ахмед остави за бъдещето поне още един верен човек, който да обича Кьосем. Вероятно подробностите са уговорени между двамата и са поставени условия.
Трябва ми време и ще си напиша мнението за епизода.
Още не мога да осъзная как се получи така, че нашето Възкресение (православната Анастасия) съвпадна с този прекрасено измислен и направен финал на Ахмед. Това ме поразява.
Пожелавам ви светли празници!
Когато съм готова, ще пиша. До скоро!

Привет Великолепни !
Все още съм под въздействие на серията от снощи и доста съм объркана ... 
Както писаха Дайче и  Ваня все още мисля ,че Искендер е жив.
Този Ерхан ага който остана последен е възможно да е един от приятелите на Искендер.Също си мисля ,че има договореност между Зюл и Ахмед ,за инсцениране смъртта на Искендер.




Ето за тези приятели на Искендер пиша...




Дана и на мен най-много ми хареса сцената с прегръдката между Сафие и Искендер ,а също така когато Сафие си пиеше кафето и получи кафтана на Искендер. Много силни сцени.
Е.Коч беше фантастичен почувствах болката и безсилието му да спре смъртта.Последната сцена Ахмед & Кьосем беше много силна , там ще очаквам коментара на Ваня ,защото прави страхотни сравнения между символика и действие.


И една творба от руска фенка.

Привет, момичета!!!
Напоследък се движа със закъснение.
Не съм успяла да ви прочета, даже  
Все ви оставям за десерт  
Изгледах епизода, а сега съм до 25-та минута с превода.
Имам една идея, породена от пост на Дана  
Става дума за интервютата на Едже и Мелек за Берен ...
преведени от rivva  
Знам от собствен опит, че като затърся нещо и ставам луда.
Например изявлението на Берен, превод на varna_2,   на която сърдечно благодаря,
ми отне търсене един цял ден.
Намерих го в тема на Карадайъ, благодарение на приятел.
И тогава реших, че трябва не да дам линк към поста, а да намеря място,
където да слагам важни текстове и всичко да е лесно достъпно.
Лека вечер.
Аз продължавам да наваксвам с Кьосем.

Здравейте мили момичета

Ваня

Тио

Гледах, връщах, гледах и връщах и си мисля, че може и да сте прави! Макар че, този Ерхан ага да ми изглежда доста по-възрастен от Искендер, а Али беше на неговата възраст; другото момче беше по-младо от тях, мисля, че Зюлфикяр не би се държа така, ако трябваше да екзекутира Искендер. Но кой знае?! На мен ми направи впечатление фактът, че Мехмд Гирай се опита да вербува Искендер за своята кауза, но аз мисля, че това е по идея на Ахмед, за да провери верността на Искендер.  Ще проличи, ще стане ясно!
Точно за това се въздържам за сега да коментирам линията Ахмед-Искендер. КОментирах Кьосем, защото вече стана съвсем ясно, че дори и да има инсценировка, Кьосем няма пръст в това, а дори напротив - всячески се опитваше да издейства най-тежкото наказание за Искендер .

Кьосем - Законът на Фатих
Поплаках си на сцената Ахмед-Мустафа! Трогателна! Прекрасна игра на Екин, нямам думи!!! Как само прегръщаше Мустафа и ридаеше: прости ми братче, какво направих с теб!!!

До скоро!

Привет момичета !
Заети предпразнично нямаме време за коментари.


Черпя ви едно кафе...,



... но не може без Сафие !  




Великолепната  султанка!




И малко майтап.Фенове имитират великолепната четворка...
Най-ми харесва Халиме...

                        Привет

Дана, Ваня@, Тио, Дайченце, Дъгичка,
прочетох ви с удоволствие и ви благодаря сърдечно!!!

Изгледах серията с превод, върнах се на някой моменти.
И пак ще кажа, че всяка сцена и всеки герой е важен.
Много тежки и възлови сцени.
Страхотна динамиката.
Актьорите са фантастични!!!




Много ми хареса, че в последната сцена
беше включен гласът на Анастасия, от първите епизоди.



Не мога да кажа, коя сцена беше най-важната




Плаках на първата сцена, когато Кьосем каза на Ахмед,
че му остава малко живот




и на сцената Ахмед Мустафа >>>




За Кьосем и Искендер не ми се коментира за сега.
Но ми харесаха думите на Ахмед към Искендер
"Не можеш да избягаш от съдбата си",
което важи за всеки.




Берен е била на 27-ят международен филмов фестивал в Анкара,
където е връчила специалната награда за принос в киното
на Томрис Гиритлиоолу>>>


ПП: Намерих превод от LiLiSy 
на интервю с Томрис 
и ето малка част от него >>>

"Актьорите, които спечели за екрана?

