Живот с изкуствена тазобедрена става.

Благодаря! А при теб имаше ли скъсяване и дали се оправи?

Да, имаше но го оправиха. Аз преди операцията куцах жестоко и цялата се бях изкривила, сега съм като нова. Тежка си е операцията и възстановяването, но си струва.

  Благодаря ти! Аз все още не съм се навила, но зная, че рано или късно трябва да го направя...

Къде те оперираха?

В болница Сердика, оперира ме д-р Тивчев. Изключително доволна съм, най-добрия лекар за мен.

Ami изминаха 4 месеца и половина от операцията.
Щракането си остана. Намаля, но си го има.
Подвижността все още е малка. Въпреки това на ден изминавам около 5-6 км. В общи линии водя един нормален начин на живот. Все още си помагам с канадка на къси разстояния, защото ми е трудно. Аз съм рязана доста все пак, не си правете изводи, че при всички ще е така!
За спорт не знам, знам че колкото повече натоварвам ставата, толкова по къс ще е живота и.
Кола все още не съм карала, защото си ме е страх, да минат поне още два месеца и ще се пробвам. Златното правило е 6 месеца да се внимава и щади колкото е необходимо тази става, пък после ще се поотпусна малко повече! 

При мен куцането явно ще остане, но е значително по-слабо изразено, отколкото преди
Може ли да те попитам на колко години си?
Питам защото много малко хора има на моите години със сменена става. При мен смяната беше необходима заради ПТП.. И все пак се притеснявам, че след 10 години живот и здраве, ще съм да кажа на 40, и ще е необходима най-вероятно  ревизия. Все пак аз съм в активна възраст и знаеш, че по-бързо се износват елементите. 3
И последен въпрос, какво означава да се пазя от инфекции? Те криели най-голяма опасност за разхлабването на ставата?!?

Аз смених ставата на 37 години. Вече има изкуствени стави, които са с "живот" повече от 50 години, сложих си такава, предвид възрастта ми и се надявам да не се налага ревизия. Доктора ме насърчава да си водя нормалния начин на живот и нямало от какво да се притеснявам. Това с инфекциите мисля се отнася само за периода след операцията и известно време след това, макар че и аз доста се притеснявах от това. Ще попитам пак следващия път като отида на контролен. А спорта се препоръчва, тъй като колкото повече се укрепва мускулатурата около ставата, толкова повече се щади самата става.

Elegance, сега на колко си. Ще съм ти много благодарна ако ми кажеш и колко да се движа на ден. За мен това е много наболял въпрос. По природа съм си много подвижна, поне бях де. И сега с новата става ме е много страх да не си навредя. Щото аз все още нямам 30 и някак си знаеш не става да седя по цял ден или пък да лежа...

Сега прочетох, че преди година си я сменила. Искам да те попитам караш ли сега велоергометър и как се качваш, защото нали не трябва да се разтваря прекалено много на страни оперираният крак, а пък той да бъде като опора за да се кача ми се струва малко плашещо, макар и за момент да оставя цялото си тегло на него...

от малък град съм и няма препатил на моите години, който да разпитам, а пък не отивам и на рехабилитация , защото ортопеда ми каза само да ходя до 6-ия месец.. Едва след него да почна да карам велоергометър..

Явно всеки ортопед дава различни съвети и насоки. Моя ме насърчаваше от рано да натоварвам крака, в смисъл след операцията ходих около две седмици с патерица (само една, не ми даде да ползвам втора), след това около месец и половина, два с бастун и след това без нищо. И аз страшно много се притеснявах, даже имаше период, в който ходех без помощно средство, но бастуна го носех в ръка за всеки случай. Велоергометър започнах да карам може би на третия месец, заставах до него от страната на здравия крак, подпирах се на самия велоергометър и сядах без особено затруднение. Сега не го карам, не се сещам, мързи ме май повечко, но ходя на водна аеробика, мисля и на фитнес да започна да ходя. Пак искам да ти кажа, че моя ортопед ме насърчаваше много неща да правя и то от рано, вкъщи първите месеци идваше рехабилитаторка, която беше от болницата в която ме оперираха и тя съгласуваше с него упражненията. Аз въпреки това се пазех повече и не изпълнявах всичко до край, най-вече защото все ме беше страх. Той ми позволи може би още преди половин година и краката да си кръстосвам, а аз чак сега се отпускам да го правя и то от време на време.

