Така ли е и при вас?

Учителите не нападат задължително. Даже не хапят.
Обаче много родители избягват да говорят с тях, а това е грешка.
Аз говорих с всички в началото на втория срок и нещата определено станаха по-добре. Да, една идея, но като учителите видят, че родителят има сериозно отношение към детето и те си променят отношението към него.

милка,
защо не седнеш с детето да пишете заедно домашни,защо го пускаш на училище без домашно? Зад всяка хиперактивност,лошо и/или агресивно поведение се крие проблем и то проблем с който ТИ - майката на детето трябва да се заемеш, а не да търсиш вина в учителите.  Вече трябва да ти е светнала ,,голяма червена лампа,, и да се обърнете към специалист... Също си мисля,че може да му обръщаш малко повече внимание,повече разговори, обсъждане на проблемите,ако трябва ще седнеш и с него ще учиш,докато свикне само...

Милка, детето диагностицирано ли е с ХАДВ? Кой всъщност определи, че то е хиперактивно? Ако е направено от специалист, той не ви ли препоръча последващи стъпки за терапия и работа с детето? Не ви ли даде съвет за справяне в училище?

Живеем в малък провинциален град ,където няма специалисти.Досегашният ми опит с учителите опира на "камък".Само ,който не се сблъсквал не знае за какво става дума.Проблемите имат комплексен характер и се иска много усилия и търпение, а даденостите не дават кой знай какви възможности. Много е лесно, когато виждаш прогреса на своето дете. А когато има регрес? По някакви причини? И трябва да вярваш и да го подкрепяш?

Разбирам. В такъв случай, добре е да заведете детето при специалист невролог в най-близкия голям град. В противен случай действате на сляпо, а така е трудно да се помогне на детето.

Да,това обяснява повечето неща
Помисли как все пак да посетите специалист и за стъпките нататък.Не е лесно,но майката намира сила за всичко,знаеш 

Не това не обяснява повечето неща. Много от хората живеят в малки населени места /в това число включвам и себе си/, където няма специалисти, но живеем в ерата на Интернет, където има информация за специалисти, болници, телефони... Милка, ти започна тази тема с това, че не си казала на учителите, че детето е хиперактивно, а сега казваш, че то всъщност не е ходило на специалист. Кой определи това му състояние? Или това е извинението му, че не си пише домашните, за което самата ти го оправдаваш... И как всъщност нещата да не опират на "камък", като учителите в твоя случай не знаят с какво си имат работа - за тях детето няма диагноза, невъзпитано и лошо дете е, което не си пише домашните, а майка му го подкрепя за това. Ти не си им оставила избор да мислят нещо друго...
Казваш, че:

Ти мислиш ли, че пишейки в този подфорум родителите тук не знаят за какво става въпрос?!? Наистина ли вярваш, че родителите тук наблюдават само прогрес в децата си?
Когато има регрес ли? - ами тогава със сигурност не обвиняваме околните ...

Моето също е проблемно, но тази година имаме прогрес и само 5 и 6. Много съм доволна - ние учим и пишем всичко заедно. Сам нищо не иска и твъди, че неможе. Това което на мен ми помага е бащата. Искрено ти съчувствам, че си сама. Не знам как издържаш. Аз живея в София, но освен нападки от околните друго не съм получила. Съвет не мога да ти дам, защото аз съм истерична, удряла съм го и съм му казвала че нищо няма да излезе от него, че го мразя и че не искам да съм му майка. Все неща обратно на това което пише в книгите за възпитание. Моля остаалите да не коментират, постът ми е насочен към авторката, не към перфектните майки с перфектни деца.

О,  ние всеки ден се караме. Тя ще направи 100 неща, ще изговори 100 приказки, само и само да не учи.

Че и неизвинено отсъствие са писали на сина ми, когато са го "изпращали" да се успокои навън...а дори не е хипер активен.    
Не съм учител (сега, преди съм била, за кратко), но ако имам такъв ученик, да, също бих писала забележки, бих гонила от час, ако ми пречи на учебния процес и т.н.
Детето ти не иска да учи, не иска да чете, не иска да пише домашни, обажда се, когато въпросът не е към него, какво очакваш?Да му кажат "Браво"?

Пп:дочетох темата.Не искам да съм лоша, но оставам с впечатлението, че имаме едно мааалко изтървано дете с майка, оправдаваща го за всичко.
Ако авторката не вземе адекватни мерки, занапред забележките, двойките и гоненето от час ще са най-малкия й проблем.

Учителите нямат вина.Писането на домашните е задължение на учениците.
Не сте споделили с учителите ,че детето е хиперактивно.Споделете и потърсете помощ от специалист.
Някой трябва да работи с това дете.

Дъщеря ми работи с психолог, когато беше в детска градина точно заради хиперактивност. Помня, че ми бяха казали, че при нея няма дефицит на вниманието, само невъзможност да стои неподвижна. Имаше ефект.

Аз също живея в малък град, но в училище срещнах само положително отношение от страна на учителите. Предварително се срещнах с бъдещата класна на дъщеря ми, обсъдих вероятността от проблеми. Със сегашния класен също разговарях, и моето дете е в пети клас в момента. Разговарях и с училищните психолози в двете училища, в които учи дъщеря ми.
Мисълта ми е, че е трябвало предварително да информирате учителите, да потърсите съдействие от класния, директора, психолога, за да не бъде лепнат етикет на детето Ви "неуправляемо разглезено хлапе". Не правите услуга на детето си, като не информирате за проблема му.
А учителите със сигурност го виждат, и според тях най-вероятно изглеждате незаинтересована и неглижираща проблема майка.
Потърсете помощ от ръководството, но първо се успокойте - в тази тема изглеждате много нервна и нападателна, а това не е добро начало.
Припомнете си добре дали така е било положението в начална степен, до 4 клас. Има ли детето приятели в класа? Харесва ли класния? Възможно ли е поведението му да е рекация на "синдрома 5-ти клас" или поначало е такова?
Ако тръгнете по лекари, имайте предвид, че диагнози като ХА и дори аутизъм някои лекари поставят с лека ръка, а пък някои не са в състояние да разпознаят тези състояния, защото са сравнително "модерни". Каквато и диагноза да ви кажат - не се плашете, търсете още мнения, но се замислете и научете повече.
Успех!

Няма значение къде живеете, намерете специалист, който да установи проблема (ако има такъв).

Проблем явно има. Трябва да се установи дали е само поведенчески или и здравословен. На мястото на майката не бих губила и минута.

Благодаря на тези ,които показаха съпричасност към проблемите ми. Учудвам се, че никой не коментира поставянето на  оценката  2-ка - не като критерий за знание а като вид наказание.Преди доста години това много рядко се случваше! Не оправдавам детето си. Знам, сигурно така ви звучи.
Вече изгубих  желание да пиша.Радвайте се ,че нямате моите проблеми! Радвайте се ,че вашите деца нямат проблемите на моето!Сигурно си имате други проблеми ,всеки си има някакви.
Малко хора биха ме разбрали, лесно е да се съди!Не ,че съм се надявала на разбиране ,просто исках да  споделя с надеждата ,че не съм сама........