Томрис: Туба Бююкюстюн, Берен Саат, Бюлент Инал, Нежат Ишлер,
Аху Тюркпенче, Йозгю Намал, Бегюм Биргьорен, Берк Хакман, Онур Сайлак,
Джансел Елчин, Селма Ергенч, Гюнай Караджаоолу и др."

Цялото интервю   ***


Зад кадър >>>



С Кенан >>>

Здравейте

Христос Воскресе!!!

и

Воистина Воскресе!!!

Нека бъдем здрави и благословени! Нека се стараем да вършим добри дела, да ценим живота, който ни е даден и да сме благодарни за всеки един ден!  :bouquet:

Момичета, отново превъртях серията и сега, при уталожени емоции от други сцени, финалните кадри ме трогнаха изключително много! Страхотна игра на Берен и Екин! Не знам какво да коментирам и какво да кажа, то се чувства - една топка в гърлото... "Това не е краят", както каза Султан Ахмед...

И в съзвучие с празника на Възкресението, нека вярваме, че душата е вечна!

Светли празнични дни!

    Светло да е в душите на всички!!!


А сега нека ви се завърти светa от гифчета >>>

Честит Великден и весел празник на всички !
С пожелание за здраве, щастие и красиви моменти с близки и приятели. Нека се възцари
на Земята мирът и добротата за нас и идните поколения !


    Много хубави снимки на Берен ... зад кадър  





    Мечта сбылась... Они вместе...Берен и Экин ( фш)        


   Много се радвам, че Берен е връчила специалната награда за принос в киното на Томрис Гиритлиоолу на 27-ят международен филмов фестивал в Анкара    Виждам и видео с този момент в  ♥ Берен Саат|Beren Saat The Best ♥ Кёсем ♥

https://vk.com/berenalican?z=video-67485558_456239198%2Fc61d741c … pl_wall_-67485558



   Благодаря ви за интересните коментарии, хубави снимки и гифчета  

          Христос воскресе!
Тио, Дъгичка, Дана, Дива, Дайче, 
нека се сбъднат всичките ви хубави помисли!
Благодаря за споделеното. Всичко много ми харесва.
 
Наистина 24 еп. беше много наситен. Не мога да отделя кое е най-важно и кое най-много ми харесва. Сега ще си кажа мнението само за сцените в градината, защото те имат свой смисъл. Другото - при друг случай.
 
Да бъде „Кьосем“ сериал, вдъхновен от историята, не означава само промени на исторически лица и събития Вдъхновението се отнася и до начина, по който се изграждат образите и се разказва. С излизането пред бунтовниците и спирането на бунта Кьосем получи  фолклорни елементи върху себе си, а връзката с жасмина и случващото се в Тайната градина, вкл. и смъртта на Ахмед,  придават приказно-митологичен аспект. Сцените, в които художественото започва да доминира над реалното изискват съответна промяна на нашия поглед към тях.
Такива са двете сцени  от 24 еп.  в Тайната градина.

Първата е сънят на Ахмед. Схващам тази много символична сцена  като обобщение на неговото управление,  неговата мечта и стремеж до последния момент на живота му към невинността, с която започна и която идва от Анастасия. Странното съчетание между султанския трон и градината ни подсказват, че става дума за управлението. Във външния  вид на Кьосем  веднага разпознаваме жасмина: преобладаващият бял цвят на роклята, дребните орнаменти  от жасмин в съчетание със символи на империята в декорацията на дрехата, перлите по горната част на роклята, като украшение на главата  и като обеци, напомнящи пръстена на майка и, обилната светлина. Музикалният фон е от времето на Ахмед и Анастасия. По-нататък, когато Ахмед разказва своя сън на Кьосем, говори за това как двамата са общо цяло. В хода на епизода си спомня  тежестта на управлението ( думите му  пред Хандан), нереализираните  очаквания за велики постижения (думите на Дервиш): в края на живота Ахмед си прави равносметка. Вместо жасминовия храст в градината –  Кьосем върху трона.  Свързващата дума е невинност. Невинността на Тайната градина е превзела при Ахмед и Кьосем двореца - разположена   удобно на султанския трон, спокойна  и усмихваща се. Невинност е  ключова дума за сериала в значението и да бъдеш човек, да правиш така, както иска сърцето ти, а не по едни или други правила и закони. С такъв стремеж в себе си ни показаха човека Ахмед, който като Султан Ахмед трябва  да съчетава своята невинност с отговорност към династията и държавата.
 