Мисля, че не съм казвала нещо, което може би също е доста важно, на мен операцията ми я правиха по нов метод, миниинвазивен, разреза е в предната горна странична част на крака (не знам дали ме разбра) и дължината му е около 6-7 см. само, мускулите не са рязани, а само разтваряни, това доколкото знам също е от голямо значение за възстановителния период.

Не знам защо са ти казали да не ходиш на рехабилитация, тя започва по принцип веднага след операцията и е мнооого важна, на мен ми обясниха че голям процент от това, операцията да е успешна се дължи на рехабилитацията след това. Трябва да се укрепят мускулите около ставата и да се възстановят. Част от пациентите отиваха от болницата директно в център по рехабилитация, аз предпочетох да я правя в къщи, по-спокойно ми беше, а имам и малко дете и не исках да стоя по болници. Ако знаеш английски ти препоръчвам да влезеш във форуми, които има за хора със сменени стави, там има доста информация, тук в интернет пространството почти нищо не може да се намери. Все пак ти препоръчвам да слушаш ортопеда си, той най-добре знае какво е правил и как върви възстановяването, слушай също така и тялото си, не прави нищо, което усещаш, че ти е трудно или се притесняваш, нещата сами ще си дойдат на мястото.

Явно е така. Всеки ортопед дава различни съвети, да. Или може би, както казваш за всеки в зависимост от операцията има индивидуална програма за рехабилитация. Радвам се, че си попаднала на добър ортопед. Аз самата не попаднах на много общителен да ти кажа. Едвам му вадех думите от устата. Научих колкото можах от добри, препатили хора като теб. Така е в по-малките градове. Не ме разбирай погрешно. Имах финансовата възможност да се оперирам навсякъде, но от две години след ПТП-то се нося по течението". В общи линии ти казах рязана съм много, защото освен ставата претърпях и други оп. манипулации. Къде си се оперирала? Аз в Плевен. Единственото, което ми каза доктора беше да не кръстосвам краката, да не ги усуквам, и до 6 месец да не плувам и да не карам колело- явно е имал предвид истинско. Не ме питай, защо не съм го потърсила повече след първия и последен преглед, който беше на 45 ден. Той самият обаче ме насърчаваше да ходя повечко и още на вторият месец да ходя без помощно средство. Опитах всичко за да проходя без бастун още тогава, но все понакуцвах. Значи останах без една патерица на 45 ден. От 50-ят започнах да ходя с канадка. До 90ят ден ходех без бастун само на равен и дълъг терен. На кратки разстояния ползвах канадката. На 90-ят се върнах на работа. Като към 110 ден щракането в ставата намаля(явно мускулите започнаха да се възстановяват и слава Богу). Сега съм на 130 ден и обмислям от утре да започна да карам вело вкъщи, защото все още на къси разстояния пр.  из къщи все още ми е трудно и накуцвам. В същото време ме е адски страх да не се разчекна при качването на колелото и този път ставата ми да ищрака за последно )

Много ти Благодаря, че сподели мнението си и това през какво си минала. Не знам колко са ти обещали и дали гаранция на ставата, но внимавай с инфекциите и прекомерните натоварвания! Дано да издържиме колкото може повече с тези пък после ще го мислиме де.. )  Но определено искам да ми кажеш някой добър хирург за да си го запиша, че само аз знам през какъв ад минах. Такива доктори имаме, че опази Боже! (малко са хората измежду тях!)

Приятна вечер! - Аз започвам да се подготвям и настройвам психчески за утре, макар че няма да събера смелост, сигурна съм...

Елеганс, спомняш ли си как тренираше на велото? В смисъл на коя степен- 1-ва или ? И колко ти траеше тренировката?
  Аз сега започнах с 2 по 5 мин на ден. Като карам на 1ва степен.

Аз започнах на втора степен и бързо минах и на трета, карах по 5-10 минути по няколко пъти на ден, когато се сетя, не съм спазвала нещо стриктно. Степента си я направи според това как си чувстваш крака, ако на първа ти е добре, върти на нея.

А на някой направили ли са му, след сменени 2 стави, двата крака с различна дължина?
Брат ми са му казали, че след като са го направили дефектен, ще му измерят разликата и да си поръча стелки.