(Не му е точно тук мястото, но ще направя само едно отклонение от този по-общ поглед към управлението на Ахмед: отношението към братоубийството. Ако се замислим, от възкачването му на трона до последно, ситуацията е такава, все едно Законът за братоубийството е отменен, тъй като не е приложен и Мустафа е жив. Така като зрители сами виждаме  какво би станало, ако законът се отмени: непрекъснати опити за преврат. Със затварянето на Мустафа – сега все едно законът е приложен и няма „свободно“ шехзаде, опитите спират. Пускането му отново на свобода – все едно законът не действа, появата на Искендер и израстването на синовете - и отново подготовка за атака на трона. Към властта напират и мъжете, и жените. Зрителят се убеждава, че проблемът не е в отменянето на закона, а в намирането на начин да бъдат спрени всички желаещи власт. Аз разбирам Ахмед, който като човек иска да спаси брат си, но разбирам и държавника в него.  Той ни показа предела, до който може да стигне хуманизирането на тази институция и това насочва към нужда от промяна на  самата система на кръвно наследяване и заменянето и от друг  принцип. Ще видим какво от усилията на човека Ахмед, за които той заплати  висока цена,  ще пребъдат  в Мустафа, който в последния епизод   нарече отново Ахмед „брат“, и в синовете му. Осман е загрижен за Мустафа, подкрепя баща си в решенията, които е взел по отношение на него, и каза, че не би убил братята си. Само да си припомним какво говореше Махфуризе по тази тема и колко различно е това разбиране в семейството на Ахмед и Кьосем. И последно: Ахмед, все пак успял да спаси поне живота на Мустафа, му се извинява; в същото време наистина виновната за това Халиме стои безмълвна, а Дилруба смята Ахмед  за най-важен враг.)



Втората сцена в Тайната градина е финалът на епизода със смъртта на Ахмед.
За мен тя е в логиката, която  проследих в  предишен пост за Ясемин и нейната връзка със смъртта на Ахмед   (тема 12, пост 706), в която логика сега ще продължа.
Чрез начина на обличане в  24 еп. за  Кьосем отново са подчертани  две неща: от една страна, връзка с растителния свят (зелени растения, различни цветя, жасминът е постоянното сред тях) и, от друга, еднаквия начин пак по тези признаци, по който ни показват връзката между двете сестри. (За Кьосем външния вид като на разцъфтели цветя може да се проследи от началото на епизодите след времевото прекъсване.) Виждаме цветята и зелените растения  в цветовете и украсата на дрехите, в короната, в подаръка обеци и диадема от Ахмед, в които основната фигура е на жасмин в съчетание със зелено. За Кьосем и Ясемин общи цветове са зеленото в различни нюанси и синият;  когато са с Ахмед, двете са в нощници с  еднакъв син цвят,  вкл. и в последната нощ след никяха с Ахмед.
 
Ето някои примери:











Ако Кьосем представят предимно чрез цветя (основно жасмин) и зелени растения, картината от Кефалония накара в Ахмед да поникне зелено дърво. Докато Анастасия „възкръсваше“, Ахмед засади жасминовия храст в градината. Така и двамата ни показват свързани с природния свят и растителността, от които в Тайната градина най-важен е жасминът.. 



Никяхът има значение за реалната история на самата Кьосем, вероятно за участието и в управлението и специално за регенството, не мога да преценя за какво точно.
Никяхът обаче е използван по един интересен начин във връзка и за придаване на смисъл на смъртта на Ахмед. Съвпадането на никяха със смъртта е търсено, иначе той, както и брачна нощ, можеха да се проведат в друг ден през последните седмици от живота му. В това нарочно съвпадане аз виждам  митологичен подтекст, отново с отношение към характеристиката на смъртта.
 
И тук трябва да направя едно отклонение. В древните култури, тези на народите на територията на империята преди нейното създаване, сватбата и смъртта са понятия, много свързани. Мислело се е, че на сватбата младоженците „умират“ и след преход в отвъдното се връщат с децата, които идват с тях от другия свят. В края на живота смъртта отново се мисли като сватба и тази представа се среща много често по погребални паметници. Преходите между световете се извършват от дъщери, сестри, братя и т.н. на героите, те преминават един в друг – неща, непосилни за рационалното съзнание, но не и за митологичното мислене. И така, без повече да разширявам темата, виждам в съвпадането на никяха, брачната нощ и смъртта отражение на митологемата сватба-смърт. Музикалният фон в двете сцени е един и същи, което също подсказва връзката между тях.
 
Тайната градина като място на спомени, разбира се, има първо значение като „тяхното“ място. Разбираме защо Ахмед иска да завърши живота си тук, където е започнал.

Градината обаче е и мястото,  където поникват, растат и „умират“ през зимата растенията, цветята, а останалите обстоятелства моделират смъртта на Ахмед като подобна на  „смъртта“ на растение. И тук въпросът е: защо на смъртта на Ахмед се придава смисъла на „умиращо растение“ и „сватба-смърт“? Отговорът е в зимата, която обединява едната с другата представи в календарен сватбен мит за умиращата през зимата и възраждаща се през пролетта природа. Така за реално умрелия Ахмед няма да има друга пролет. Но  умиращият като растение (жасмин; и Ясемин, която вече е тръгнала по пътя към отвъдното) в градината Ахмед на сватбата си с Кьосем има възможност да „възкръсне“ отново: като  жасмина на новия природен цикъл през пролетта или като нов владетел, някой последовател на неговите идеи. Само така съществува възможност жасминът да не е цвете само за „сезона“ на Ахмед и Кьосем, а да расте трайно в градината на двореца. Към такова мислене насочва постановката от елементи: градина, никях, смърт, зима.

Тази сцена ме кара да мисля и за Кьосем. В иносказателността на финалната сцена тя остава на повърхността на земята, където през зимата видимата част от растенията умира. С последните си думи Ахмед и повери неговите шехзаде, султанши и държавата, поръча и да продължи без траур и да завърши започнатото от двамата. Двусмислие има в думите му: „Ти не си само моя, Кьосем. Ти указваш пътя на всички. Ти даваш живот.“ Не се ли отнася това до невинността на Кьосем, до жасмина в нея, които дават живот на човешкото в човека, и какво ще стане с него в студаната зима, в която Кьосем остава сама?   

Ще се върна към брачната нощ. С показаната импресия на тази тема е търсен ефекта „любов на душите“. Такава е любовта на Ахмед и Кьосем, каквато ни показаха и дотук. Тази любов е противопоставена  на „любовта на телата“ и „златният път“ в двореца.
Сцената със смъртта на Ахмед е непосредствено продължение на брачната нощ; звучи същият музикален фрагмент; нежност, плавност, сякаш безтегловност. Смъртта е показана като същото интимно духовно преживяване на любовта, което на свой ред сега е  „раздяла на душите“, ръцете на двамата са събрани върху сърцето на Ахмед. В тази дълбочина на изживяването високи тонове и резки движения са неуместни.
 
Финалната сцена насочва към паралел с една много популярна сцена от християнското изкуство – пиета: Божата майка оплаква мъртвия си син. Общото е в темата на смъртта, позите и начина на изразяване на болката.





Не така пряк, но паралел може да се види и със сцената от Кефалония, в която Анастасия държи в ръце агне и пее весело приспивната песен. Познаваме я и от картината. В сцената с умиращия Ахмед чуваме тъжния вариант на песента, който звучи в много моменти в двореца. Връзката със смъртта на Ахмед ме кара да мисля, че тази песен, която за мен като цяло остава загадка,  е песен на раздяла и на разделените.

Финалната сцена като замисъл и в проникновеното изпълнение на Берен и Екин оставя много дълго  усещане. Сливането на любовната нощ с умирането, когато тялото е болно и умира, но душата  продължава да се стреми към любовта, може да се тълкува и като израз на нашата представа за безсмъртие на любовта.

Здравейте, момичета!
Христос Воскресе! Весел празник на вас и вашите семейства!

Аз се позагубих напоследък покрай работа и пътувания, а и да си призная - след всяка следваща серия тъгата и яда ме стискаха за гърлото и просто не ми се говореше.
Последната серия ме грабна обаче и мисля,  че най-малко великолепната игра на актьорите заслужава да бъде отбелязана. Берен и Екин бяха страхотни и то не само в последната сцена. Хареса ми скритата надежда в очите на Кьосем, когато я излъгаха, че има лек за султана, болката в очите на Ахмед, когато осъзна какво е причинил на брат си. За пръв път и Сафие султан успя да ме разчувства и да излезе от позата на "величието" си - сцената пред двореца за мен беше най-добрата сцена на Хюлия до сега.
Събитията в епизода:
За майките, погубващи синовете си в името на собствената си власт най-малко ми се говори. Затова харесвам Кьосем и не мога да я сравня със Сафие или Халиме, поне за сега. Може да не е справедлива към много хора, но за миг не е поставила властта над децата си, камо ли да рискува живота им.
Надявам се и аз, че Искендер е жив, но се чудя как биха го вкарали отново в действие, как биха използвали образа му и изобщо има ли бъдеще героят му. Може би след смъртта на Сафие...
Султан Ахмед ще ми липсва. Тъжна беше съдбата му, имам чувството, че Кьосем беше неговия единствен светъл лъч, но дори тя не успя напълно да освети душата му. И въпреки че трябваше да вземе доста трудни решения, сценаристите ни представиха  един добър и справедлив владетел, изигран великолепно от Екин.

Здравейте, момичета!

Честито Възкресение Христово!
Благословени и светли празници на вас и семействата ви!

Благодаря ви за всичко споделено! Страхотни сте, както винаги!
Аз по традиция все тичам след вас и не мога да ви стигна. Този път оправданието ми е пътуване по  празниците...

Изгледах този толкова вълнуващ епизод и с превод, макар и не толкова внимателно, колкото бих искала и много, много ми хареса. Прекрасна актьорска игра, динамика и напрежение от началото до края. Не мога да кажа коя сцена ме развълнува най-много, защото всичките ми въздестваха много силно и си поплаках. Финалните кадри направо ме трогнаха.

По всяка вероятност Искендер е жив, но точно как и защо ще ни покажат в следващия епизод. Всъщност може и точно това ни загатнаха в една подсказка, която сложих заедно с резюмето тази седмица. Имам предвид ето тази част от нея:

„24 епизод ще бъде изключително драматичен, но в 25 еп. ни  очаква истинска бомба.  Бъдете готови, ще видим онова, което досега не сме видели.“

Вероятно чрез спомени ще ни покажат пропуснатото. Всъщност, много хубава идея да ни покажат събитията точно по този начин.

Засега толкова, защото писането от таблет си е истинско изпитание на волята за мен. Дано успея да публикувам, защото съм на място, където нета е по системата  „Тука има - тука нема“.

Хубави празници!

                        

 

Здравейте мили момичета!

Благодаря за прекрасните коментари!

Серената

  + 1

Замислих се за Осман и Мехмед . Осман ни го представят в много добра светлина - загрижен за Мустафа, опитва се да се сближи с него, търси общи теми на разговор, обсъждат книги и т.н.; видяхме и мнението му за закона за братоубийствата, чухме, защо харесва конете...въобще това е един прекрасен, лъчезарен, добър и мил младеж.
Мехмед ни го представят единствено по повод на ревността му по отношение на Осман - още от самото начало: думите за Осман на Байряма; намръщените му погледи; забалежката към Мурад по отношение на Баязид и снизходителното му отношение към Осман, посочвайки, че и той е син на друга султанка, но пак им е брат; унищожаването на калиграфската рисунка; гнева, заради Мелексима и заговорът с Айше за отпращането й от двореца. И сега отново - опит да скара Осман с Кьосем, преиначавайки информацията от Кьосем и вмъкване на нотка сарказъм и съжаление за по-голям ефект. Не знам, защо сценаристите са избрали само и единствено този подход, за да ни представят Мехмед. Ще ми се да видя нещо от него, от самия него, а не реакции на ревността му по отношение на Осман. До сега не видях нещо да го интересува по-специално, нещо да го вълнува (хоби, спорт, животни, книги)...в повечето случаи появата му е свързана с нещо, което замисля срещу брат си. Дори и на последната им среща с Ахмед, когато той им говореше за братската обич и Осман откровено се съгласи и даде обещание, то това на Мехмед беше някак вяло и механично. Какво ли ще става между тези младежи? Как ли ще реагира Кьосем? Имам чувството, че тя душевно е по-близка до Осман, но пък Мехмед й е роден син.

Подготвям се и за новите интриги на двойката Давут паша и Дилруба...една силна и "отровна" двойка
Много ми е жал за Мустафа явно Пинхан ага няма да го остави на мира и проблемите му ще продължат и ще се усложняват от позицията му на Султан.

Интересен ми е сблъсъкът между Кьосем и Халиме. Започва тежък период за Кьосем, но тя ще се завърне, ще се завърне още по-силна!

До скоро!

Дайче, Дана, Ваня@,
Тио, Дъгичка,
благодаря за прекрасните постове!!!

Серената, благодаря, че се появи!!!
Много ми хареса споделеното!!!

Ваня    Дана    Дайче    Дива   Дъгичка    Серената  

Благодаря за интересните постове .

Христос Воскресе !




Великолепният Век :  Лео версус Искендер


... и Сюлейман& Хюрем версус Ахмед & Кьосем



Слагам и две гифтчета ,автор на които е фенка от английския форум   

Най-силната сцена от 24 епизод... 


Много скоро Тя ще се върне обратно  в Топкапъ с гордо вдигната глава !